Решение № 260189 от 22.05.2025, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3581 по описа за

2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът П.Д. твърди, че на 05.09.2016 г. на републикански път II-37 между гр. Панагюрище и гр. Пазарджик е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № С ****ХТ, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил насрещно движещия се там мотоциклет „БМВ Р1200Р“ с рег. № СА ****В, управляван от ищеца. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са се отразили отрицателно на емоционалното му състояние и на начина му на живот. Ищецът твърди, че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ 525Д“ е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът З. „А.“ АД оспорва иска. Оспорва да е налице противоправно и виновно поведение на водача на л.а. „БМВ 525Д“, както и причинените на ищеца вреди да са резултат от поведението на този водач. Твърди, че водачът на автомобила няма вина за настъпване на събитието, тъй като ударът е настъпил поради навлизане на мотоциклет „БМВ Р1200Р“, управляван от ищеца, в лентата за движение на лекия автомобил и същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати процесното ПТП, а ищецът е могъл да предотврати удара. Ответникът твърди също така, при евентуалност, че водачът на мотоциклет „БМВ Р1200Р“ е допринесъл за настъпване на ПТП, като е създал пречки за движението с поведението си, както и че е имал възможност да възприеме автомобила своевременно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Твърди, че ищецът се е движил в близост до средата на пътното платно, с превишена и несъобразена скорост, при липса на адекватна реакция при възникналата опасност. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ 525Д“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника. Оспорва началния момент на претендираната лихва за забава.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това е видно и от представените констативен протокол за ПТП от 05.09.2016 г. и протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, както и от показанията на разпитаните свидетели, че на посочената дата на пътя между гр. Панагюрище и гр. Пазарджик е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № С ****ХТ и мотоциклет „БМВ Р1200Р“ с рег. № СА ****В, управляван от ищеца.

От представения протокол за оглед на местопроизшествие с приложените към него снимки, както и от показанията на разпитаните свидетели очевидци на процесното събитие – Д.Ш., който е приятел на ищеца и е управлявал мотоциклета си непосредствено след него по време на процесното събитие, С.У., който е водачът на участвалия в ПТП лек автомобил, и Я.Я., която е била пътник в автомобила към момента на ПТП и партньор на водача У., се установяват обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното ПТП. Тези доказателства са съобразени и анализирани при изготвянето на автотехническата експертиза по делото. Заключението на вещото лице и посоченото от него при разпита му също така допринася, за да се изяснят противоречията между показанията на свидетелите, като при това показанията на всички посочени свидетели, предвид връзката им с процесното събитие, следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото съгласно изискванията на чл. 172 ГПК.

От показанията на свидетелите, отразените следи от ПТП в протокола за оглед и снимките към него, както и от заключението на експертизата се установява, че двете превозни средства, участвали в процесното ПТП, са се движили насрещно на път с двупосочно движение извън населено място. На място, където пътят завива – десен завой за лекия автомобил и ляв завой за мотоциклетиста – е настъпило процесното ПТП, при което автомобилът се удря с предната си лява част челно в предното колело на мотоциклета. Вследствие на удара тялото на ищеца П.Д. е продължило движението си, прелитайки над предния капак на лекия автомобил и се е ударило в предното му стъкло, с което го чупи. В следващия момент мотоциклетът и тялото на ищеца се отклоняват в дясно, като напускат платното за движение в дясно. След удара автомобилът продължава движението си в права посока, поради което не е следвал посоката на завоя и навлиза върху пътната лента за насрещно движение. Последвал е и втори удар с мотоциклета, управляван от свидетеля Д.Ш., движещ се след ищеца.

Според заключението на експертизата непосредствено преди разминаването между двете превозни средства и при навлизане в десния за него завой лекият автомобил се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, където е настъпил и ударът между двете превозни средства. В момента на удара автомобилът се е намирал с лявата си част на 0,5 м вляво от средата на платното за движение, което според вещото лице се установява и с оглед на оставените следи върху пътната настилка, видими на приложените към протокола за оглед снимки. Същевременно следва да се отчете и посоченото от свидетеля Д.Ш. относно това, че мотоциклетите (на ищеца и на свидетеля) са се движели към средата на платното за движение, за да преминат през левия за тях завой на пътя. По този начин в момент на удара автомобилът се е намирал малко след средата по широчината на пътното платно, а мотоциклетът е бил около средата на пътното платно, макар и от неговата страна, и поради това е настъпил ударът между двете превозни средства.

