Решение № 13415 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13415 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110174268 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

06.07.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на трети юни две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №74268 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба на А. Н. И., чрез адв.Д. М. от САК, срещу „.... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....., с която е предявен иск за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит №....., сключен между страните, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № ....., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че на 10.04.2023г. е сключил Договор за потребителски кредит №..... със ......, по силата на който кредитодателят е отпуснал сумата от 500 лв. срещу задължението да я върне в 30-дневен срок при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %. Сочи, че в чл.19 от договора било уговорено предоставяне на обезпечение, като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит съгласно чл.29.

Твърди, че била начислена неустойка в размер на 110 лв. поради непредоставяне на предвиденото в договора обезпечение. Поддържа, че процесният договор е недействителен, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Липсва съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР.

Поддържа, че действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг. Заявява, че клаузата за неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави. Сочи, че същата не била индивидуално договорена. С нея се уговаряло едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Заявява, че с неустойката се нарушават добрите нрави, доколко излиза извън присъщите си функции. Сочи, че размерът й е необосновано висок. Твърди, че така уговорена неустойката представлява допълнителна печалба за кредитора. Дължимостта на неустойката поради непредоставяне на изисканото обезпечение не зависи от изпълнението на главното задължение по кредита за връщане на отпусната сума, с оглед което се нарушавал принципа за добросъвестност. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи на целта на Директива 2008/48, вкл. на нормата на чл.143, т.5 ЗЗП.

Оспорва клаузата за неустойка да е индивидуално уговорена. С уговорката за неустойка се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР. Моли за уважаване на исковете и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.Х. М. от САК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че за кредитополучателя по договора липсва правен интерес от предявяване на исковите претенции, доколкото процесният договор за кредит е погасен изцяло. Поддържа да е налице злоупотреба с процесуално право, доколкото ищецът е завел идентични производства срещу ответника във връзка с други договори, сключени между страните, съдържащи идентични условия. Моли за съединяване на всички дела, водени от ищеца срещу ответника, във връзка сключени между страните договори за кредит. По същество оспорва исковите претенции като неоснователни, доколкото процесният договор и съответно клаузите в него са уговорени в съответствие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Излага твърдения, че нищожността на отделна клауза от договора по правило не влече недействителност на целия договор.

Поддържа, че неустоечната клауза не е от съществените параметри на договора, поради което оспорва твърденията на ищеца във връзка това, че не е включена в размера на ГПР.

При формиране на ГПР в процесния договор били съобразени всички изисквания, уредени в чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Оспорва процесният ГПР да надхвърля максимално установения размер. Оспорва твърдението да е налцие заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че при сключване на процесния договор кредитополучателят е бил информиран за всички възможни разходи по кредита. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР не е включена неустойката. Сочи, че ищецът е разполагал с възможността да се откаже в 14-дневен срок от договора. Оспорва да са налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Допълва, че между страните са налице общо 37 бр. договори, които съдържат уговорка за плащане на 2 неустойка при непредоставено обезпечение по кредита, с оглед което ищецът е бил наясно какъв би бил крайният размер на кредита при неизпълнение на това задължение. Моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира разноски.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че са сключили Договор за потребителски кредит №...../10.04.2023г., по силата на който отв. кредитодател е отпуснал сумата от 500 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита и в чл.29 от договора е била предвидена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита главница за всеки ден, през който е налице неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение

Ответникът твърди, че между страните има множество образувани гражд. дела- 31 бр. и намира, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищцата, с оглед принципа на добросъвестността по чл.3 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен. Съображенията за това са следните:

Приложен към ИМ е препис на Договор за потребителски кредит №...../10.04.2023г., за сумата от 500 лв., при ГПР от 42,58 %, със срок на връщане на 1 вноска до 10.05.2023г., ведно с погасителен план.

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което кредитът е в размер на 500 лв., при дог. лихва от 15 лв. и неустойка за недадено в срок обезпечение от 110 лв. или общо 319,56 евро. На 12.04.2023г. е погасен изцяло кредита в размер на 319,56 евро. Изчислено е, че ГПР, при включване в изчислението на размера на дог. неустойка, възлиза на 1 355,05 % Правните изводи на съда са следните:

С решение на СЕС от 23.11.2023г. по дело С-321/22, е прието, че Директива 93/13, разглеждана във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза. В националната правна система подобен установителен иск по вече изпълнен договор, по който не иска връщане на недължимо дадено се приема за недопустим, с оглед изискването за наличието на правен интерес за длъжника да прогласи нищожността по вече изпълнен договор.

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б.

„б“ от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че „потребител" означава всяко ФЛ, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С тази директива се извършва само частична и мин. хармонизация на националните законодателства относно неравноправните клаузи, като дава възможност на държавите членки да предоставят на потребителите по- интензивна степен на защита чрез по-строги разпоредби в националното си законодателство. Предвидени са кумулативно две условия, за да може едно лице да попадне в обхвата на това понятие, а 3 именно да е ФЛ и да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно Решение от 02.04.2020г., Condominio di Milano, via Meda (C-329/19, EU:C:2020:263).

Преследваната от законодателя цел е финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Националният съд следва да проверява дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и му позволяват да изчисли общата цена на своя заем. В националната правна система неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

В случая е видно от служебна справка в ЕИСС, че ищецът е завел множество дела срещу кредитни институции- 144 бр. към момента за неоснователно обогатяване или за недействителност на правни сделки. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Ответникът посочва, че между страните са били сключени 37 бр. договори за кредит. С оглед на това, съдът намира, че се опровергават твърденията на ищеца за липса на достатъчно предоставена информация за крайния размер на задължението по кредита. Многократното ползване на 1 кредитен продукт води до извод за знание у кредитополучателя за икономическите последици от сделката. При системно сключване на кредитни правоотношения не може да се приеме, че е налице неравноправност между страните. Видно от служебно известните обстоятелства по кредитната деятелност на ищеца, последният е наясно с условията по кредитите, които изтегля, доколкото към момента има образувани 144 бр. искови дела в съда от ищеца. Последното изключва неравноправността в правоотношението, доколкото се откроява системност в поведението на ищеца при теглене на потребителски кредити, което изключва засилената защита, която законът предоставя на потребителите. С оглед на това следва да се отхвърли предявения иск за прогласяване недействителност на дог. клауза от кредитното правоотношение, поради липсата на неравноправност между страните по правоотношението.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора по исковете разноските следва да останат така както са извършени от страните, с оглед потребителското качество на ищеца.