Решение № 106 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20228002902746 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е въз основа на касационни жалби на двете насрещни страни срещу решение № 98/15.07.2022г. по в.т.д. № 91/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, в която, след отмяна на решение № 260091/25.11.2021г. по т.д. № 65/2020г. на Окръжен съд – Плевен, на основание чл.124, ал.1 ГПК, е прието за установено по отношение на „Юробанк България“ АД, че Т. И. А. и Д. А. А. не дължат на ответното дружество сума в размер на 190 666,42 лева, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58066/04.07.2012г., преструктуриран с допълнително споразумение от 16.06.2014г., която сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 40074/27.06.2008г. от кредитната сделка за продажба на евра срещу швейцарски франкове, като, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Т. И. А. и Д. А. А. сума в размер на 19 214,92 лева, представляваща възнаградителна лихва, неправомерно начислена през периода от 14.05.2015г. до 13.05.2020г. върху включената без правно основание в главницата при превалутирането през 2012г. и преструктурирането през 2014г. курсова разлика от 190 666.42 лева, формирана от продажбата на евра срещу швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 14.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която искът по чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД е отхвърлен за сумата 1 197,08 лева, представляваща възнаградителна 1 лихва, начислена за периода от 02.04.2015г. до 13.05.2015г., като погасен по давност.

Касаторите и ищци по делото Т. И. А. и Д. А. А. обжалват въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД са сумата от 1 197,08 лева, като погасен по давност. Излагат съображения, че в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19г., решение от 9.07.2020г. по съединени дела C-698/18 и С-699/18, решение по дело С-485/19 СЕС, решения от 25.04.2021г. по дело С-561/21 и по дело С-484/21, както и в нарушение на разгледания в нея принцип на ефективност, апелативният съд е приел, че кондикционните вземания на жалбоподателите са погасени по давност за периода от 02.04.2015г. до 13.05.2015г., тъй като за начален момент на течение на давността е приет деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване, без по делото да е установено, че ищците са знаели или са били в състояние сами да преценят, че спорните валутни клаузи са неравноправни към този момент. Ищците претендират заплащане на разноските за настоящето производство.

Касаторът и ответник по делото „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД атакува решението на апелативния съд в частта, в която, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен изцяло отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и частично осъдителният иск по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

На първо място, банката счита за неправилен извода на съда, че договорът за кредит от 2012г. съдържа характеристиките на договор за новация, защото с него страните били изразили намерение заемната сума да се използва за погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008г. Твърди, че целта на договора за кредит от 2012г. е да се отпуснат парични средства за предсрочното погасяване на договора за кредит от 2008г.

Сочи, че самото сключване на договора за кредит от 2012г. няма за резултат погасяване на договора за кредит от 2008г., както би било при договор за новация, като чрез договорът за кредит от 2012г. се постига преструктуриране на дълга, възникнал за кредитополучателите по договора за кредит от 2008г. Позовава се на чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ, бр.38/11.04.2008г., отм., ДВ, бр.40/13.05.2014г.), според който рефинансирането също се счита за преструктуриране на рискова експозиция. Чрез рефинансирането на дълга по договора за кредит от 2008г. се е променила валутата на дълга - от швейцарски франкове в евро, и срокът за неговото погасяване - от 15 години, считано от 08.07.2008г. по договора за кредит от 2008г. (т.е. до 09.07.2023г.) на 15 години, считано от 05.07.2012г. по договора за кредит от 2012г. (т.е. до 02.07.2027г.), като е намален размерът на месечната погасителна вноска.

На второ място, банката - касатор поддържа и изложените в точки 2.2 до 2.10 от отговора й на исковата молба възражения, че първоначалните кредитополучатели по договора за кредит от 2008г. и договора за кредит от 2012г. - Асен Д. А. и Т. И. А., не са потребители по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП. Сочи, че договорът е сключен от кредитополучателите за покупката на недвижим имот със стопанско предназначение (идеални части от поземлен имот и построените върху него фабрична сграда, магазинни помещения и складови помещения), както и че единият кредитополучател - покойният А. Д.

А., е бил съдружник и управител в няколко търговски дружества към датата на сключване на договора за кредит от 2008г. и след усвояването на сумата по този кредит е превел част от тази сума (50 000 евро) на търговско дружество („АЛФА ГРУП“ ООД), в което е бил 2 съдружник и управител. Освен това магазините са придобити с инвестиционна цел и реализиране на печалба от отдаването им под наем и фактически са използвани за това, а не за живеене и задоволяване на лични нужди на кредитополучателите.

На последно място, кредитната институция твърди, че клаузата на чл.24 от договора за кредит от 2008г. не е неравноправна, защото кредитополучателите не поемат целия валутен риск, тъй като банката е поела от своя страна рискът от обезценяване на швейцарския франк спрямо другите валути - лева и евро.

