Решение № 246 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600522 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от защитникът на осъдения Р. С. К., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 3960/23 год. по описа на СГС,по което с решение № 529 от 10.09.2024 год. е потвърдена присъда по НОХД № 17704/18 год. по описа на СРС,постановена 09.02.2021 год. С присъдата К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.144,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от една година,изтърпяването на което е отложено за срок от три години.

Излага в искането,че е нарушен закона,тъй като и двата съдебни състава са игнорирали част от доказателствата и при липса на доказателства за длъжностното качество на А.,която липса е преодоляна посредством съждения и игнориране на направените възражения.Твърди в тази насока,че длъжностното качество на едно лице не се определя нито от трудовия му договор,нито от начина,по който то е представено от неговия работодател пред колегите му,нито от впечатленията на последните за това качество,нито от осигурителния му статус,а преценката за това може да бъде направена единствено и само от неговата длъжностна характеристика,каквато липсва в оригинал по делото,а наличното незаверено копие поражда съмнения за единно цяло на четирите незаверени страници и несъответствие между мястото,където се твърди да е извършено престъплението,описано като месторабота на А. в трудовия договор и допълнителното споразумение към него и единственото възможно място,където той би могъл да изпълнява служебните си задължения и това не е склада на 1 с.***.Последното,според защитникът,изключва обективните и субективни характеристики на квалифицирания състав на деянието,като подлага на подробен анализ заявеното от св.Г.,Д.,четиримата работници в склада,Р. К. и Р. К..

На следващо място съзира тенденциозност и отсъствие на безпристрастност у двата съдебни състава,изводими от това,че последните не са изложили доводи за истинност на копието на длъжностната характеристика,каквито и не могат да бъдат изложени,тъй като липсва оригинал,с който да бъде сравнен,а вместо това истинност на копието е изведена от показанията на свидетели,които никога не са потвърждавали идентичност на копие и оригинал.Позовава се и на това,че СРС в проведено закрито разпоредително заседание е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП именно с мотива,че липсват доказателства за длъжностното качество на А. и след като е приложено въпросното незаверено копие е прието,че този порок е преодолян.

Все в тази връзка излага и твърдения за липсата на субективната страна на престъплението,тъй като дори и да се приеме,че Д. А. е имал длъжностно качество,то това станало ли е достояние на К. и въобще било ли е у него съзнание за това,след като е заварил А. на място,където дружеството-работодател не би следвало да се намира и той се намира там дори без знанието на Р. К..Намира за отделен въпроса,че ако отново хипотетично се приеме,че въпросната длъжностна характеристика е истинска и актуална,то в нея не се съдържа задължение за началник-склада да отговаря за счетоводната документация на дружеството,а единствено за съответствие в наличностите и тогава възниква въпроса,ако заканите изобщо са били отправени към А. заради спор за счетоводната документация,то това сторено ли е при изпълнение на служебните му задължения,доколкото той няма такива.

Поддържа,че тези въпроси въобще не са обсъдени от двата съдебни състава,което поставя под сериозно съмнение оценъчната им дейност,а това рефлектира и върху оплакванията за налични съществени процесуални нарушения.

Счита,че най-същественият довод за неправилно приложение на закона е отсъствието на каквито и да е доказателства Р. К. да е отправил към Д. А. цитираните в обвинителния акт реплики.Счита още,че правната квалификация на деянието е мотивирана и със силно противоречиви аргументи-въззивният съдебен състав е приел,че в изключително подробните си мотиви първоинстанционния съд е успял да се фокусира върху предмета на доказване по делото,който е рамкиран с обвинителния акт,а не с изясняване на търговско-правни спорове между съдружници и управители в едно юридическо лице

Намира,че съдилищата по фактите е следвало да съсредоточат вниманието си върху това дали на 21.04.2016 год. подс.К. се е заканил на Д. А. с престъпление против личността му и това заканване дали би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му,както и дали заканата е била насочена към А. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му.

Приема за неправилна тезата на съда,че отношенията между Г. и Д. от една страна и С. К. и неговите деца-Р. К. и Р. К. преди,по време и след твърдяното посегателство не са предмет на 2 разглеждане в това наказателно производство,в противовес на което на излага,че тези отношения е необходимо да бъдат изследвани ,тъй като са индикация за възможна заинтересованост от изхода на делото.Съзира двойствен подход на съдилищата,които от една страна са се концентрирали само върху инкриминираното събитие,когато това е удобно за обвинителната теза,но от друга са коментирали добросъвестността на частния обвинител,който е изнесъл информация и за събитие,случило се няколко месеца преди деянието,при което той е бил стресиран от К.,който заедно с още едно лице /сочено от А. като охранител на подсъдимия/ го е откарал с автомобил и го е ударил,за да го мотивира да изпълнява нареждания единствено на сем.К..

На следващо място поддържа,че липсват солидни аргументи защо се приема,че е реализирано деяние по чл.144 от НК,а не се касае за обикновено скарване и раздразнение,не е отчетен факта,че нищо от твърдяното от А. не е реализирано и не са изложени никакви доводи от къде е направен извод,че заканата може да създаде основателен страх от изпълнението й,като намира за недостатъчни твърденията на А. за предишни заплахи от К. при условие,че той не е сезирал компетентните органи за това и са налице единствено показанията на св.Г. и свързаните с него лица,че той е лош човек.

Счита,че като не е обсъдил представените и приети от въззивния съд доказателства, сам се е поставил в невъзможност да приложи правилно закона,тъй като при внимателен анализ на доказателствата,съпоставката с роднинската връзка между св.Г. и А.,както и последващото професионално благополучие на последния,дават сериозен повод за размисъл и пораждат съмнения за мотивите му да твърди инкриминираното деяние.

