Решение № 1870 от 14.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. Варна, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501941 по описа за 2021 година на ОС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 290168/09.06.2021 г., уточнена с молба № 45592/10.07.2020 г., подадена от „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, чрез адв.

И.П., срещу Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7455/2020 г. по описа на ВРС, XХXI състав, с което:

- са отменени наложеното на КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв.

„***, дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и Заповед № РД-087/07.05.2020 г. на управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, в която същото е обективирано, на осн. чл. 357 от КТ;

- е осъдено „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, да заплати на КР. ИВ. К., ЕГН **********, сумата от общо 2700,00 лева, представляваща сбор от дължими социални разходи в размер на 150,00 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г., на осн. чл. 128 от КТ.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при погрешно възприета от първоинстанционния съд фактическа обставновка. Оспорва изводите на съда, че по делото не са представени доказателства изготвеното от работодателя писмо, с което от работника са изискани обяснения по повод извършеното от него дисциплинарно нарушение, да е стигнало до адресата си, съответно, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Застъпва, че ищецът не 1 отрича в депозираната искова молба, че от него са били изискани обяснения във връзка с преустановяването на работния процес на 21.04.2020 г. с един час по-рано от установеното работно време. Заявява, че процесното писмо и рапорт, чрез които се изискват обяснения от ищеца, са приложени по делото именно от последния. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал за кои от конкретните факти, които ответното дружество трябва да докаже, същото не е ангажирало доказателства. Изтъква, че в доклада по делото съдът не е указал, че не са представени доказателства по направеното възражение за получени на 30.04.2020 г. писмени обяснения от ищеца по повод докладваното с рапорт № 785/22.04.2020 г. нарушение на трудовата дисциплина, а напротив, съдът е посочил, че ответникът е ангажирал достатъчно доказателства. Излага още, че от доказателствата по делото категорично се установява, че на процесната дата ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.

1 от КТ. Сочи, че са налице всички елементи на основанието за налагане на дисциплинарно наказание, като последното е изцяло съразмерно на извършеното нарушение.

Отделно сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложеното по делото допълнително споразумение от 01.08.2018 г. към трудов договор № 756/22.06.2015 г., като излага, че със същото е отпаднало задължението на работодателя да изплаща допълнителното възнаграждение в размер на 150,00 лева месечно като социални разходи.

Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К.К., чрез адв. В.Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е изцяло съобразен с доказателствата по делото. Излага подробни аргументи за опороченост на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца. Отделно сочи, че съгласно Допълнително споразумение № 1364/01.08.2018 г. към Трудов договор № 756/22.06.2015 г., последният е изменен по т. 5 – за основно месечно трудово възнаграждение в размер 720,00 лева, като е отразено, че трудовото възнаграждение се сформира на база ВПРЗ, но съответните Вътрешни правила за работната заплата, от които да се установи промяна в сформирането на основното и допълнително брутно трудово възнаграждение, не са представени по делото.

Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната страна „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, редовно призована, се представлява от адвокат И.П.. Поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият КР. ИВ. К., редовно призован, не се явява лични, представлява се от адвокат В.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „***, срещу „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и Заповед № РД-087/07.05.2020 г. на управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, в която същото е обективирано;

- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2700,00 лева, представляваща сбор от дължими социални разходи в размер на 150,00 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.

В исковата молба се излага, че по силата на тудов договор № 756/22.06.2015 г. ищецът е в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността "корабен ел. заварчик двойни дъна затворени съдове III". Сочи, че със заповед № РД-08-7/07.05.2020 г. му 2 е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на основание чл. 192, ал. 1, чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, която заповед счита за незаконосъобразна. Конкретно се сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконно както поради неспазване на формалните изисквания на Кодекса на труда при провеждане на дисциплинарната процедура, така и по същество, тъй като липсва извършено нарушение. Ищецът сочи, че от заповедта не става ясно за какво нарушение на трудовата дисциплина е наказанието. На следващо място изтъква, че в мотивите на заповедта работодателят не е посочил какво е началото и краят на работното време в дружеството, какво е работното време на длъжността и в какво се състои неуплътняването на работното време. С исковата молба се твърди също така, че при определяне на наказанието наказващият орган не е взел предвид и не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка, както и че е налице несъразмерност по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ. Ищецът оспорва твърденията на работодателя си, че на 21.04.2020 г. не е работил на кораб "Ахелой" повече от 5 часа в затворен съд. Твърди, че на процесната дата е извършвал заваръчна дейност на посочения кораб в затворен съд от сутринта до 14:30 часа, след което е изпълнявал други задължения в цех „Корпусен“ до края на работното време.

