Определение № 6622 от 16.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6622 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110154169 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес **********, чрез **********, *******, със съдебен адрес:

********** срещу *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******** *** (****), ***, представлявано от ******** – изпълнителен директор, и **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******** *** (****), ***, представлявано от *********** – управител, осъдителни искове както следва: срещу ********* за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 лв. (76,69 евро), представляваща заплатена без основание сума за погасяване на лихви по нищожен Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 05.12.2025 г. до окончателно изплащане на задължението; срещу ********** за осъждане на ответника да заплати сумата от 850 лв.

(434,60 евро), заплатена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 24.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 05.12.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Следва да се допуснат представените от страните писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за задължаване на ********* да представи копие от Договор за потребителски кредит № ********** и справка за изплатени суми по Договора, от която да е видно задължения в какъв размер са погасени по договора и за заплащането на какви компоненти е послужила всяка сума. Доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил копие от Договора и е направил признание относно размера на платената сума, то искането следва да се отхвърли.

Ищецът е направил искане за задължаване на ********** да представи справка, от която да е видно каква е платената сума по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаването на Договор за потребителски кредит № **********, както и копие на Договора за предоставяне на поръчителство.

Доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил копие от Договора и 1 е направил признание за платените по договора суми, то искането следва да се отхвърли.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.04.2026 г. от 09,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 24.08.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № **** с ответното дружество ********* за сумата от 1306,62 лв., който бил изцяло погасен, в това число лихва в размер на 150 лв. Сочи, че съгласно в чл. 4, ал. 1 от Договора, кредитополучателят следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с ответното дружество **********, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Такъв договор бил сключен на 24.08.2021 г. с уговорено възнаграждение в размер на 850 лв., което било заплатено от ищеца. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона и сочи, че са нарушени разпоредбите на ЗПК. Излага, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 10 ЗПК, т.к. в договора била посочена само стойността на ГПР, но не и какви разходи са включени при неговото изчисляване. Подробно аргументира, че възнаграждението за гарант следва да се включи в ГПР, в който случай излага, че размерът на ГПР е над нормативно допустимия. Поддържа, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи също така, че доколкото кредитодателят и гаранта са свързани лица, то единствената цел при сключването на гаранционната сделка е да се осигури допълнително възнаграждение за кредитодателя, заобикаляйки ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното, счита, че целият договор за кредит се е нищожен. Досежно договора за предоставяне на поръчителство излага, че същият противоречи на добрите нрави, доколкото с него се цели допълнително възнаграждение за кредитора, което същевременно е в размер на 40 % от сумата на отпуснатия кредит, а за гаранта липсва насрещна престация. Сочи също така, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като със сключването му се заобикаля ограничението относно размера на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. ал. 4 ЗПК. Излага също така, че договорът за поръчителство е неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *********, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сочената от ищеца сума и при посочените параметри, както и че същият е предсрочно погасен, ведно с лихва в размер на 150 лв., която е предмет на предявения иск. Не оспорва факта, че възнаграждението по договора за поръчителство не е взет предвид като разход по кредите при изчислението на ГПР, но поддържа, че същото не представлява разход по кредита, поради което и счита, че не следва да се включва в размера на ГПР. Излага, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение по кредита, поради което сключването на договора за поръчителство не условие за отпускане на кредита. Твърди, че към момента на сключване на договора да креди същият не е знаел какъв би бил размера на възнаграждението по договора за поръчителство. Евентуално сочи, че недействителността на клаузата в договора относно сключването на договор за поръчителство не води до нищожност на целия договор. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ********** Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство при уговорено възнаграждение от 850 лв., което е изцяло погасено от ищеца. Излага, че същият представлява договор за поръчка, сключен при условията на чл. 280 ЗЗД. Твърди, че доколкото задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, то не му било заплатено възнаграждение в пълен размер. Подробно описва процедурата по сключване на двата договора, като сочи и че са спазени нормативните изисквания. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Аргументира, че възнаграждението му не следва да се включва в размера на ГПР, както и че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до оскъпяване на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ********* е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по който ищецът е направил пълно погасяване в това число лихва в размер на 150 лв.; че между ищеца и ********** е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 24.08.2021 г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № **********, по който е заплатена сумата от 850 лв.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск срещу *********:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

3

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаване/задържане на сумата.

По предявения иск срещу **********:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаване/задържане на сумата, както и възражението си, че ищецът не е материално затруднено лице.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.