Решение № 304 от 16.07.2021, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 527/2020
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 16.07.2021
- В сила
- 11.10.2022
- Състав
- КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
Други актове по делото
- Определение № 163 от 31.03.2021 · КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
- Разпореждане № 1684 от 15.09.2021 · КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
- Разпореждане № 2489 от 16.11.2022 · КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 - чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 - чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 - чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 - чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.8, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §1, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §1, т.3, б. "з" · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 177, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177, ал.3, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.11, ал.1 и ал.3 · Закон за Националната агенция за приходите
Р Е
Ш Е Н
И Е №304
16.07.2021г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №527 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „БУЛЕТЕРА“
ЕООД, седалище с. Дъбово, обл. Стара Загора, представлявано от Управителя Х. Щ. против Ревизионен акт /РА/ №Р-160002419007893-091-001/29.004.2020г., издаден от С. Г. и Ц. Д., потвърден с Решение № 335/20.07.2020г. на Директор дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.
С обжалвания РА на оспорващото дружество била вменена солидарна отговорност за задължения за ДДС по реда на чл.177 от ЗДДС, касаещи доставки, извършени от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД, ЕИК *********. Оспорва изцяло направените фактически констатации на ревизиращите органи като не доказани и не мотивирани. Нямало абсолютно никакво основание за вменяване на въпросната отговорност.
Органите по приходите направили извод, че безспорно представляващия „Булетера“ЕООД е знаел, че „Етерично маслодайни градини“ ЕООД няма средства, с които да заплати задълженията си за ДДС към бюджета, съотв. че данъкът нямало да бъде внесен, както и че „Булетера“ ЕООД съзнателно участвала в сключването на сделка, целяща заобикаляне на закона /стр.29 от РД/. Тези изводи обаче се базирали на обстоен анализ на напълно ирелевантни обстоятелства за съставомерността на чл.177 от ЗДДС. Казусът бил разгледан едностранчиво и в нарушение на въведените в ДОПК принципи. Не били събрани всички относими доказателства и те не били анализирани. Органите по приходите ползвали косвени аргументи и целели изместване на доказателствената тежест и ползвали косвени аргументи, за да обосновават приложимостта на чл.177 от ЗДДС.
Сочи се, че към момента на сделката и към настоящ момент двете дружества не били свързани лица по см. на ДОПК, което обаче нямало пряко отношение към приложимостта на чл.177 от ЗДДС. Излагат се правни съждения относно това, какво според оспорващия представлявало сделка, сключена при заобикаляне на закона, които обаче не били налице по отношение на процесната сделка. Нямало привидно прехвърляне на собствеността, нито привидно плащане, нито привидно предаване на стоките, предмет на сделката.
Жалбоподателят сочи, че не бил съгласен с приетото от органите по приходите, че управителят му знаел за затрудненото положение на доставчика, респ. това доказвало и знание, че нямало да се плати дължимия ДДС. Това обаче не кореспондирало с реалното плащане по издадените от доставчика фактури за сделката.
Ето защо нямало как да се вменява отговорност за получателя по тази доставка, който нямало как да знае и контролира дали доставчика ще плати дължимия ДДС. Твърди се още, че от органите по приходите не било установено разходването на получените средства по сделката, както и реалното състояние на дружеството доставчик. Макар то да имало формирани загуби през последните години, то това обстоятелство нямало пряко отношение към спора. Макар и това дружество да било с прекратена дейност, то можело да се проследят счетоводните архиви и банкова документация.
От правна страна се мотивира, че разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДДС следвало стриктно да се прилага, защото била изключение от правилото, че ДДС се дължи от доставчика.
Фактическият състав, пораждащ отговорността по този ред включвал следните обективни елементи- неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя и субективния елемент – знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен. Националната разпоредба не противоречала и на европейските регламенти. Тежестта да установи тези елементи била за приходната администрация. При действието на въведената законова презумпция за знание, тежестта се прехвърляла върху ревизираното лице, но само когато било налице пълно и главно доказване от приходните органи че доставката била привидна или заобикаляща закона или била на цена, значително отличаваща се от пазарната.
