Определение № 1597 от 19.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1597 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500621 по описа за 2025 година ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, Образувано е по повод частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, чрез юрк Свилен Стоянов, против Разпореждане № 2560 от 04.03.2025г., обективирано в Заповед № 740/04.03.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1431/25г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.417 ГПК срещу длъжника Д. Г. К. за сумата: 140.96 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2024г – 24.01.2025г по договор за потребителски кредит № 7200312104331 от 04.04.2024г., сключен между заявителя и Д. Г. К..

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас е постъпило заявление по чл.417 ГПК от„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Д. Г. К. за следните суми: 635.84 лева – главница, 140.96 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2024г – 24.01.2025г и 37.15 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 15.08.2024г – 12.02.2025г, ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението, както разноски.

Излагат се твърдения за предсрочно изискуемо вземане по сключен договор за потребителски кредит заявителя и длъжника, съгласно извлечение от счетоводни книги от 12.02.2025г. Представени са доказателства.

По заявлението е издадена Заповед

№ 740/04.03.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за претендираната главница, обезщетение за забавено плащане, законна лихва, 1 както и деловодни разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено заявлението за сумата 140.96 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2024г – 24.01.2025г , като е прието, че искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2,т.2 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД –уговорения ГЛР от 51.13% надвишава значително трикратния размер на законната лихва /41.37 % към датата на сключване на договора/ и клаузата за такава се явява нищожна. Посочена е съдебна практика.

В частната жалба се посочва, че заявителят е изпълнил изискванията на ЗПК в чл.10 от Договора като в съответствие с цитираната от съда разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, Банката е посочила ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – 64.87%. Също така сочи, че договорът е сключен на 04.04.2024 г като към тази дата основния лихвен процент на БНБ е бил в размер на 13.79 % / сбор от ОЛП в размер на 10 пункта и надбавка в размер на 3.79%/, което съобразно чл.19,ал.4 ЗПК означава, че ГПР по процесния договор не може да надвишава 68.95%. С тези мотиви моли за отмяна обжалвания съдебен акт в отхвърлителната част и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 140.96 лв.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение на договорната лихва и обезщетението за забава.

Видно от представения Договор за потребителски кредит, страните са се договорили предоставената сума в размер на 700 лева да бъде върната на 16 месечни вноски /с посочени падежни дати/ с фиксиран лихвен процент по заема 51.13 % и ГПР 64.87 %. Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер.

Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.

10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен.

Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, 2 която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените погоре критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена с фиксиран лихвен процент, след като формално ГПР е в законовите рамки – 64.87 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 140.96 лв. - договорна лихва за периода 15.08.2024г – 24.01.2025г .

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно досежно договорната лихва.

Разноски не се претендират от жалбоподателя и не следва да се присъждат.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417 , вр. чл. чл.278, ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2560 от 04.03.2025г., обективирано в Заповед № 740/04.03.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1431/25г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, чрез юрк Свилен Стоянов за издаване на заповед на осн. чл.417 ГПК срещу Д. Г. К. ЕГН ********** за сумата: 140.96 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2024г – 24.01.2025г по договор за потребителски кредит № 7200312104331 от 04.04.2024г., сключен между заявителя и Д. Г. К., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Д.

Хаджикоцев“ №52-54, чрез юрк Свилен Стоянов заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК, против длъжника Д. Г. К. с ЕГН********** с адрес:*** за сумата от 140.96 лв. - договорна лихва за периода 15.08.2024г – 24.01.2025г, което вземане произтича от договор за потребителски кредит № 7200312104331 от 04.04.2024г и е удостоверено с документ по чл.417,ал.1,т.2 ГПК – извлечение от сметка, редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4