Навеждат се твърдения за немотивираност на процесната заповед. В заключение се сочи, че ищецът е назначен на длъжността си с работно време 7 часа – намалено работно време, съгласно чл. 3, т. 14 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.). С оглед на изложените факти, моли съда да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното наказание "Предупреждение за уволнение".

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът сочи, че в трудов договор № 756/22.06.2015 г. между страните е уговорено допълнително възнаграждение като социални разходи в размер на 150,00 лв. В допълнително споразумение № 555/02.01.2018 г. към трудовия договор е определено да се изплаща допълнително възнаграждение с постоянен характер, поради спецификата на работата и рискови условия на труд, в размер на 150,00 лева месечно. Сочи, че от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. посоченото допълнително възнаграждение не му е изплащано. Предвид това, настоява ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата в размер на 2700,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение с постоянен характер в размер на 150,00 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна. Поддържа, че са спазени всички изисквания на КТ, като заповедта е издадена от надлежен орган, в същата се съдържат данни за нарушението, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. В тази връзка твърди, че дисциплинарното производство е образувано след депозиране на рапорт от началника на цех „Корпусен“ Б.Б., в който е изложено, че ищецът и още двама служители са напуснали преждевременно работното си място, каквото поведение същите са имали многократно, въпреки отправените устни забележки от страна на прекия им ръководител. По повод твърдяното в рапорта и на основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищеца са изискани обяснения във връзка с преждевременното напускане на работа от кораб "Ахелой", като му е предоставен и депозираният рапорт от началника на цех "Корпусен". В дадения му срок ищецът е представил обяснения, в които не е отрекъл, че на 21.04.2020 г. е напуснал работния обект един час по-рано от установеното работно време.

Ответникът излага, че служителите, заемащи длъжността "корабен ел. заварчик двойни дъна затворени съдове" в по-голямата част от работното време не работят в затворени пространства. Поради последното и в съответствие с чл. 4 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, в КТД на дружеството от 2019 г. е установен списък на професиите работници, ползващи намален работен ден, представляващо Приложение № 2, в което е посочено, че условие за ползване 3 на намален работен ден е работа в затворен съд над 5 часа. Взимайки предвид извършеното нарушение, обясненията, дадени от ищеца, факта, че извършеното нарушение не е еднократно, както и че К. не е изпълнил нарежданията на ръководителя си – задължение, вменено му с Правилника за вътрешния ред в предприятието и длъжностната характеристика, на същия е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение“. Предвид всички изложени по-горе съображения, счита оспорената заповед за законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно на извършеното нарушение.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ответникът сочи, че с допълнително споразумение № 1364/01.08.2018 г. към трудовия договор на ищеца, същият е бил изменен, като основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 720,00 лева и е отпаднало задължението за начисляване на допълнително възнаграждение като социален разход.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от трудов договор № 756/22.06.2015 г. се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „корабен ел. заварчик двойни дъна затворени съдове“, като страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520,00 лева и 8-часов работен ден. В т. 6 са уговорени и дължимите на работника допълнителни възнаграждения, както следва: клас прослужено време - 15%, социални разходи – 150,00 лева.

Видно от допълнително споразумение № 555/02.01.2018 г. към трудов договор № 756/22.06.2015 г., със същото, считано от 01.01.2018 г., са уговорени: основно месечно трудово възнаграждение в размер на 670,00 лева; допълнително възнаграждение с постоянен характер поради спецификата на работа и рискови условия на труд в размер на 150,00 лева на месец; пълно работно време от 8 часа.