Решение № 183 от 20.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Радка Цариградска

Илина Гачева при участието на секретаря К.а Г. И.а като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500105 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на Етажната собственост на ЖК „А.К.“ с адрес гр. Г.О., ул. „П.Ц.", представлявана от управителя на ЕС Б. И. С. срещу Решение № 684/16.12.2022 г. по гр.д. № 1507/2022 г. по описа на РС Г.О. , с което е уважен иск на един от собствениците в ЕС за отмяна решенията на Общото събрание на ЕС от 04.08.2022г.

Наведени са оплаквания за недопустимост на съдебното решение, поради депозиране на исковата молба извън преклузивния едномесечен срок по чл.40 от ЗУЕС, като оспорва изводите на първоинстанционния съд за началната дата на срока поради неправилно и превратно тълкуване на доказателствата. Предвид, че незаконосъобразността на решенията е преценена на база ненаведени в ИМ пороци относно кворум и мнозинство, счита, че съдът се е произнесъл свръхпетитум и решението му е недопустимо и на това основание. Навежда доводи и за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона – приетото за нарушение на ЗЕУС ненадлежно разгласяване не счита, че води до опорочаване на решенията, фактическата обстановка е възприета в нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно бил тълкуван протокола от ОС, игнорирани са доказателства относно притежаваните от участвалите в събранието ид.ч. от общите части на сградата, погрешен бил извода за квалифицирано мнозинство, предвид предмета на решението. Излага, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като взетите решения не пораждат непосредствени правни последици – не засягат правната му сфера и не създават задължения.

Отправя искане до въззивния съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството по делото поради недопустимост на претенцията, алтернативно да отмени решението като неправилно и да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззимаемата страна в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Излагат се съображения по същество, като се счита, че решението е правилно и съобразено с представените доказателства. Оспорва съдът да се е 1 произнесъл по ненаведени от страната основания, както и че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Подробно излага съображения за депозиране на жалбата срещу решенията в срок, както и за нарушения на процедурата по провеждане на процесното общо събрание: събранието е проведено без изискуемия кворум, решенията не са взети с изискуемото мнозинство, взетото решение е извън предварително обявения дневен ред.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Ищецът К. А. С. е предявил иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение взето от общото събрание на етажната собственост проведено на 04.08.2022 г. обосновава спазване на едномесечния срок за оспорване на решенията с твърдението, че протоколът от общото събрание не е обявяван, а му е бил връчен на 15. 08. 2022 г. Относно пороците на решението сочи, че страдало от следните пороци: на събранието присъствали 50,36 % от етажните собственици на общите части на сградата, „за“ оспорваното решение гласували притежаващите общо 39,09 % ид.ч. от общите части на сградата; че била нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, според която при вземане на решение за основно обновяване и извършване на основен ремонт решението се взема с мнозинство не по малко от 67% ид. ч. от общите части на ЕС; че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС Ищецът е представил договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том II, дело № ***г. на нотариус А.М., № 252 на НК, според който същият е собственик на апартамент № 8, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок, намиращ се на ул. "П.Ц." в гр. Г. О.. Видно от Покана за свикване на Общо събрание на етажна собственост на същия адрес, управителят на ЕС свиква Общо събрание на 04.08.2022 г. от 18. 00 часа, при обявен дневен ред, както следва: 1. Обсъждане и приемане на оферта за ремонт на покрива в частта му, намираща се над апартаменти № 2, 4, 6 и 8 от горепосочената ЕС; 2. Определяне на размера на паричните вноски, които ще се дължат за ремонта на етажните собственици и начина за събирането им; 3. Възлагане и упълномощаване на лица от ЕС (управителят сам или съвместно с още един етажен собственик) да подпишат договор за ремонт и да приемат и платят ремонта; 4 други. Според оформеното отбелязване върху поканата, имащо характер на протокол, тя е поставена на таблото в общото стълбище на 27. 07. 2022 г. в 09:30 часа. Поканата носи подписа на Б. С. в качеството му на председател/управител на ЕС и на А. С., в качеството на ползвател /ищец по делото/. Изготвен е и нарочен протокол за поставена покана по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.

На обявената за провеждане на събранието дата, но половин час по-късно – от 18:30 ч. е започнало Общото събрание на собствениците на жилищна сграда с адрес: гр. Г.О., ул.

"П.Ц.". Според съдържанието на наличния и неоспорен от страните протокол събранието е проведено като редовно общо такова, по предварително обявения дневен ред. Записани явилите се лица, без посочване на притежаваните/представлявани от тях идеални части от етажната собственост, а именно: К. А. С. – ет. 4, ап. 8; Б.Я.Н. - ет. 4, ап. 7; П.Н.Л. - ет. 3, ап.

6; Б. И. С. - ет. 1, ап. 2; Х.Т.Б. - ет. 2, ап. 3; В.С. И.а - ет.3, ап. 5 и Г.Х.Д. - ет. 1, ап. 1.

Свидетелите по делото посочват и не се спори от страните по делото, че жилищната сграда се състои от осем самостоятелни апартамента. Не са отбелязани представители от ап. 4.

Правата на ищеца - ап. 8, са видни от посочения по-горе НА – 11,27% ид.ч. от всички общи части на сградата. Видно от преписите от домовата книга и документите за собственост, по отношение на останалите собственици е установено следното: По НА от 11.12.1973г. собственици на апартамент на ет.3 са Н.Л.В. и М.П.В., ведно с 12,28% ид.ч. от общите части на сградата, първият наследен от С.Л., втората от П.Л.. Според записването в домовата книга П.Л. обитава имота, но ½ ид.ч. не е нейна собственост, а на М.К. /нейна дъщеря/.

