Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 274 от 31.01.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4896/2021
Вид
Решение № 274
Подписан
31.01.2023
В сила
21.07.2026
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.125, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110104896 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са е правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът адв.И. А. - АК - Варна, гр.Варна, ***, ет.4, офис 1 тел: ***, като пълномощник на Р. А. Д., ЕГН **********, адрес: с.К.

***, съдебен адрес за призоваване: гр.Варна, ***, ет.4, офис 1 чрез адв.И. А. тел: ......... претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК: ............ адрес: гр. С., район „Л.", *** , сумите, както следва: 24214,10 лв. главница по договор за банков кредит от 15.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 26.03.2010г. до окончателното погасяване на задължението, 1513,69лв. просрочена редовна лихва за времето от 15.05.2009г. до 12.01.2010г., 1019,76 лв. просрочена наказателна лихва за времето от 15.06.2009г. до 25.03.2010г. и разноските по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.05.2010г. по ч.гр.д.№4195/2010г. по описа на Районен съд - Варна, XXXI състав на ВРС, които вземания са прехвърлени на „Ф.И." ЕАД, ЕИК:...........

1

Моли на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.36, ал.2 (за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице) съдът да осъди ответника „Ф.И." ЕАД, ЕИК:............ адрес: гр. С., район „Л.", ***, ет.7 да заплати на адв.И. А. А., ЕГН: **********, АК -Варна, с адрес на кантората в гр.Варна, бул."В.В." 55, ет.4, офис 1 адвокатско възнаграждение в предвидения съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.

Ищецът аргументира правен интерес навеждайки следните фактически твърдения: от предявения иск,

По ч.гр.д.№4195/2010г. по описа на XXXI състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение №2588/01.04.2010г. и изпълнителен лист от 04.05.2010г., с който длъжникът А.К.Д. ЕГН: **********, с.К. *** и Р. А. Ж. (сега Д.), ЕГН: **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК: 831558413, със седалищен адрес на управление гр.С., общ.Столична, район Средец, ***-12, сумата 24214,10 лв. главница по договор за банков кредит от 15.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда -26.03.2010г. до окончателното погасяване на задължението, 1513,69 просрочена редовна лихва за времето от 15.05.2009г. до 12.01.2010г., 1019,76 лв. просрочена наказателна лихва за времето от 15.06.2009г. до 25.03.2010г. и разноските по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД през 2010г. е образувано изп.д.

№20107120400233 по описа на ЧСИ И. С.. По посоченото изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия само по отношение на длъжника А.К.Д.. По отношение на ищцата Р. А. Д. извършените действия се изчерпват с поискването им с молбата за образуване.

С договор за цесия от 11.09.2013г. „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е прехвърлил вземането си на „Ф.И." ЕАД. На 17.10.2019г. съдебният изпълнител е изпратил уведомление до длъжниците, че делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

През 2020г. по молба на „Ф.И." ЕАД е образувано изп.д. №...... по описа на ЧСИ П. И., рег.№883 в Камарата на ЧСИ.

От правна страна моли съда да има предвид следното:

2

ПЪРВО: Изпълнителният лист е съдебният акт, който удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено като овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на съответното притезание.

Правилото е, че активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, който сочи взискателя и длъжника. Само ако посочените в молбата за образуване на изпълнително производство насрещни страни взискател и длъжник съответстват на страните по изпълнителния лист, образуваното производство ще бъде допустимо. От правилото, че изпълнителния лист сочи надлежните страни, има изключения.

Разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК сочи случаите, когато взискател може да се яви лице, което не фигурира като кредитор по изпълнителния лист, като регламентира, че наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Макар и да не е указано изрично, взискател може да се яви лице, което не фигурира като кредитор по изпълнителния лист и в случаите на процесуална субституция. В конкретния случай, ответникът черпи права от представения по изпълнителното дело договор за цесия. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор - чл.99, ал.4 от ЗЗД. Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД задължава предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето, с което действие длъжникът узнава, че следва да изпълнява задължението си спрямо новия кредитор.

С оглед горните постановки, счита, че не е налице основание да се приеме, че ответникът има качеството на взискател по изпълнителните дела, респ. че е кредитор на посоченото в изпълнителния лист вземане. Счита, че ответникът по надлежен ред не е установил качеството си на взискател по изпълнителното дело, респ. качеството си на кредитор по отношение на ищцата.

