Определение № 533 от 12.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. София, 12.10.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Г. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600719 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. - ТО – И. срещу протоколно определение от 03.09.2026 г. на Районен съд – гр.И., постановено по НОХД № 387/2026 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.С. – ТО – И., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство, съществени процесуални нарушения.

В частният протест се излагат съображения, относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният от Районна прокуратура - С. обвинителен акт не отговаря на законовите изисквания към неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно, протестиращата страна счита за обективно неверни твърденията на първия съд, че в обвинителния акт не са посочени 1 пълно, точно и ясно всички обстоятелства, свързани със съставомерността на инкриминираните на подсъдимия М. П. престъпления и в частност това, че деянията са извършени в условията на домашно насилие. В тази връзка подалият протеста прокурор сочи, че за този обективен признак от съставите на процесните престъпления, са изложени подробно и пълно, факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото на този съд за продължаване на производството по него.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – гр.С. – ТО И. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу М. Г. П. за престъпление по чл.131 ал.1, т.5а, вр. чл.130 ал.2 от НК, а именно за това, че на 20.08.2024 г. в частен дом, находящ се в гр.И., ул.”******” № 5, в условията на домашно насилие, посредством удари и стискания с ръце, както и ритане с крак по тялото и крайниците, причинил на В. В. Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в болка, както и за това, че на 18.08.2024 г., в гр.И., в условията на домашно насилие, са заканил с убийство на В. В. Ж., заявявайки й – „Ще те убия, ще те залея, няма да стигнеш далеч.

Или се връщаш или край с теб” и заканите биха могли да възбудят основателен страх у В. Ж. за осъществяването им – престъпление по чл.144 ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК.

При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр. чл.247б ал.2, т.2 от НПК, решаващият състав на този съд, е намерил недостатъци в горепосочения акт на прокурора от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия и налагащи прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК, предмет на настоящия въззивен контрол. В мотивите си към същото, решаващият съдебен състав е приел, че процесуалния акт на прокурора не формулира годно от фактическа страна обвинение, тъй като в 2 обстоятелствената му част липсва конкретно, точно и пълно описание на всички факти, обуславящи съставомерността на инкриминираните на подсъдимия престъпления и по-конкретно на тези, обосноваващи квалифициращия престъпленията признак – „в условията на домашно насилие”.

Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с тези изводи на първия по степен съд, дали му основание да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. В частност – не се споделя виждането, обективирано в проверявания съдебен акт, че процесуалния акт на прокурора от Районна прокуратура С., инициирал образуването на първоинстанционното производство, е несъответен на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и се отклонява от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. По мнение на въззивната инстанция, същият не страда от посочените недостатъци, а съдържа описание на абсолютно всички факти относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираните с него деяния и участието на обвиненото лице в осъществяването им.

В обстоятелствената част на акта , ясно е отразена позицията на прокурора, относно инкриминираните прес тъпления на подсъдимия П. и техните обективни и субективни признаци, по начин позволяващ на същия „да научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение за осигуряване правото му на защита. В частност, противно на становището на първата инстанция, въззивният съд съзря наличието на описание в обвинителния акт на конкретизирани по време, място и начин, две престъпни прояви, извършени от П. – едната, изразяваща се в причиняване на В. Ж. на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, в условията на домашно насилие и втората, изразяваща се закана с убийство спрямо същото лице, извършена също в условията на домашно насилие.

Известно е, че за наличието на този квалифициращ признак – „осъществяване на деянието в условията на домашно насилие”, престъплението трябва да е извършено чрез упражняване на физическо, психическо или сексуално насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, лице, от което 3 има дете, или лице, с което живее или е живяло в едно домакинство.

Именно липсата на тези факти, обуславящи съставомерността на инкриминираните на подсъдимия П. деяния по тази правна квалификация, първостепенният съд е констатирал в съдържанието на обвинителния акт.

Вззивната инстанция, за разлика от първата такава, обаче не намери липса на описание или съответно неяснота при описанието в обсъждания обвинителен акт, на фактите, касаещи формата на насилие, която се претендира от прокурора, че подсъдимия е осъществил спрямо пострадалата и последната попада ли сред лицата от тесния семеен или интимен кръг на подсъдимия.

По-конкретно, в обстоятелствената част на о бвинителния акт са описани подробно твърденията на прокурора за това, какви са били отношенията между подсъдимия и пострадалата близо две години преди процесните деяния /близки интимни отношения, живяли заедно на семейни начала/. Така на стр.1-3 от коментирания процесуален акт са посочени обстоятелствата, че през 2022 г. обвиняемият П. и Ж. „наченали интимна връзка”; че през м. август 2023 г. обвиняемият П. пристигнал в България и двамата с Ж. прекарали месеца заедно, като първоначално той пребивавал при нея в гр.Т., а впоследствие били за две седмици на почивка на море; че през м. ноември 2023 г. обвиняемият П. поканил Ж. да му гостува за няколко дни в Нидерландия, но без да демонстрират връзката си; че през м. юли 2024 г. Ж. пристигнала да жиевее заедно с обвиняемия в гр.И. в неговия апартамент; че към 15-16 август обвиняемият вече не позволявал на Ж. да работи и излиза от апартамента без него, като П. я заключвал; че на 18.08.2024 г. Ж. се опитала да напусне апартамента, в който живеели с обвиняемия, но се върнала.

В обстоятелствената част на обвинителният акт е изложено и виждането на прокурора за това, с какви конкретни действия подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на всяко едно от престъпленията, за които е обвинен.

Така на стр.2, трети абзац, са изложени обстоятелства за употребено от страна на подсъдимия, на въпросната дата – 18.08.2024 г., психическо насилие спрямо пострадалата /отправени вербални закани за убийство/. На стр.3, абзац втори от обвинителният акт, пък са посочени фактите, касаещи употребено от подсъдимия физическо насилие спрямо пострадалата, на другата процесна дата – 20.08.2024 г., в резултат на което й била причинена претендираната от 4 обвинението лека телесна повреда.

Извън гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на обвиняемия или на пострадало от престъплението лице.

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че атакуваното определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на пострадало лице, предвид на което на основание чл.249 ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното по въззивен ред определение на районния съд, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 03.09.2026 г. на Районен съд – гр.И., постановено по НОХД № 387/2026 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.С. – ТО – И., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство, съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.И. за продължаване на производството по него.

Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6