В случая нямало спор, че двете лица по доставката били регистрирани по ЗДДС, че ползвали право на приспадане на процесния данък, като размерът на същия бил включен в справките декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС за същия данъчен период, посочени били счетоводните документи в дневника за покупки по чл.124 от ЗДДС, както и размерът на данъка подлежал на възстановяване в срока по чл.92 от ЗДДС. Спорният въпрос тук били дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът нямало да бъде внесен от доставчика. В чл.177, ал.3 от закона била въведена оборима презумпция, кога се приема, че получателят е длъжен да знае, че данъкът нямало да бъде внесен, както и едновременно да се установи и наличието на алтернативно изброените в чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС обстоятелства.
РО обаче в хода на ревизионното производство не изследвал предпоставките по чл.177, ал.3, т.2 от закона и никъде не изложил мотиви за това, че облагаемата доставка била привидна, заобикаляла закона или била на цена, значително различаваща се от пазарната. В РД имало само общи формулировки, но не и мотиви, като постоянно се повтаряло, че получателят знаел, че доставчикът имал затруднения и двете страни имали общ адрес на счетоводство, но разплащането по доставката било реално, сделките не били симулативни, а действителни.
Според разбиранията на РО това, че дружествата имали общи търговски взаимоотношения, имейл адрес, счетоводство и пр. не сочело на твърдение, че към момента на сделките те били свързани лица по см. на §1, т.3, б. „з“ от ДР на ДОПК. Самият факт на отношения на свързани лица обаче не бил предвиден като хипотеза в чл.177 от ЗДДС, за да бъдело възможно от проявлението му да се презумира знанието за неефективното плащане на данъка, нито можело да бъде индиция, че получателят по доставката знаел, че доставчикът нямало да внесе данъкът.
На следващо място се сочи, че релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него бил към момента на издаването на фактурите, което налагало да се установи, че обективното финансово състояние на доставчика било достатъчно лошо, така че да същият да не можел да покрива задълженията си за данъци, а от субективна страна, това положение да е било известно на представляващите и управляващите ЮЛ получател по доставката, или е следвало да има знание, че данъците по фактурите нямало да бъдат внесени. Цитират се съдебния решения на ВАС в подкрепа доводите на оспорващия.
Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който оспорва жалба и моли съда да я отхвърли. Претендират се разноски по чл.161 от ДОПК и прави възражение за прекомерността на договореното възнаграждение за един адвокат от оспорващия.
Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
С Резолюция за извършване на проверка /РИП/ № П- 16002419133643-0РП-001 от 02.08.2019г. /л.497/ на началник сектор при ТД на НАП Пловдив П. К. било определен инспектор по приходите Н. Х. да извърши проверка на „Булетера“ ЕООД за установяване на факти и обстоятелства, посочени в резолюцията, сред които и анализ на взаимоотношения между това дружество с „ЕКОБУЛЕТЕРА“ ЕООД и „ЕТЕРИЧНО МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ“ ООД, вкл. и по отношение приложимост на чл.177 от ЗДДС. В тази връзка до оспорващия били подадени искания за представяне на доказателства. Във връзка с разпоредената проверка бил съставен от Н. Х. Протокол № П-16002619133643-073-001 то 04.11.2019г. /л. 498-500/.
Със заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419007893-020-001/05.12.2019г. , издадена от С. А. Г., Началник на сектор, била възложена ревизия на „Булетера“ ЕООД относно ДДС по доставки, извършени от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД за данъчен период м.02/2015г. и м. 10/2014г. /л.271/. Ревизията била възложена на гл. инсп. по приходите Ц. Д. и В. К.. Съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.307/ на 05.12.2019г. били връчени ЗВР № Р-16002419007893-020-002/05.12.2019г. и искане за предоставяне на документи и писмения обяснения /л.304 и л.273/.
От Ц. Д. било направено предложение за промяна обхвата на резивизията /л.269/, състоящо се в отпадане на отговорността за ДДС за дължимия данък по доставки от „ЕТЕРИЧНО МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ“ ООД за данъчен период м.02/2015г. Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002419007893-020-002/12.02.2020г. срокът за извършване на ревизията бил удължен до 05.03.2020г. и обхватът на ревизията бил определен само за отговорността за ДДС за дължимия данък по доставки от „ЕТЕРИЧНО МАСЛОДАЙНИ ГРАДИНИ“ ООД за данъчен период м.10/2014г. С различни протоколи били присъединени доказателства към ревизионното производство.
