Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 707 от 08.04.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1806/2020
Вид
Решение № 707
Подписан
08.04.2021
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за държавния служител
  • чл.106, ал.1, т.2 · Закон за държавния служител
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.69, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18, ал.3 · Правилник за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса

РЕШЕНИЕ

№ 707

Гр. Пловдив,

08.04.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ВЪЛЧЕВ при секретаря Полина Цветкова и с участието на прокурор Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №1806 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на И.С.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез процесуален представител адв. Н. П. против Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) гр.София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 27 200 лева, представляващи възнаграждение за работни заплати за времето, за което ищецът не е бил допуснат до работното си място на база месечното му възнаграждение в размер на 1 600лв. и за присъждане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., изразяващи се в претърпени страдания, чувство на унижение и безпокойство в резултат от действията на служители на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от деня предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Сочи се, че предявените искове са доказани по своето основание и размер и моли да бъдат изцяло уважени. Ангажира писмени доказателства. Претендира и направените по настоящото производство разноски. Редовно призован, се явява лично и с адв.П., като поддържа предявените искове. По същество моли същите като доказани по основание и размер да бъда уважени.

Ответникът по иска – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез упълномощените си процесуални представители юрк. Л. и юрк. Т. оспорва исковата претенция като неоснователна, като счита предявените искове за обезщетение за необосновани и недоказани и ангажира доказателства по отношение на това оспорване. По същество на спора в писмена защита навежда допълнителни доводи за липса на основание и предпоставки за предявените искове, както и за тяхната недоказаност. Моли да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност и недоказаност на иска. Затова предлага да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът като изслуша становищата на страните, на база приобщените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №13 от 16.12.2014г. на управителя на НЗОК И.С.Д. е назначен за държавен служител в НЗОК, с място на работа РЗОК- Пловдив, на длъжността Директор на дирекция „Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, дентална помощ и аптеки“ /съкр.“ДКИМДПА“/, с ранг III-ти младши, считано от 22.12.2014г.. Със Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г. на управителя на НЗОК, подписана от подуправител на НЗОК, съгласно чл.18, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (съкр. ПУДНЗОК), на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл ищецът е бил временно отстранен от така заеманата длъжност, считано от 09.05.2018г.. В заповедта са изложени мотиви, които са били свързани със задържането на И.Д. с МНО „Задържане под стража“ на 09.05.2018г., първоначално от органите на МВР и прокуратура, а в последствие и с Определение на Окръжен съд-Пловдив, което е станало във връзка с провеждано спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което е касаело и неговите служебни задължения. Заповедта е връчена на ищеца на 18.05.2018г. лично, за което същият е положил саморъчен подпис. На 14.01.2019г. е постъпило уведомително писмо с вх.№35-16-65 по опис на РЗОК-Пловдив, с което Д. е уведомил Директор РЗОК-Пловдив, че според него основанията на издаване на Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г. за временното му отстраняване от длъжност са отпаднали към дата 10.01.2019г.. Затова той е направил предложение посочената Заповед да бъде отменена. В тази връзка той изложил и други обстоятелства, свързани с доброволното му явяване на работното място на дата 11.01.2019г. в сградата на РЗОК- Пловдив, като посочил, че тогава е бил възпрепятстван да изпълни служебните си задължения поради факта, че не е допуснат от охраната. Посочил, че устно му е обяснено, че има издадена заповед не бъде допускан в сградата на РЗОК- Пловдив, за която заповед той не е уведомен. Към исковата молба е приложено и заверено копие на заявление до управителя на НЗОК /без дата/, с негово искане да му бъде изплатено обезщетение за времето, за което не е допускан до работното си място, както и да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски за периода. Приложено е и заверено копие на известие за доставяне на 27.02.2020г. в НЗОК на пощенска пратка, която съдържа посоченото заявление на ищеца. Във връзка с направеното от ищеца искане, с писмо на РЗОК е изискана информация от Окръжен Следствен отдел при Окръжна прокуратура-Пловдив на какъв етап е разследването по провежданото наказателно производство по СД № 149/2018г.. С писмен отговор вх.№11-00-40/14.01.2019г. по опис на РЗОК Директора е уведомен, че същото продължава да е образувано и да се провежда спрямо ищеца И.Д., който е привлечен към наказателна отговорност за престъпления от общ характер- за престъпление по чл.212, ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 от НК, за извършено престъпление по чл.339, ал.2, вр. с ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.302, т.4, б.„б“, вр. с чл.301, ал.3, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като взетата МНО

„Задържане под стража“ е изменена към 10.01.2019г. в по- лека мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 20000 лева“. С писмо изх.№ 20-16-275/12.03.2020г. на НЗОК от Окръжна прокуратура-Пловдив отново е изискана информация относно етапа на разследване по следствено дело № 149/2018г. по опис на ОСО при ОП-Пловдив, като е поискано да се проведе и процедура по реда на чл.69, ал.2 от НПК, свързана с отстраняване на обвиняемия Д. от длъжност до приключване на наказателното производство.

