Решение № 3961 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3961 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100501447 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 17159/23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 6557/2023 г. на Софийски районен съд, 138 състав, са отхвърлени предявените от „СК Дал Сиат” АД срещу С. А. С. искове по чл. 234 КТ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на С. А. С. да заплати на „СК Дал Сиат” АД сумата от 6601 лева, представляващи неустойка по чл. 8 от Договор за повишаване на квалификацията от 02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 121,02 лева, представляващи мораторна лихва за периода 29.11.2022 г. – 02.02.2023 г.

Със същото решение съдът е осъдил ищеца „СК Дал Сиат” АД да заплати на С.

А. С. сумата от 1200 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „СК Дал Сиат” АД.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Поддържа се, че СРС не е извършил пълен и всестранен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и не е приложил правилно материалния закон, а е достигнал до погрешни изводи. Твърди се, че съдът правилно е приел, че между страните е сключен договор за повишаване на квалификацията. Сочи се обаче, че този договор за повишаване на квалификацията е обусловен от трудовото правоотношение, но не е трудов сам по себе си. В тази връзка се твърди, че се прилагат общите правила за договорите. Твърди се, че в случая е налице волеизявление на ответницата за прекратяване на договора. Твърди се, че неустойката е във връзка с виновното неизпълнение на задълженията по договора от страна на 1 ответницата. Твърди се, че при договора за повишаване на квалификацията не е предвиден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора. Поддържа се, че според чл. 82 ЗЗД обезщетението при неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото са последица на неизпълнението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, то същият отговаря за всички вреди. Сочи се, че предвидимостта на вредите се преценява във всеки конкретен случай, като тази преценка се извършва към датата на сключването на договора. Твърди се, че предвидими са вредите, които би следвало да се допуснат като закономерен резултат при неизпълнение на задължението, а длъжникът е могъл да прогнозира според известните му обстоятелства. Твърди се, че в случая като предвидими разходи следва да се разглеждат направените от работодателя разходи за обучение. В тази връзка се поддържа, че тези разходи подлежат на възстановяване.

Твърди се, че съдът не е преценил дали да се присъди сумата по неустойката или сумата за реално установените разходи за повишаване на квалификацията. Поддържа се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл. 326, ал.

2 КТ – след отправено предизвестие от страна на ответницата. Твърди се, че процесният договор за повишаване на квалификацията е прекратен по взаимно съгласие, като волеизявлението на ответницата е отправено дни преди ответницата да придобие специалност по „счетоводство, контрол и финанси”. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че незаплащането на една вноска по договора за повишаване на квалификация от страна на работодателя може да се приравни на пълно неизпълнение. Сочи се, че това неизпълнение е в причинна връзка с бездействието на ответницата. Твърди се, че е проведена среща, на която ответницата е заявила, че желае сама да заплати последната си семестриална такса поради това, че е възнамерява да прекрати трудовото си правоотношение с жалбоподателя. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от С. А. С., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че договорът по чл. 234 КТ се регулира от общия граждански закон. Твърди се, че съдът е формирал изводите си след преценка на всички доказателства по делото. Сочи се, че щом ищецът е неизправна страна то той няма право на неустойка. Твърди се, че именно ищецът нарушава принципа на добросъвестността, като не е изпълнявал задълженията си. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

СРС е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

2

За да се произнесе по доводите за неправилност, въззивният съд прие от фактическа страна следното:

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че С. А.

С. и „СК Дал Сиат” АД са сключили на 31.08.2018 г. трудов договор, по силата на който С. А. С. е приела да изпълнява длъжността „младши счетоводител” срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лева.

Не е спорно между страните, че горепосоченият трудов договор е прекратен. В тази връзка работодателят е издал Заповед № 137/04.07.2022 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 04.07.2022 г. В отговора на исковата молба, на л. 116 от делото на СРС, ответницата С.

А. С. също е признала, че от 04.07.2022 г. е прекратен трудовият договор.

Не е спорно между страните по делото, че същите са сключили Договор за повишаване на квалификацията на 02.09.2019 г. По силата на договора С. А. С. се е задължила да завърши успешно специалност „Счетоводство, контрол и финанси” във Висше училище по застраховане и финанси – гр. София. В замяна работодателят е поел задължението да заплаща обучението на служителя.

В чл. 2 от договора за повишаване на квалификация е посочено, че същият се сключва за срок от 36 месеца, считано от 02.09.2019 г.

Съгласно чл. 4, т. 9 от договора за повишаване на квалификация С. А. С. се е задължила да работи при „СК Дал Сиат” АД в продължение на 36 месеца, считано от деня, в който е придобила уговорената квалификация.

