Решение № 9322 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9322 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110158514 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

- Ю. В. Г.: сумата от 201,80 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 280712 за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 32,65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 9,66 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 2,07 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., до изплащане на вземането;

- В. В. Ч.: сумата от 50,45 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 1

280712 за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 8,16 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 2,42 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 0,52 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., до изплащане на вземането;

- В. В. Ч.: сумата от 50,45 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 280712 за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 8,16 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 2,42 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 0,52 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., до изплащане на вземането;

- А. Ч.: сумата от 50,45 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 280712 за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 8,16 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 2,42 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 0,52 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., до изплащане на вземането;

- Ф. В. Ч.: сумата от 50,45 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 280712 за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 8,16 лв. – 2 обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 2,42 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 0,52 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 60919 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 гр. състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, район АДРЕС, аб. № 280712, респ. между ищеца и ответниците е налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г.

Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение (ФДР), в случая „Техем Сървисис“ ЕООД. Сочи се, че за процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че ответниците не са заплащали дължимите суми за доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № 60919 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 3 гр. състав, както и сторените по делото разноски.

С молба вх. № 102674/12.04.2023 г. ищецът е завил, че на 03.04.2023 г. е постъпило плащане на част от дълга по делото в размер на сумата от 133,00 лв., респ. налице е дължим остатък в размер на 536,84 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ю. В. Г., А. Ч. и Ф. В. Ч., с който признават иска и представят платежни нареждания и в тази връзка молят разноските по делото да бъдат поставени в тежест на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В. В. Ч., В. В. Ч..

По повод молба от 09.04.2024 г., постъпила от ответниците Ю. В. Г., А.

Ч. и Ф. В. Ч., чрез техния процесуален представител адв. Г. Н., въз основа на Разпореждане от 11.04.2024 г. ищецът със становище от 19.04.2024 г. е заявил, че е постъпило плащане на претендираните суми по отношение на ответниците Ю. В. Г., А. Ч., Ф. В. Ч. и В. В. Ч., като е останало дължимо единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.

С молба от 16.04.2024 г. ответникът В. В. Ч. моли да не бъдат допускани исканите експертизи, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с 4 предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

С молба вх. № 102674/12.04.2023 г. ищецът е завил, че на 03.04.2023 г. е постъпило плащане на част от дълга по делото в размер на сумата от 133,00 лв., респ. налице е дължим остатък в размер на 536,84 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

По повод молба от 09.04.2024 г., постъпила от ответниците Ю. В. Г., А.

Ч. и Ф. В. Ч., чрез техния процесуален представител адв. Г. Н., въз основа на Разпореждане от 11.04.2024 г. ищецът със становище от 19.04.2024 г. е заявил, че е постъпило плащане на претендираните суми по отношение на ответниците Ю. В. Г., А. Ч., Ф. В. Ч. и В. В. Ч., като е останало дължимо единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.

С молба от 16.04.2024 г. ответникът В. В. Ч. моли да не бъдат допускани исканите експертизи, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което ще заплати след решението на делото.

Като взе предвид, че: ответниците Ю. В. Г., А. Ч. и Ф. В. Ч. изрично са 5 признали иска; по отношение на тях и на ответника В. В. Ч. в хода на производството претендираните суми са погасени чрез плащане; ответникът В. В. Ч. не оспорва исковете, помолила е да не бъдат допускани исканите експертизи и е изразила готовност за заплати присъдените в полза на ищеца разноски в минимален размер след постановяване на решението по делото; на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК всички предпоставки, обуславящи исковата претенция с определението по чл. 140 от ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, като страните не са възразили в тази част на доклада по делото и същият с протоколно определение от 14.05.2024 г. е обявен за окончателен, съдът намира за безспорно, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили.

Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.