Решение № 260097 от 18.05.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /18.05.2021 гр.П. 18.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

СПАРТАНСКА при секретаря Анелия Докузова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №439 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от В.Ц.П. от гр.Ч.Б.,чрез пълномощника му адвокат Я.Д. от САК срещу *****гр.СС..

В ИМ ищецът твърди,че на 30.12.2019г.около 17.20ч.в гр.Ч.Б. лек автомобил марка“******МОДЕЛ

*********КР,управляван от Б.д.к./У1/ се е движил по ул.“Б.М.“и в района срещу дом №*,поради неспазване на необходимата дистанция застигнал и блъснал отзад лек автомобил,марка “***с рег. №***, управляван от В.Ц.П./У2/.Твърди се,че в резултат на удара ищецът /У2/ се е преобърнал отдясно извън платното и е повредил тухлена ограда,а У1 застигнал и блъснал отзад лек автомобил марка“***“, модел “****“,с рег.№***,управляван от П.П.С./У3/. Твърди се,че при инцидента ищецът В.П. като водач на лек автомобил марка „***“ с рег.****е пострадал,че за местопроизшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №17/2019г.,в който са описани обстоятелствата и причините за инцидента. Ищецът счита,че ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка“*****,с рег.№****, който не е съобразил поведението си с правилата на чл.5 и на чл.20 ЗДП. Изложени са твърдения,че след ПТП ищецът е откаран с екип на ЦСП в „УМБАЛ Д-р Г.с.“ЕАД гр.П. в увредено общо състояние ,без спомен за случилото се,поради загуба на съзнанието,приет е в ортопноично положение в легло,палпаторна болезненост в лява гръдна половина ,затруднено дишане ,главоболие,охлузна рана в областта на лява глезенна става.Посочено е,че на ищеца е поставена диагноза:1/гръдна травма,изразяваща се в контузия / натъртване на гръдния кош;фрактури на 9-то и 10-то ребра вляво по предна аксиларна линия,травматичен хемопневмоторакс/проникване на въздух в лява гръдна половина/;увреждане на паренхима на белия дроб –контузионни огнища двустранно в белодробния паренхим;плеврален излив,както и 2./ счупени предни зъби-отчупване на част от коронките на първи горен ляв и първи горен десен зъби.В ИМ се твърди ,че с оглед тежестта на получените травматични увреждания,ищецът е приет в болничното заведение за провеждане по спешност на животоспасяваща операция,като подробно е описано извършеното лечение.Посочено е,че по време на болничния престой е проведено и медикаментозно лечение,след което ищецът е изписан за продължаващо домашно лечение с препоръка за щадящ режим,прием на обезболяващи и дадени указания за ХДР.Твърди се,че получените при ПТП травматични увреждания са причинили болки и страдания на ищеца със значителен интензитет през първите 1,5-2 месеца след инцидента ,като общият възстановителен период е продължил 5-6 месеца ,че в резултат на нараняванията ищецът бил в невъзможност да изпълнява обикновени битови потребности като тоалет,хранене,обличане,за което е бил подпомаган от своите близки. Посочено е,че същият е изпитвал непрестанни остри болки ,засилващи се при най-леко движение –помръдване,хранене,дишане,кашляне/кихане,че получените травми са били толкова тежки,в частност пневмоторакса,който представлява разстройство на здравето,временно опасно за живота ,като само навременната лекарска намеса е предотвратила летален изход.Твърди се,че ищецът е водил активен начин на живот,а ПТП е довело до насилствено ограничаване на неговата социална и делнична ангажираност ,че инцидентът се е отразил негативно и на емоционалното състояние на ищеца,който е станал тревожен,неспокоен,леко раздразним ,чувствал се потиснат ,в тежест на близки и роднини ,загубил е съня си,изпитвал е страх от силни звуци и автомобили,че тези душевни страдания ще съпътстват ищеца до края на живота му. Твърди се,че след като водачът на лек автомобил *** с рег.№**** няма валидно сключена задължителна застраховка“Гражданска отговорност“ е налице хипотезата на чл.519 т.1 КЗ за ангажиране отговорността на *****за репариране на вредите,причинени от ПТП.В ИМ е посочено,че ищецът е сезирал ГФ с претенция за изплащане на обезщетение вх.№24-01-116/28.02.2020г.на осн.чл.519 КЗ с претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,че с писмо изх.№24-01-116/28.05.2020г.ищецът е уведомен,че УС на ГФ е взел решение ,с което е отказано изплащане на обезщетение по щетата.Ищецът счита,че този отказ е неоснователен. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата 60 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,ведно със законна лихва върху сумата считано от 28.05.2020г./датата на постановения отказ от ГФ /до окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 20.04.2021г.на което бе даден по същество,ищецът и неговият пълномощник не се явиха,депозирана е молба за разглеждане делото в тяхно отсъствие,с която моли съда да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.На осн.чл.38 ал.2 ЗА пълномощникът на ищеца претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника –*****гр.СС.,чрез юрисконсулт Т.М..

С отговора е взето становище,че не е налице основание за ангажиране отговорността на ГФ,тъй като липсва фактическият състав на риска “Гражданска отговорност“,с оглед механизма,обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Твърди се,че няма влязла в сила присъда или друг съдебен или административен акт,не е установено твърдяното деяние в причинна връзка с конкретните вреди ,посочени в исковата молба.Оспорват се твърденията в ИМ за наличие на противоправно поведение на водач на незастраховано МПС и причинна връзка с вредите ,че не е налице акт със задължителна сила по чл.300 ГПК относно това дали е извършено посоченото в ИМ деяние ,неговата противоправност и виновността на конкретно лице,при положение,че се твърди извършено деяние,представляващо престъпление от общ характер,обхващащо в състава си нарушения на правилата за движение.

