Решение № 139 от 21.12.2021, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Айтос, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20212110100876 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със съд.адрес: гр. Б., У***, чрез адв.Т.Н., твърди, че между него (като изпълнител), и ответника О. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р. - като възложител, е сключен договор за изработка през м.05.21г. Твърди, че ответникът му възложил да изработи гранитни плочи, зададени от възложителя като вид, количество и размери, срещу заплащане на възнаграждение за изработеното в размер на 4135,50лв. с ДДС (включващо и стойността на гранита и труда по изработката) в 7дн. срок от получаване на изработеното.

Поддържа, че изпълнил задълженията си – да изработи гранитените плочи, като отв. С. получил изработеното на 4.6.21г., приемайки го без забележки. Ответникът не му заплатил уговореното възнаграждение нито в уговорения срок, нито към момента, въпреки отправените покани от ищеца. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4 135,50лв. с ДДС – главница по договора за изработка, ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал ОИМ въпреки редовното му уведомяване. Не се явява в о.с.з., редовно уведомен за същото на осн. чл. 41, ал.2 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се наличието на сключен договор между страните през м.05.21г., съгласно който ищцовото дружество (като изпълнител) е следвало да изработи гранитни плочи, зададени от възложителя-ответник като вид, количество и размери. Договорената работа е следвало да се изработи срещу заплащане на възнаграждение за изработеното в размер на 4135,50лв. с ДДС (включващо и стойността на гранита и труда по изработката), като ищецът е издал на ответника фра от 4.6.21г. за процесната сума.

1

От показанията на свид.О., които съдът приема като обективни и последователни, се установява, че уговореното между страните по договора е било изработено от ищеца съобразно зададените параметри от възложителя, като стойността му е била около 4100-4200лв., че възложителят е дошъл да тества изработеното, както и че е изпробвал изработените плочи, харесвайки ги като изработка и товарейки ги на ремарке. Не се твърди и установява ответникът да е заявил някакви възражения срещу изработеното.

Въпреки отправените покани от ищеца до ответника (вкл. нот.покана от 25.6.21г., с която е даден 10-дн. срок от получаване за заплащане на процесната сума) не последвало плащане.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Насрещните права и задължения по процесното правоотношение го определят като договор за изработка. В съответствие с чл. 258, ал. 1 ЗЗД и чл. 264, ал. 1 ЗЗД ищецът-изпълнител има задължение да изработи и предаде изработеното, пораждащо задължението на възложителя да плати договореното възнаграждение. Работата е била предадена от изпълнителя, съответно приета от възложителя без възражения, установяващо се от свид.показания. Макар да не е налице формален (писмен) договор за изработка, в който да е определен срок за изпълнение на задължението на ответника да плати за изработеното, то следва да се приеме, че изискуемостта на задължението е настъпила веднага след получаване на изработеното (на осн. чл. 69, ал.1 ЗЗД).

Дори да се приеме, че това не е така, е налице нот.покана, получена от ответника по чл. 46 ГПК на 30.7.21г., като в дадения 10-дн. срок възнаграждението не е било заплатено. Следователно вземането на ищеца за възнаграждение по договора е изискуемо. Не се твърди и установява ответникът да е заплатил възнаграждението. Горното мотивира съда да приеме, че ищецът е носител на спорното вземане за стойността на извършената работа по договора до предявения размер от 4135,50лв. Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК : 800 лв. - адв. възнаграждение и 166,14 лв. –ДТ, т.е. общо 966,14 лв ., доколкото се установява, че същите са действително сторени от страната. Мотивиран от гореиложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р. , да заплати на „Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със съд.адрес: гр. Б., У***, чрез адв.Т.Н., следните суми: 4135,50лв. на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съставляваща възнаграждение за изработени гранитените плочи по договор за изработка от м.05.2021 г. и за ко ято е издадена фактура № 78/04.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2021 г. до окончателното плащане, както и 966,14 лв. - разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2