Налице е противоречие в показанията на свидетелите относно местоположението на превозните средства непосредствено преди и в момента на настъпване на ПТП. Според свидетеля Д.Ш. ударът между превозните средства е настъпил в лентата за движение на мотоциклетиста, а според свидетеля С.У. ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила, докато свидетелката Я.Я. няма спомен за точното място на удара, но посочва, че автомобилът се е движел в неговата лента за движение. Трябва да се съобрази и обстоятелството, че между двете ленти за движение не е имало поставена маркировка към момента на ПТП. Това сочат в показанията си и двамата свидетели – Ш. и У. (обратното посочва свидетелката Я.), като липсата на маркировка е отбелязана и в протокола за оглед на местопроизшествието. Липсата на маркировка между двете ленти за движение, наличието на завой на пътя и изнасянето и на двете превозни средства към средата на пътното платно при преминаване през завоя обективно затруднява възприятието на свидетелите относно точното местоположение на превозните средства по широчината на пътното платно към момента на настъпване на удара между тях. Поради това следва да се възприеме отразеното от вещото лице местоположение към момента на ПТП, доколкото за този извод вещото лице е използвал и отразените в снимките на към протокола за оглед следи от произшествието.

Според изчисленията на експертизата скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП е била около 66 км/ч, а скоростта на движение на мотоциклета – около 45 км/ч, като няма данни тя да е намаляла преди удара между превозните средства, като вещото лице е определил тези скорости според деформациите по двете превозни средства, участвали в процесното ПТП. Освен това при разпита си вещото лице посочва, че скоростта на движение на мотоциклета е определена и с оглед на критичната скорост, при която той може да премине през завоя, тъй като ако скоростта му е била по-висока (както сочи свидетелят Д.Ш. около 60-70 км/ч) мотоциклетистът е щял да загуби контрол върху превозното средство и е щял да излезе надясно от пътя, без да настъпи удар с автомобила. Поради това следва да се приеме, че скоростите на движение както на лекия автомобил, така и на мотоциклета са в рамките на допустимата скорост за съответното място, която е 90 км/ч, и като цяло са съобразени с конкретната пътната обстановка (светлата част на деня, при сухо пътно платно, както сочат свидетелите и е отразено в протокол за оглед). Вещото лице посочва при разпита си, че при скоростта на движение на автомобила на водача му е било необходимо да премине през завоя с по-голям радиус и това е предразположило лекото навлизане в лентата за насрещно движение. Освен това от свидетелските показания и автотехническата експертиза се установява, че завоят е специфичен и видимостта е намалена, което предполага намаляване на скоростта, съответно тя да бъде съобразена спрямо другите аспекти на пътната обстановка (наличието на растителност, която ограничава видимостта).

Така може да се приеме, че макар и съобразена с другите пътни условия, скоростта на лекия автомобил не е била съобразена със завоя на пътя, което е наложило изнасянето на автомобила към средата на пътното платно и дори частичното навлизане в лентата за насрещно движение.

Според заключението на вещото лице ударът е бил предотвратим при условие, че и двамата участници в ПТП са управлявали превозните средства в средата на лентата за движение, в което са се движили. Следователно основната причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, което в известна степен се дължи и на избраната от водача скорост на движение, както и на местоположението му по ширината на пътното платно. По този начин водачът на лекия автомобил е нарушил задължението си при движение по път с двупосочно движение с две ленти за движение да не навлиза в лентата за насрещно движение (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП), както и да се движи възможно най-вдясно по платното за движение (чл. 15, ал. 1 ЗДвП), а също така да съобрази скоростта си на движение с пътните условия – конкретно да избере такава скорост, с която безопасно да премине през завоя, без да навлиза в насрещната лента за движение (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).

Според заключението на експертизата водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещия се в противоположната му посока мотоциклет от разстояние около 40 м. Поради това не може да се приеме, че е налице случайно събитие, т.е. че водачът не е могъл да забележи мотоциклета. При по-нататъшното намаляване на разстоянието между превозните средства водачите са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП посредством аварийно спиране.

Следователно налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който е причинил процесното ПТП, което е и виновно (с оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В резултат на това поведение и съответно на причиненото ПТП са причинени вреди на ищеца. Поради това за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение за така причинените му вреди.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, която е съобразила представената по делото медицинска документация, вследствие на процесното събитие ищецът е получил счупване – закрито на диафизата (средната част) и долния край на лявата бедрена кост и счупване на фаланга на палец – ляво ходило, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; открита фрактура на двете кости на лява предмишница в долния край, причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на дясна лъчева кост в долен край, дясна предмишница с разместване – закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на дясна ладиевидна кост – дясна гривнена става, за което възстановителният период е около 6 месеца. След една година е последвала операция за отстраняване на 2 планки от костите на лявата предмишница и е направена реконструктивна операция. След още година и половина оперативно е отстранен материал от лява бедрена кост. Вещото лице сочи, че периодът за възстановяване при ищеца е бил 9 месеца, след което последващите операции са в рамките на общ период от 2 години. Сочи, че ищецът продължава да търпи болки и ограничения в движенията в областта на лява гривнена става, както и че за него е невъзможен пълен клек по отношение на лява колянна става.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f56b7d8c-ca95-44dc-b268-4ad7db835891