Алтернативно,в случай,че съдът приeме искът за основателен е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал в увреденото МПС,без да постави задължителния предпазен колан,което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда,нарушение на чл.137а от ЗДП. С отговора се оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер ,като са изложени доводи,че искът е прекомерно завишен с оглед критерия за справедливост, съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и трайната практика за 2016г.,като в тази насока е цитирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК,както и ППВС №4/1968г.С отговора на основание чл.219 ал.1 ГПК е направено искане да бъдат конституирани като трети лица-помагачи на страната на *****наследниците на посочения за виновен за процесното ПТП водач-Б.д.к.. Изложени са доводи,че *****има интерес от привличането на прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното

ПТП,респ.на неговите наследници ,с цел обвързване от доказателствената сила на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда,съгласно разпоредбата на чл.558 ал.7 КЗ.В съдебното заседание на 20.04.2021г.ответникът ГФ гр.СС. чрез своя пълномощник адвокат В.К.,преупълномощен от адвокат Н.И. взема становище,че искът е неоснователен и недоказан ,поради което моли съда да бъде отхвърлен,като се поддържат доводите в депозирания писмен отговор. Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат К.писмена защита.Претендират се и направените по делото разноски, съобразно чл.78 т.8 ГПК.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.519 ал.1 КЗ във вр. чл.557 ал.1,т.2 ,б“*“ КЗ вр.с чл.45 ЗЗД.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,вследствие непозволено увреждане -ПТП,станало на 30.12.2019г.в гр.Ч.Б. ,при което на ищеца са причинени травматични увреждания ,а виновният водач Б.д.к./починал/ не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност"на управлявания от него лек автомобил , марка *** с рег.№**** към датата на ПТП-30.12.2019г.Върху сумата се претендира и законна лихва, считано от 28.05.2020г.датата на отказа на ГФ до окончателното й изплащане .

Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380.Разпоредбата е аналогична на чл.498 ал.3 КЗ.С цитираната норма е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.За да е допустима и да се приеме за разглеждане претенцията по чл. 519 във вр.чл.558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 от КЗ, е необходимо ищецът да удостовери,че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, като същият не е платил, отказал е да плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението. В този смисъл е определение на ВКС № 165 от 24.03.2017 г.по ч.т.д.№ 306/2017 г., II т. о., ТК.В конкретната хипотеза горепосочените предпоставки са налице . Преди завеждане на исковата молба,на 28.02.2020г. ищецът В.П. е депозирал пред *****гр.СС. претенция за изплащане на обезщетение в размер на 100 000лв.за претърпени неимуществени вреди като увредено лице,в резултат на ПТП станало на 30.12.2019г.в гр.Ч.Б.,от действия на водач,управлявал лек автомобил марка „***“, модел “А8“ с рег.№ЕН6463 без валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Претенцията е с вх.№24-01-116/28.02. 2020г. и по нея е образувана щета №20210066/28.02.2020г.С писмо от 28.05. 2020г.ищецът е уведомен,че УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение , поради непредставяне на доказателства за резултата от образуваното ДП,копие на автотехническа и съдебно медицинска експертиза и др.документи.Изтекъл е и тримесечният срок от сезирането на ГФ,доколкото ИМ е постъпила в съда на 11.06.2020г.

Безспорно между страните е с оглед представения и неоспорен от ответника констативен протокол за ПТП с пострадали лица №17/2019г., изготвен от служител при РУ Ч.Б. ,че на 30.12.2019г.около 17.20 часа в гр.Ч.Б. на ул.“Б.М.“ срещу дом №** е станало ПТП,при което лек автомобил ,марка „***“ с рег.№****,управляван от Б.д.к. /У1/поради неспазване на необходимата дистанция,застига и блъска отзад лек автомобил ,марка „***“,модел „***“, управляван от ищеца В.Ц.П./У2/,който автомобил се преобръща от дясно извън пътното платно и поврежда тухлена ограда,след което У1 /лек автомобил „**“/ застига и блъска отзад лек автомобил марка „***“,модел „****“ с рег.№ЕН *****,управляван от П.П.С./У3/.При станалото на 30.12.2019г. ПТП водачът на л.а.“**“ Б.д.к. е починал,а на ищеца В.П. са причинени травматични увреждания-фрактури на девето и десето ребро в ляво,съгласно протокола за ПТП.В същия е отразено,че Б.К./У1/ , съгласно протокол за химическа експертиза е бил с 2,52 промила алкохол.

Безспорно от представената епикриза от клиниката по хирургия,отделение по гръдна хирургия към „УМБАЛ д-р Г.с.“ЕАД гр.П. се установява,че след претърпяното ПТП ищецът В.П. с екип на спешна помощ е откаран в болницата,където е постъпил на 30.12.2019г.и е изписан на 06.01.2020г.,проведено му е оперативно лечение с окончателна диагноза:Травматичен хемопневмоторакс,без открита рана в гръдната кухина, състояние след торакоцентеза в ляво,Скарификация на плеврата.Дренаж І.