На 17.03.2020г. от екипа ревизори, определен със ЗВР от 05.12.2019г. бил съставен РД /л. 88-108/, подписан от Ц. Д. и В. К., като съгласно удостоверението на л.106 същият бил съобщен по електронен път на 03.04.2020г. чрез активиране на електронен файл от имейл **@abv.bg. С РД било направено предложение за установяване на ДДС по чл.177 от ЗДДС за данъчен период м. 10/2014г. в размер на 27763,31 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 15046,28лв. На
29.04.2020г. бил издадена РА № Р-16002419007893-091-001 от началник сектор С. Г., възложил ревизията и Ц. Д., ръководител на ревизията, с който по отношение на „Булетера“ ЕООД били установени размери на задълженията за данък добавен стойност по доставки извършени от „Етерично маслодайни градини“ ЕООД за данъчен период м.10-2014г. в размер на 27 763,31 лв. главница и 15 377,93 лв. лихви. Документът били издаден чрез ИС “Контрол“ и подписан от издателите си с електронен подпис. Съгласно удостоверение на л. 62 от делото РА бил връчен електронно на имейл ***@abv.bg и изтеглен като файл на 11.05.2020г.
На 13.05.2020г. чрез ТД на НАП, офис
Пазарджик от „Булетера“ ЕООД до Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив била подадена жалба против РА, към която били приложени писмени доказателства. Жалбата била входирана в ДОДОП Пловдив на 21.05.2020г. под рег. № 20-30-23 /л.27/. На 20.07.2020г. Директорът на ДОДОП Пловдив постановил Решение №335, с което потвърдил РА № Р-16002419007893-091-001 от 29.04.2020г. Решението било връчено по електронен път и съобщено на дружеството на 10.08.2020г. Жалбата до съда била подадена чрез органа на 17.08.2020г.
Допълнително представени доказателства: справка декларация за ДДС за м.10/2014г. на „Етерично маслодайни градини“ ЕООД /л.168/, фактура № *********/02.10.2014г./л.360/; приемо-предавателен протокол от 02.10.2014г. /л.361/; договор от 01.10.2014г.
/л. 362-363/; фактура № *********/03.01.2014г. /л. 364/; приемо-предавателен протокол от 03.10.2014г. /л.365/; фактура № *********/03.10.2014г. /л. 366/; приемо – предавателен протокол от 31.10.2014г. /л.367/; фактура № **********/07.10.2014г. /л. 368/; приемо-предавателен протокол от 27.10.2014г.
/л.369/; договор от 06.10.2014г. /л.370-371/; дневно извлечение № 055/31.10.2014г. /л.372/; операционна бележка №41/03.11.2014г. и дневно извлечение № 056/03.11.2014г. /л. 374-375/; дневно извлечение № 057/05.11.2014г. /л.376/; данъчна фактура № 5/02.10.2014г. /л. 378/; дневник на покупките за данъчен период м.10/2014г. /л. 382/; справка от 30.12.2019г. на Управителя на „Булетера“ ЕООД за свързани лица по §1, т.3 от ДР на ДОПК /л.
413/; Договори за счетоводно обслужване на фирма /л. 481-486/; други справки; заповеди
/л.12-20/;
По искане на оспорващата страна съдът допусна в качеството му на свидетел лицето М.Ч.И., който заяви, че работил в дестилерията на „Булетера“ ЕООД, която се намира в с. Дъбово от 2013г. до есента на 2015г., като домакин. Когато започвал работа в „Булетера“ ЕООД, в склада на дестилерията, имало стоки, които били оставени от предишния собственик на отговорно пазене, но не можел да каже кой бил предишният собственик на дестилерията. Стоките били розово масло, розова вода, абсолют и лавандулово масло. Тези стоки стояли в продължение на година в склада и някъде 2014 г. летния сезон или есента, една част от тия стоки ги изнесли, като разбрал, че били закупени от бившия собственик. Новият собственик една част от тях продал, а друга част преработили. Свидетелят не помнел на кого били препродадени от „Булетера“ ЕООД. С. К. /К./ била управител на фирма „Булетера“ ЕООД. Не познавал Х. Щ.. С. К. /К./ била управител на „Булетера“ ЕООД в периода, когато свидетелят бил на работа в дестилерията. От нея бил назначен и съответно освободен от работа.
Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f56fb1a0-3238-46f6-852c-d50b00fe857f