Решение № 180 от 07.08.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. ЛЕВСКИ, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20264410100448 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1 т.10, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за кредит №9884605022 от 04.10.2024г., сключен между В. И. А. и „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 1392,06лв. (711 евро), получена без основание по Договор за кредит №9884605022 от 04.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В РС – Левски е постъпила искова молба от В. И. А., ЕГН **********, с пост. адрес ****, чрез адв. М. М., САК, против: „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З. Ст. Р. и А.М..

В исковата молба се твърди, че на 04.10.2024г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен Кредит № 9884605022 за сумата от 1400 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.97 %, а ГПР е 49.7 %.

Уговорена е също "допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането" в размер на 287.52 лева, при възнаградителна лихва в размер на 46,71 лева.

Ищцата се е задължила да върне сумата в срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1734.23 лева. Към 28.07.2025г. ищцата е уведомена, че дължи сумата от 1922.39 лева, както следва:

Главница – 1400 лева

Наказателна лихва – 188.16 лева

1

Услуга за бързо разглеждане 287.52 лева;

Лихва – 46.71 лева

Твърди се, че на 02.09.2025г. ищцата е подписала Допълнително споразумение за изготвяне на погасителен план към Договор за паричен Кредит № 9884605022, като било предоговорено задължението, а общата сума, която е следвало да заплати е в размер на 1949 лева, при договорени „такса допълнителна услуга“ - 287.52 лева, такса за събиране на дължимите суми в размер на 20 лева, наказателна лихва в размер на 195 лева и натрупана лихва в размер на 46.71 лева.

Включена била и цялата главница на отпуснатия кредит в размер на 1400 лева, въпреки извършени от кредитополучателя погасявания на задължението.

Сочи се, че съгласно Общите условия на ответното дружество Кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. Съгласно Общите условия за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит.

Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга посочена в Специалните условия на Договора за кредит беля включена в Тарифа на Кредитора.

Ищцата твърди, че сключеният Договор за паричен Кредит № 9884605022, ведно с допълнителните Споразумения е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорките в договора са нищожни и неравноправни. Таксите /услугите/ са във фиксиран размер, като липсва каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя, поради и което счита, че клаузите в договора имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата за „услуга бързо разглеждане на кредита“, представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

22 от Закона за потребителския кредит

Твърди се, е ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит.

2

Позова се на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл.

10,ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според ищцата разписаният в Договора ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена таксата за експресно разглеждане, както и такса за събиране на дължимите суми (от Доълнителното споразумение).

Посочената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Счита, че в случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. Твърди, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил посочената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Счита, че това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Навежда довод, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които 3 длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Посочва, че в чл. 2 (т.3) от Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя /и в погасителния план – Общо дължимо по договора -747.14 лева/, но в тази величина не била включена дължимата такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, поради което било налице разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Имайки предвид дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Сочи, че в процесния Договор не билж посочено кои разходи формират ГПР.

Позовава се на практиката на СЕС, че трайно било проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22).

Позовава се на съдебната практика, според която когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Търговище, Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.

Позовава се на чл. 19, ал.1 от ЗПК, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и че в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Счита, че в случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит не е действителният, тъй като при добавянето на стойността на такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, би се променил годишния процент на разходите, а това означавало съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означавало, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК - целият договор е нищожен.

Намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит е неравноправна, съответно нищожна, защото задължението на кредитодателя за оценка на кредитоспособността на потребителя по чл.16 от 4

ЗПК изключва изискването за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което обосновавало извода, че посочената такса води до оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на такса.

Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията и представлявало допълнително възнаграждение.

По отношение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:

Твърди, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност на кредита по процесния договор възлиза на 1400.00 лева (главницата). Ищцата заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 2792.06 лева. Това означавало, че при условие че съдът приеме процесния договор за недействителен, то ищцата ми е надплатила 1 392.06 лева или 711.00 евро, която сума била недължимо платена и подлежала на възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД от страна на „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Счита, че в процесния случай е налице разместване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника без правно основание, т. е., без да е бил налице годен юридически факт, за което свидетелства всичко гореизложено.