Според чл. 6, т. 7 от договора за повишаване на квалификация „СК Дал Сиат” АД се задължава да заплати таксата за обучение на С. А. С.. Посочена е и банковата сметка, по която следва да се извършват плащанията към учебното заведение.

На основание чл. 8 от договора за повишаване на квалификация служителят дължи неустойка в размер на заплатените семестриални такси, в случай че трудовият договор между страните се прекрати по причини у служителя, преди да изтече срокът по чл. 2 от договора.

Съгласно чл. 9 от договора за повишаване на квалификация размерът на неустойката по чл. 8 се намалява пропорционално на отработените месеци.

Според чл. 10 от договора за повишаване на квалификация при неизпълнение на задълженията на работодателя служителят се освобождава от задълженията си.

По делото е представен Анекс към Договор за повишаване на квалификация от 02.09.2019 г., по силата на който „СК Дал Сиат” АД се е задължило да заплати семестриална такса за зимен семестър през учебната 2019/2020 г. в размер на 1320 лева към ВУЗФ.

Представен е Анекс към Договор за повишаване на квалификация от 03.01.2020 г., по силата на който „СК Дал Сиат” АД се е задължило да заплати семестриална такса за летен семестър през учебната 2019/2020 г. в размер на 1320 лева към ВУЗФ.

Представен е Анекс към Договор за повишаване на квалификация от 01.09.2020 г., по силата на който „СК Дал Сиат” АД се е задължило да заплати семестриална такса за зимен семестър през учебната 2020/2021 г. в размер на 1320 лева към ВУЗФ.

Представен е Анекс към Договор за повишаване на квалификация от 04.01.2021 г., по силата на който „СК Дал Сиат” АД се е задължило да заплати семестриална такса за летен семестър през учебната 2020/2021 г. в размер на 1320 лева към ВУЗФ.

Представен е Анекс към Договор за повишаване на квалификация от 02.09.2021 г., по силата на който „СК Дал Сиат” АД се е задължило да заплати семестриална такса за зимен семестър през учебната 2021/2022 г. в размер на 1321 лева към ВУЗФ.

3

Представен е Анекс към Договор за повишаване на квалификация от 04.01.2020 г., по силата на който „СК Дал Сиат” АД се е задължило да заплати семестриална такса за летен семестър през учебната 2021/2022 г. в размер на 1321 лева към ВУЗФ.

От материалите по делото се установява, че на 08.06.2022 г. от С. А. С. е отправено до „СК Дал Сиат” АД предложение за прекратяване по взаимно съгласие на договора за повишаване на квалификация. На същата дата е представено и предложение за разсрочено погасяване на дължимата неустойка по чл. 8 от договора за повишаване на квалификация.

По делото е приложена нотариална покана с рег. № 29071, акт № 153, том IX на нотариус Иван Дахтеров, с която покана С. А. С. е поканена да заплати на „СК Дал Сиат” АД сумата от 6601 лева в седмодневен срок от връчването. Видно е, че препис от поканата е връчен на С. А. С. на 20.12.2022 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Представено е също така извлечение от банковата сметка на „СК Дал Сиат” АД, от което се установява следното:

- на 19.09.2019 г. работодателят е заплатил на ВУЗФ семестриалната такса на С.

А. С. в размер на 1320 лева;

- на 07.01.2020 г. работодателят е заплатил на ВУЗФ семестриалната такса на С.

А. С. в размер на 1320 лева;

- на 08.09.2020 г. работодателят е заплатил на ВУЗФ семестриалната такса на С.

А. С. в размер на 1320 лева;

- на 06.01.2021 г. работодателят е заплатил на ВУЗФ семестриалната такса на С.

А. С. в размер на 1320 лева;

- на 07.09.2021 г. работодателят е заплатил на ВУЗФ семестриалната такса на С.

А. С. в размер на 1321 лева;

По делото не е спорно, а и се установява от представено от С. А. С. платежно нареждане, че същата е заплатила по сметка на ВУЗФ сумата от 1321 лева на 14.02.2022 г., представляваща последна дължима семестриална такса за обучение.

По делото е представено електронно писмо от изпълнителния директор на „СК Дал Сиат” АД до С. А. С., в което се сочи, че последната дължи да възстанови суми за заплатени семестриални такси от 6601 лева, а към момента на писмото са заплатени само 290 лева.

По делото е представено Уверение с изх. № 422/01.07.2022 г. от ВУЗФ, от което е видно, че С. А. С. е завършила семестриалното си обучение през академичната 2021/2022 г., като й предстои явяване на държавен изпит на 19.07.2022 г.

Представена е също така Диплома за висше образование на С. А. С. от ВУЗФ по специалност „Счетоводство, контрол и финанси”.