Определение № 179 от 10.08.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 09.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20223000600236 по описа за 2022 година

В Окръжен съд Варна е на производство НОХД № 275/2022 г. по внесен обвинителен акт срещу Д. СТ. ДР., за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК. Подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от м.май 2020 г., взета в досъдебното производство. През м.май 2021 г. срещу него е била произнесена осъдителна присъда в първата инстанция, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, която е била отменена от въззивния съд на 23.03.2022 г. с основание – допуснати съществени процесуални нарушения, и делото е било върнато за ново разглеждане.

В рамките на новообразуваното в окръжния съд производство, преди разпоредителното заседание, вече е било отправяно искане по чл.270, ал.1 от НПК, приключило с отказ да бъде уважено с акт на въззивния съд от 03.05.2022 г. Проверяваното определение е постановено на 29.07.2022 г. в аналогично производство, до провеждането на което по делото са протекли разпоредителното и две заседания по общия ред, но непосредствено преди приключване на съдебното следствие е бил отведен съдебен заседател, обусловило започването му отначало в първата инстанция, като предстои насрочване.

В ревизирания акт съдебният състав е приел, че не може да се направи извод, различен от правения до момента, че е налице опасност подсъдимият да се укрие, или да извърши престъпление, както и не е констатирал прекомерност в продължителността на задържането. С въззивната частна жалба срещу това определение се твърди, че опасността от укриване може да се извежда от тежестта на вмененото престъпление само при определяне на първоначална МНО, и че в настоящия случай необходимостта от продължаване на задържането не е доказана, а обратно, налице са обстоятелства, мотивиращи преминаването към следващата по тежест мярка – домашен арест, сред които чисто съдебно минало, известен адрес, необходимост от полагане на грижи за дете и родители, съдействие при разследването. Това разбиране не се споделя от настоящия състав 1 на въззивния съд.

Предметното искане по чл.270, ал.1 от НПК се отправя за втори път пред състав на окръжния съд, при което, с оглед изричното виждане на законодателя в горната разпоредба, е допустимо при промяна на обстоятелствата. В настоящия случай, в краткия период между двете искания, не е настъпила промяна на обстоятелствата, с отражение върху законността на задържането. Всичко изложено в искането до окръжния съд, както и в жалбата до въззивния, е било предмет и на предходното разглеждане, при което е получило дължимия отговор.

Единственото ново обстоятелство е свързано с процедурата, и се изразява в това, че разглеждането на делото ще започне отначало поради последвалата смяна в съдебния състав, която е била обективно обусловена. Въпреки това е очевидно, че съдопроизводствените действия се водят интензивно и в срокове, много по-кратки от наложените стандарти, поради което и, на това основание, не може да се твърди прекомерност на задържането.

Задържането под стража и домашният арест са мерки за неотклонение, необходимостта от налагането на които се обуславя от едни и същи предпоставки. За определянето на по-леката от тях, каквото е искането на жалбоподателя, е необходимо позоваването на важни социални причини, каквито в случая не се твърдят, не се и констатират служебно, поради което и по съображение на всичко изложено, по реда на чл.270, ал.4 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд Варна, постановено по НОХД № 275/22 г. в съдебно заседание на 29.07.2022 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Д.Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2