Всяка от страните е депозирала отговор на касационната жалба на насрещната страна, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Апелативният състав е приел за установено от фактическа страна, че на 27.06.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (сега „Юробанк България“ АД) (кредитор) и Т. и А. А.и (кредитополучатели) e сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 40074/27.06.2008г., по силата на който на Т. и А. А.и е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове с равностойност на 320 000 евро (528 747 швейц. франка), който е усвоен от кредитополучателите на 09.07.2008г., като сумата по молба на кредитополучателите е превалутирана в евро и преведена по тяхна сметка, а кредитополучателите са се задължили да върнат сумата в срок от 180 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Впоследствие с договор от 04.07.2012г. е уговорено рефинансиране на първоначалния кредит с цел предсрочно погасяване на първоначалния, като на кредитополучателите е предоставена сума в размер на 391 100 евро и първоначалният кредит е погасен. С допълнително споразумение от 16.06.2014г. последният кредит е превалутиран от евро в лева, а след това с последващо допълнително споразумение от 22.05.2017г., поради смъртта на А. А. на 05.05.2015г., наследниците му (съпругата Т. А. и децата Д. А. и В. А., последната починала преди завеждането на исковата молба) са поели задълженията му по договора.

При така установените факти, съдът е приел, че въз основа на договора от 2008г. е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по силата на което банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите договорената сума, чрез превод по банкова сметка.

Същевременно апелативният състав е счел, че договорът за рефинансиране от 2012г. съдържа характеристиките на договор за новация. Аргументирано е, че с него страните са изразили намерение заемната сума да се използва за погасяване на старото задължение от 2008г. (по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008г.) и в същото време страните са уговорили ново задължение от 2012г. (по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 58066/04.07.2012г.), със съответните условия и срокове на плащане. Заключено, че в случая е налице обективна новация, тъй като страните са преуредили отношенията си, като старото задължение на ищеца да върне заетите суми в уговорената валута (швейцарски франкове) се заменя с ново задължение - в друга валута (евро). Изложени са съображения, че съобразно Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, промяната от една чуждестранна валута (швейцарски франк), в друга - национална или заместваща валута (лева/евро) налага извода 3 за промяна съществен елемент от договора - неговия предмет. Също така е прието, че в случая е налице не само съществена разлика между старото и новото задължение, което го заменя, както и animus novandi, с оглед настъпване на последиците, които са функция от намеренията на страните (искане за предсрочно погасяване на кредит), водещи и до извод за действителност на договора.

Въззивната инстанция е намерила, че по своята същност сключените между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008г. и договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 58066/04.07.2012г. представляват потребителски договори, тъй като кредитополучателите са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП (ищците са кандидатствали като физически лица, кредитът е бил отпуснат при условията за кандидатстване на физически лица и с оглед принципа „venire contra factum proprium“), а банката е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това е заключено, че в случая е приложим ЗЗП и по-конкретно разпоредбата на чл.143 ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, както и разпоредбата на чл.146 ЗЗП, която регламентира нищожност на такава клауза, освен ако не е била индивидуално уговорена от страните.

Във връзка с релевираното оплакване относно валутата на договора за кредит от 2008г. е прието в съответствие с практиката на СЕС, че заемната сума по договора от 2008г. е предоставена в швейцарски франкове, в равностойността й в евро, при поето задължение от кредитополучателите да извършват погасителните плащания във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Съдът е приел, че с разпоредбата на чл.24, ал.1 от договора банката прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ищците, като е изложил подробни съображения за нейната неравноправност. Апелативният състав е намерил, че при уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове на 320 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита, и при установяване на нищожност, поради неравноправност на чл.24 от договора, кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута равностойността в швейцарски франкове на 320 000 евро по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора. Установил е, че съобразно представеното по делото приложение 1 към договора от 07.12.2007г., курсът на швейцарския франк към евро е 1.652332.

От договора за кредит от 04.07.2012г. и Приложение № 1 към него е установено, че към датата на неговото сключване дължимият остатък по договора възлиза на сума в размер на 384 169 евро (461 502.90 швейц. франка). Посочената сума в евро е превалутирана по курс за швейцарския франк 1.2013, а не по уговорения курс, посочен в договора от 2008г. 1.652332, приет за релевантен по изложените по-горе съображения. Апелативният състав е споделил оплакването на ищцовата страна, че така постигнатата уговорка е нищожна като неравноправна. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна 4 експертиза съдът е установил, че разликата е 97 486.19 евро и нейната левовата равностойност, която е включена към договора от 2012г., е в размер на 190 666.42 лева, като е приел същата за недължима от кредитополучателите, поради което е уважил изцяло отрицателния установителен иск.

Разпечатката съдържа 27 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f574bc31-0cf0-49b3-8470-0328a6f0b741