С отговор вх.№20-16-275/02.04.2020г. по опис на НЗОК, Управителят е уведомен, че към наказателното производство продължава, по него е привлечен като обвиняемо лице И.Д. за търсена от него наказателна отговорност за посочените престъпления и не са налице предпоставки за прекратяване на досъдебното производство спрямо никое от обвиняемите лица. По отношение на направеното искане от органите на НЗОК за временно отстраняване от длъжност на ищеца по реда на чл.69, ал.2 от НПК, наблюдаващият прокурор изложил съображения, че липсват обективни предпоставки за това. В тази връзка не била отменена и процесната Заповед РД-09-166 от 17.05.2018г. на управителя на НЗОК за временно отстраняване от длъжност на ищеца. След проведено заседание на 03.06.2020г. между Директора на РЗОК-Пловдив и Председателите на синдикалните организации в РЗОК-Пловдив е закрита Дирекция “ДКИМДПА“ към РЗОК. В тази връзка със Заповед №2 от 01.07.2020г. на управителя на НЗОК, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на И.Д. с НЗОК за длъжността директор на Дирекция “ДКИМДПА“ в НЗОК, с месторабота РЗОК-Пловдив, считано от 01.07.2020г., като е посочено и основанието „съкращаване на длъжността“.

Изготвено е писмо изх.№35-16-980/01.07.2020г. на Директор на РЗОК, с което да бъде уведомен ищеца за издадената Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.07.2020г.. В него е посочено, че същият следва да предостави удостоверение за актуална банкова сметка, ***ЗОК-Пловдив обезщетения, както и да се яви за получаване на служебна книжка. По делото са ангажирани доказателства за многократните неуспешни опити на РЗОК-Пловдив да връчи чрез ЧСИ посочената Заповед №2/01.07.2020г. на управителя на НЗОК за прекратено служебното му правоотношение и писмо изх.№35-16-980/01.07.2020г. на Директор РЗОК.

В хода на съдебното производство е по делото е приложено писмо от Специализирана прокуратура за това, че прокурорска преписка № 1432/2018 по описа на Специализираната прокуратура е образувана въз основа на изпратени с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив материали по ДП № 149/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Пловдив по компетентност. Към наказателна отговорност, в процесуалното качество на обвиняем е привлечен И.С.Д..

За обосноваване на иска си, в хода на съдебното производство ищеца ангажира и гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Й.И.Д., негова съпруга и на свидетелят Н.В.С.. Свидетелят Д. излага факти за случилото се непосредствено след прекратяване на МНО „Задържане под стража“ спрямо ищеца, като сочи, че същият е предприел веднага след освобождаването му, на 11.01.2019г. действия да се яви на местоработата си, но не бил допуснат в сградата на РЗОК- Пловдив, както и по подаване на писмено възражение в тази връзка, на което не бил даден отговор. Излага личните си впечатления по психичното, емоционално, икономическо и трудовоправно състояние на ищеца. Свидетелят Н.С. излага като очевидец непосредствено възприетите от него факти относно недопускането на ищеца до работното му място при явяването му в сградата на РЗОК-Пловдив непосредствено след прекратяване на мяркото за неотклонение „задържане под стража“, което е станало по устно нареждане на Директор РЗОК поради временното му отстраняване от работа с издадена заповед.

В хода на съдебното производство по искане на ответника по делото са изготвени основно и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, приети неоспорени от страните, които съдът намира, за изчерпателно и компетентно изготвени. По поставените задачи, вещото лице е установила, че размерът на евентуално дължимото обезщетение за периода от 10.01.2019г. до 30.06.2020г. е в размер на 27 131,59 лв. Изчисленията са направени въз основа на постоянните елементи от получаваното възнаграждение, последно получени от ищеца като държавен служител за пълен отработен месец, преди отстраняването му от работа.

За периода от 30.01.2019г. /датата на която е трябвало да има произнасяне по заявлението на Д. за възстановяване на работа/ до 30.06.2020г. ищецът би получил възнаграждение в размер на 26 157,64 лв.

Горната фактическа обстановка съдът установи по безспорен и несъмнен начин от приобщените в хода на съдебното производство гласни доказателства- показания на свидетелите Й.И.Д. и Н.В.С., които кредитира изцяло като обективни, логични, взаимнодопълващи се, подкрепени и от приобщените писмени доказателства- заключение на проведената ССчЕ и допълнителна ССчЕ с вещо лице Д., което съдът също изцяло кредитира като методологически правилно, научно обосновано и без възникнали съмнения, неоспорени от страните, както и от служебно досие на ищеца, получено с писмо вх.№13716/04.09.2020г., материали по наказателно производство по сл. дело №149/2018г по опис на ОСО при ОП-Пловдив, касаещи Постановление от 11.112019г на Окръжна прокуратура-Пловдив по сл. дело №149/2018г., Постановление за налагане забрана за напускане пределите на Р България от 10.01.2019г, материали за семейното положение на ищеца, касаещи приобщените в с.з. от 21.10.2020г.

Удостоверения и извлечения, Справка от Специализирана прокуратура- София в едно с материали от досъдебно производство, приета в с.з. от 10.02.21г..

При така изяснената фактическа обстановка, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. В настоящия случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията и произхода ѝ, което обуславя нейната допустимост.