На следващо място цесията не е надлежно съобщена на ищцата, поради 3 което няма действие спрямо нея.

Твърденията за липса на право на принудително изпълнение в полза на ответника предвид ненадлежно уведомяване на цесия и липсата изобщо на прехвърляне на вземането на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД срещу Р. Д., обуславя на самостоятелно основание правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК. Същият се явява допустим, тъй като установяването на тези факти би могло да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, доколкото твъди новонастъпил факт, с който се отрича материалното право на взискателя. (Определение №504/18.10.2016г., постановено по ч.тьрг.д.№1819/2016г. по описа на ВКС, II т.о.).

ВТОРО: Извън горното, в случай, че горните твърдения не намерят опора в доказателствения материал, счита, че претендираното по посоченото изпълнително дело вземане е погасено по давност, като съображенията в тази посока се свеждат до следното:

Съгласно чл. 116 б. „в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите пот. 10 от ТР№2/2013г. на ОСГТКна ВКС, давността се прекъсва многократно от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ). В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки и др.

За производствата, образувани преди TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980г., според което през времетраенето на изпълнителното производство погасителната давност е спряла. В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК по силата на закона (поради т. нар. „перемпция"), независимо дали 4 съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав почл. 433, ал.1, т.8ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на двугодишния срок.

Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници, което е изрично посочено в разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЗД. Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на останалите длъжници.

С оглед горните постановки, съотнесени към конкретния случай, могат да се направят следните изводи и то с категоричност: След образуване на изпълнителното производство още през 2010г. спрямо Р. Д. не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито такива, прекъсващи давността. Дори и обстоятелството, че първото изпълнително дело е започнато по време на действие на ППВС №3/18.11.1980г. не променя този факт, доколкото след изтичане на двугодишния срок делото е перемирано, като от датата на прекратяването му по право е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, която също е изтекла.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.

От фактическа страна моли съда да приеме следното:

На 05.09.2008г. е сключен договор за банков кредит /наричан по-долу договор за кредит/ между „Райфайзенбанк България" ЕАД /Банката/, в качеството си на кредитодател и А.К.Д. ЕГН **********, в качеството му на креднтополучател и Р. А. Д., ЕГН **********, в качеството й на съдлъжник.

Съгласно чл. 1 от договора за кредит е отпусната сумата от 25412,50 лева за рефинансиране на кредит за потребителски нужди. Връщането на отпусната главница, ведно с начислената възнаградителна лихва е уговорено на 120 5 месечни вноски, чиито размер и падеж е уговорен между страните по договора за кредит. Договорът за кредит е влязъл в сила на датата на подписването му и е бил с краен срок на погасяване 15.08.2018 г.

Кредитополучателят и съдлъжникът не са изпълнявали задълженията си по договора за кредит, поради което Банката е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането си. Същите са издадени по ч. гр. д. 4195/2010 г. по описа на PC Варна и са за следните суми:24214,10 лева -главница, ведно със законна лихва считано от 26.03.2010 г. до окончателно изплащане на задължението;1513,69 - редовна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 12.01.2010 г.;1019,76 лева - наказателна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 25.03.2010 г.

Въз основа на така описания изпълнителен лист, тогавашният кредитор „Райфайзенбанк България" ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело на 25.05.2010 г. Образувано е изпълнително дело №233/2010 г. по описа на ЧСИ И. С. Н., рег. № 712 в КЧС11. По него са извършени следните изпълнителни действия:

Наложени са запори върху банковите сметки в „Райфайзенбанк България" ЕАД на Асен Джамбазов и Р. Д. на дата 25.10.2010 г.;

-

На дата 25.10.2010 г. е наложен запор на МПС;

Наложени са запори върху трудовото възнаграждение на Асен Джамбазов на следните дати: 11.11.2011 г., 27.03.2013 г. и 29.07.2013 г.;

На 22.10.2013 г. е депозирана молба за конституирането на „Ф.И." ЕАД като взискател по изпълнително дело №233/2010 г. по описа на ЧСИ И.

С. Н..

В следствие от наложения запор върху трудовото възнаграждение на Асен Джамбазов (на дата 29.07.2013 г.) са започнали да постъпват преводи по банковата сметка на ответника въз основа на извършените удръжки от трудовото възнаграждение до 11.10.2016 г., а именно: