Определение № 32 от 29.03.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. , 29.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно гражданско дело № 20212200500150 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр.чл.247 ГПК.

Инициирано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София, чрез пълномощник, с която атакува Разпореждане № от 10.02.2021г.,постановено по ч.гр.д.

№ 630/2021г. на СлРС в неговата отхвърлителна част. С атакувания акт, съдът издал заповед за изпълнение в полза на дружеството жалбоподател като присъдил главница в размер на 1883,59 лв. по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2021г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 37,12 лв., като отхвърлил заявлението за претендирана сума от 1920,89 лв.- договорна лихва за периода 20.02.2015г.-20.06.2018г., както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер.

Жалбоподателят счита акта на съда неправилен и незаконосъобразен. Счита за недопустимо заповедният съд да прави изводи, относно незаконосъобразност на сключения договор, респ.за валидност на сделката. Смята за неправилен извода на съда, че договорната лихва е в противоречие с добрите нрави, доколкото имало свобода на договаряне и кредитополучателелят се съгласил да заплаща договореното възнаграждение за отпуснатия паричен ресурс, а и освен това нямало законова горна граница. Касаело се за отпуснат бърз кредит и било нормално възнаграждението на кредитора да достига пет пъти размера на законната лихва.

Иска се от въззивния съд отмяна на обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и издаване на заповед за изпълнение и по отношение и на тази претендирана сума.

В хипотезата на чл.413, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия казус препис от частната жалба не се връчва на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите, наведени в жалбата и след като се запозна с ЧГД № 630/2020г. на СлРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Горепосоченото заповедно производство било образувано по заявление на настоящия жалбоподател от 09.02.2021г., като заявител по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за 1 изпълнение. Били заявени следните суми: 1883,59 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит № 5006129043/12.03.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане и 1920,89 лв. – договорна лихва за периода 20.02.2015г.-20.06.2018г.

С Разпореждане от 10.02.2021г. съдът издал исканата заповед, като присъдил сумата по главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2021г. и разноски в размер на 37,13 лв., като отхвърлил заявлението за сумата от 1920,89 лв. договорна лихва за периода 20.02.2015г.-20.06.2018г., като се позовал на вероятното наличие на неравноправна клауза на договора, по отношение на размера на договорната лихва.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

При произнасянето на атакувания с жалбата съдебен акт, заповедния съд е извършил проверка на заявлението и констатирал наличие на нищожна клауза, поради което е уважил искането и издал заповед само по отношение на главницата.

Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Най-общо частният жалбоподател счита, че в заповедното производство не могат да се обсъждат въпросите свързани с валидността на сделката, но тези правомощия на съда са въведени с нормата на чл.411, ал.2, т.2, когато искането е в противорчие със закона или с добрите нрави и т.3 ГПК, когато се касае за договор, сключен с потребител.

Настоящият съдебен състав, съобразно нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК намира за нищожна клаузата в договора, относно размера на уговорената договорна лихва, като накърняваща добрите нрави.

Уговорената в случая лихва е възнаграждение за ползване на известен капитал парична сума. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона / чл.9 ЗЗД/ при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Налице е трайна съдебна практика на ВКС РБ /Р.№906/30.12.2004г. по гр.д. № 1206/2003г.; Р.№ 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г.; Р.№ 1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007г., всички на ІІ г.о/, при която се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава, а по обезпечени заеми и двукратния размер. Видно е, че уговорената възнаградителна лихва за ползване на паричния ресурс надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което уговорката е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД и следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните.

2

По изложените съображения, атакуваната част от разпореждането се явява правилно и законосъобразно и бива потвърдено, а частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Разноските на частния жалбоподател за това производство остават за негова сметка.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София, чрез пълномощник, с която атакува Разпореждане № от 10.02.2021г.,постановено по ч.гр.д. № 630/2021г. на СлРС в неговата отхвърлителна част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.02.2021г.,постановено по ч.гр.д. № 630/2021г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3