Липсват надлежни документи, удостоверяващи верността на записването в домовата книга досежно собствеността. Като представител на собствениците от това жилище в ОС участва П.Н.Л. – за ап. 6 на трети етаж. Собственици на апартамент на втория етаж в същата сграда, ведно с 13,34% ид.ч. от общите части на сградата по НА от 11.12.1983 г. са станали Т.Х.Б. и 2

Х.К.Б.. По домова книга в ап.3 на ет.2 живеят Т.Х.Б. -собственик на 2/3 ид.ч. от жилището и двете му деца – Х.Т.Б. и М.Т.К.. На събранието според протокола е присъствал Х.Т.Б. .

Видно от НА от 17.12.2008г. /л. 18 от делото на ГОРС/, собствеността върху апартамент на четвърти етаж на сградата е придобит от С.Б.Я. ведно с 12,08% ид.ч. от общите части на сградата. Същото лице фигурира и в домовата книга за ап.7 на ет.4, на събранието от този апартамент присъства баща й Б.Я.Н. – с пълномощно, представено пред въззивната инстанция и като лице със запазено вещно право на ползване върху имота. За собствеността на ап.1, 2 и 5 са налице записите от домовата книга, според които ап.1 се обитава от три лица /Г.Х.Д., М.Д. и М.Д./, същият участва с 13,15% в общите части на сградата; ап.2 се обитава от семейството на домоуправителя Б. И. С. и жилището участва с 12,27% в общите части на сградата; ап. 5 се обитава от собственика В.С. И.а и нейното семейство и към него са отбелязани 13,12% от общите части на сградата. Според протокола от процесното общо събрание за тези три апартамента са участвали собствениците Б. И. С. ап. 2, В.С. И.а - ап. 5 и Г.Х.Д. - ап. 1. Общо седемте апартамента, чиито представители са участвали на общото събрание формират 88,23% ид.ч. от общите части на сградата.

За протоколчик на събранието бил избран К. С., който е според свидетелските показания е изготвил протокола. При провеждане на събранието е спазен обявения дневен ред, като по т.1, 2, 3 и 4 са гласували по седем лица, от които 6 „против“ и един „за“ и е отразено, че „не се приема“ съответната точка от дневния ред. Посочени са поименно гласувалите лица, без посочване на притежаваните или представлявани от тях ид.ч. Като финално е оформено решение за отхвърляне на дневния ред, а по предложение на В. И.а се взето решение „Да се спази договора за извършване на СРД от 01.07.2015 г. с предвидената в него гаранция, да бъде поискано от изпълнителя да отстрани дефектите на покрива и да обезщети собствениците на ап. 8 от ЕС“.

Безспорно е установено, че протоколът от Общо събрание на етажната собственост не е изготвен веднага, а ден-два по-късно бил предаден като проект от протоколчика К. С. / с негов подпис/ на управителя на ЕС Б. С.. Последният го взел, за да го провери и след като го подписал , предоставил на протоколчика копие от него. Не е изготвен протокол за поставяне на съобщение до етажните собственици за взетите от Общото събрание на ЕС решения и оповестяването му по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Доколкото протоколът от процесното общо събрание, ведно с обективираните в него решения, взети от етажните собственици, не е обявен по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС с писмено обявление и протокол, удостоверяващ поставянето му, то съдът е събрал гласни доказателства – свидетелски показания. От същите не се изяснява изобщо до е поставяно съобщение, изготвян протокол нито точната дата, на която е връчен препис на ищеца.

Съдът не взема предвид изгодните за страните техни твърдения, които нямат доказателствена стойност в гражданския процес, за разлика от признанието на неизгодни факти и обстоятелства, нито писмените им записки, пресъздаващи също такива изявления.

От свидетелските показания първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че не може да се установи точна дата на обявяване на решенията, поради което искат, предявен на 12.09.2022г. се явява допустим като предявен в 30-дневния преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, както и предвид, че той е предявен от етажен собственик, който е страна по спорното материално правоотношение, с което се обосновава и активната му процесуална легитимация.

По отношение възражението за недопустимост на иска и оттам на съдебния процес поради липса на правен интерес от оспорване на решенията, съдът смита същото за неоснователно.

Предявен е конститутивен иск, допустим само в предвидените от закона случаи, а такъв е настоящият, предвид изричните разпоредби на ЗУЕС. Винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг път да постигне дължимата правна промяна. ЗУЕС не лимитира възможността за оспорване на решенията на общото събрание на ЕС. Липсва интерес от конститутивен иск само ако целената с него промяна е настъпила по силата на други факти или може да бъде постигната 3 чрез извънсъдебно изявление на ищеца, което в случая не е относимо.

При разглеждане по същество на делото и обсъждане на представените доказателства първоинстанционният съд е пренебрегнал представените от самия ищец преписи от домовата книга и документи за собственост, като е заявил в решението си, че са неотносими и е приел, че след като ид.ч. не са отразени в протокола, липсва домова книга или списък на собствениците, придружен от документи за собственост, съдът не може да провери дали събранието е проведено при необходимия кворум съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Горната констатация изцяло противоречи на събраните пред ГОРС доказателства – преписи за шест от осемте апартамента от домовата книга, от документите за собственост на пет от жилищата, както и на изявленията на ищеца, който не само не оспорва посочените в домовата книга права, а се позовава на тях, т.е. признава ги. Спорът между страните в тази му част не е по фактите, а по правото и се състои в това дали лицата, участвала в събранието не като еднолични собственици на жилища, а като съсобственици, ползватели, обитатели са имали представителна власт по отношение на всички правоимащи от даденото жилище.