Продължава,че законът би бил приложен правилно,ако е бил допуснат до разпит св.Р.

Ш.,имената на който присъстват в постановления на прокуратурата по образувано досъдебно производство с пострадало лице Д. А. и този свидетел,в качеството си на адвокат на Р. К. би внесъл яснота за обтегнатите отношения на съдружниците и поведението на св.А..

Оценява като неверни изводите на съда относно компетентността на СППЕ и допълнителната такава с оглед пропуските в тях и непредставянето на проведените психологически тестове,което е ограничило правото на защита на подсъдимия.

Релевира и друго съществено процесуално нарушение,тъй като въззивният съдебен състав е игнорирал едно от основните възражения,направени в хода на съдебните прения пред предходната въззивна инстанция.

Излага в тази насока,че в кориците на първоинстанционното производство се съдържа протокол от съдебно заседание от 04.08.2020 год.,в който е отразено,че делото се отлага за 10.09.2020 год. с резервна дата 13.10.2020 год.След това е депозирана молба от процесуалния представител на пострадалия за отлагане на съдебното заседание,насрочено за 10.09.2020 год. поради ангажименти.Върху молбата председателят на съдебния състав е положил резолюция от 25.08.2020 год.,съгласно която делото се отлага за 15.10.2020 год.,а относно определената резервна дата-13.10.2020 год. няма яснота,тъй като липсва каквото и 3 да е отбелязване.

За 15.10.2020 год. са изпратени призовки на страните,като за тази дата е постъпила нова молба от повереникът на пострадалия ,в която е посочено,че следва да се яви по друго дело и моли да бъде изчакан в разумен срок,като единствената резолюция е „КД“.

Поддържа,че протоколи от съдебни заседание,които да са провеждани на 13.10.2020 год. и 15.10.2020 год. липсват,като е налице протокол от съдебно заседание от 24.11.2020 год.,в който е отразено,че подс.К. се явява лично,уведомен от предходно съдебно заседание,но в заседанието от 04.08.2020 год. няма определена дата 24.11.2020 год.Изтъква,че данни кога е определена тази дата,няма и изказва предположение,че тя е определена в съдебно заседание или на 13.10.2020 год.или на 15.10.2020 год.,за които липсват протоколи,а за сметка на това за 24.11.2020 год. и 15.10.2020 год. има списък на лицата за призоваване,но липсва информация провеждано ли е съдебно заседание на втората от двете дати,какво се е случило в това съдебно заседание,отложено ли е делото и за коя дата.

Горното е било предмет на разглеждане в предходно производство за възобновяване и при повторното въззивно разглеждане на делото са изискани всички документи от СРС,въз основа на които СГС е достигнал до изводи, които защитникът не споделя,тъй като е категорично установено,че произнасяне на СРС във връзка с резервната дата липсва.Направения извод от СГС,че всички страни по делото и вещото лице са били надлежно уведомени за отсрочване на делото,непровеждане на съдебно заседание на предварително определените дати и насрочването му за 15.10.2020 год.,не се споделя от защитникът,тъй като не става ясно защо и на база какви доказателства СГС е приел това,тъй като втората /резервната дата 13.10.2020 год./ не е коментирана в нито един от допустимите по НПК актове на съда.

Изразява несъгласие с решението на въззивния съд,според което от приетите справки е установено,че поради отсъствие по лични причини на председателя на съдебния състав,последният устно е разпореждал на съдебния деловодител да бъде отменено провеждането на съдебно заседание на 15.10.2020 год. и е определил новата дата-24.11.2020 год.,когато то действително е било проведено и макар по делото да няма следа за отсрочване на заседанието от 15.10.2020 год. за 24.11.2020 год.,то това не е накърнило правата на страните в процеса,тъй като между 04.08.2020 год. и 24.11.2020 год. не са провеждани съдебни заседания,в които подсъдимият и защитникът му да не са участвали.В тази връзка сочи,че всички действия на съдебните състави следва да се обективирани в писмена форма и устните разпореждания не са сред актовете,определени в НПК,а приложените справки от деловодната система и деловодителят на състава не могат да заместят или да бъдат доказателство за тяхното съществуване.

В искането за възобновяване защитникът поддържа и липса на мотиви,тъй като въззивният съд не е отговорил на направените възражения,че се касае за обикновено скарване,не е отговорено и на възражението,че пострадалия,св.Г. и Д. са ползвали общ процесуален представител във фазата на ДП,впоследствие повереник в съдебната фаза,както и свързаността със св.П..

4

Счита,че не е намерил отговор и въпроса защо влошените отношения между съдружниците и респ. своеобразието на обстоятелствата около връзката между А. и Г.,общото им процесуално представителство,безуспешните действия на последния срещу К. за събиране на отпуснати на дружествата суми,опита за включване на нови съдружници и т.н. са оценени от съда като ирелевантни за правния спор и изключват данни за мотиви от компрометиране на К. и париране на действията му по гражданскоправни спорове чрез прилагане на наказателноправна репресия.

Изтъква като процесуално нарушение и това,че в проведеното на 27.05.2022 год. съдебно заседание по ВНОХД № 937/22 год. на СГС са представени и приети множество доказателства,които са приобщени към второто по ред въззивно производство,но за които липсва аргументация защо са неотносими към правния спор.Релевира и липса на мотиви относно възраженията,че част от изводите на първоинстанционния съд се основават на предположения.