Решение № 282 от 12.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Перник, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20231720201972 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите административните нарушения и наказания (ЗАНН). от

Закона за

С наказателно постановление № BG21052023/5800/P8-624/24.10.2023 г. на Директора на национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София на Р.

С. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***** на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал санкционирания водач, който в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явава, вместо него се явява негов защитник, който излага подробни мотиви за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. В депозирано писмено становище заявява доводи за неоснователност на депозираната жалба и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.05.2023 г., в 14,46 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт "Гюешево", пристигнало пътно превозно средство с рег. № **** вид: влекач, марка и модел Ивеко 190 Е 43, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.

При извършена проверка от свидетелите Д. И. С. било установено, че на 10.05.2023 г., в 11,21 часа горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като превозното средство било засечено по път А-3, км.

21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

За използването на път А-3, км. 21+932, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение бил генериран и доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20322) - част от системата.

В тази връзка с АУАН № BG21052023/5800/P8-624/21.05.2023 г., съставен от свидетеля С. била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за гореописаното нарушение.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № BG21052023/5800/P8-624/24.10.2023 г., на директора на национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства показанията на свидетелите Д. И. С. и Г. С. Г..

Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетелите Д.

И. С. и Г. С. Г., като от същите се изясняват обстоятелствата по протичането на 2 процесната проверка, както и установените в хода на проверката обстоятелства, които намират пълно потвърждение в приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост и приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на нарушителя на 13.11.2023г., видно от представено известие за доставяне на л.46 от делото, а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо 24.11.2024 г., видно от приложения на л.17 от делото пощенски плик за писмо/, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като актосъставителят е длъжностно лице от Агенция "Митници", като материалната му компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г. на Директор на Агенция "Митници".

Съгласно чл.189е, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-749/07.06.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Г. А.Т. е оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл.

179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, 3 делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП.

Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП622/18.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им.

Съдът приема, че описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

По делото е безспорно, че на 21.05.2023 г., в 14,46 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт "Гюешево", жалбоподателят е установен да управлява пътно превозно средство с рег.

№ **** вид: влекач, марка и модел Ивеко 190 Е 43, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.

Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените от административния орган дата и час на извършване на административното нарушение на 10.05.2023 г., в 11,21 часа, жалбоподателят с управляваното от него ППС е осъществил движение именно по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и за ППС-то не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал ППС-то по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и именно поради движението по този път, последният да дължи пътна 4 такса по смисъла на ЗП, за което е санкциониран, за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, каквото е административното обвинение.

От друга страна, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект.

Доколкото в разпоредбата чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Последната вменява на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не е изпълнил изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е административното обвинение.

На собствено основание за отмяна на наказателното постановление, с което незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, е обстоятелството, че последният не е адресат на задължението за заплащане на пътна тол такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, както следва - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.