Решение № 705 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330201046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Русев и Русев син" ЕООД, ЕИК 200732835, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 43, ет.2, представлявано от *** Р. Р. против електронен фиш № 8504383905 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на "Русев и Русев син" ЕООД, ЕИК 200732835 е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят „Русев и Русев син" ЕООД, в жалбата си оспорва твърдяното нарушение, като навежда конкретни възражения за неправилно и незаконосъобразно издаден електронен фиш /ЕФ/. Релевира доводи за маловажност на случая. Прави искане съда да отмени процесния ЕФ.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, Агенция „Пътна инфраструктура“, в съпроводително писмо към административната преписка и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Пътно превозно средство – влекач Скания Р 410 с рег. № *** било собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД като дружеството – жалбоподател "Русев и Русев син " ЕООД бил ползвател на същото.

Посоченото ППС било с технически допустима маса от 18000 кг и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 6D, с допустима максимална маса на състав на превозното средство 40000.

На 16.12.2020 г., в 15:06 часа, в община Марица, на път А-1, км 130+588, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено движение на горепосоченото пътно превозно средство – влекач в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000. За описаното ППС с регистрационен номер *** частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Нарушението било установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като тип нарушение било посочено, че има тол декларация за преМ.ването, но платената категория е по-малко от измерената.

В хода на производството се установи жалбоподателят да е имал сключен договор с "Диджитол Смарт Инфраструктура " АД /„ДСИ“ АД/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства.

Не се спори, а и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство с регистрационен номер № *** е собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД с брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 18 000 кг., а когато е в състав от превозни средства – 40 000. Не се спори, а и от коментираната справка се установява, че ползвател на процесното ППС е именно дружеството – жалбоподател.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство – с рег. № *** на 16.12.2020 г., в 15:06 часа, е преМ.ло на път А-1, км 130+588, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето с 2 идентификатор № 20071, намиращо се на същото място. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че за преМ.лото ППС има тол декларация за преМ.ването, но платената категория е по-малка от измерената, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура", Национално тол управление, се установило, че за датата и часа на нарушението за ППС има тол декларация, в която декларираната категория е за ППС с технически допустима максимална маса над 12т с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12т с 5 оси, при което декларираната категория е по-малка от заснетата. На основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

Видно от писмо /отговор на запитване/ от "Диджитол Смарт Инфраструктура" АД, в конкретния случай за ППС с рег.№ *** е подадена тол декларация за преМ.ване през сегмента, на който е заснето нарушението, но за ППС над 12т с две оси и в този смисъл нарушението се дължи на недекларирани оси на ремаркето, като към процесната дата „ДСИ“ АД не разполага с данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси.

Предвид изложеното, твърденията на жалбоподателя останаха недоказани в процеса, поради което и с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за изцяло заплатена такса за извършеното движение на ППС с рег. № *** за дата 16.12.2020 г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така приетото от фактическа страна и с оглед събраната доказателствена съвкупност, се установява, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Нарушената норма задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във 3 връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато всъщност е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно ползвател на пътното превозно средство.

Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В случая е била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото за процесното ППС с рег.№ *** е имало тол декларация за преМ.ване през сегмента за ППС над 12т с 2 оси, а не за установеното към процесната дата, час и място ППС влекач „Скания Р 410“ с рег.№ ***, с технически допустима маса от 18000 кг, и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой на оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40000. Недекларирането на броя на осите на ремаркето /потвърдено и в писмо изх.№ 686 от 01.03.2024г. на „ДСИ“ АД/ е довело до определяне на категория ППС, за която е платена помалка пътна такса от установената с техническото устройство категория ППС, в резултат на което жалбоподателят е допуснал движение на ППС, за което не е платена частично дължимата пътна такса, което съставлява нарушение на горецитираната разпоредба. От значение е преМ.ването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява. По делото не се установяват данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси към процесната дата, в каквато насока е и горецитираното писмо на „ДСИ“ АД.

При извършената служебно дължима проверка за законосъобразност съдът намира, че приложеният в случая ред за санкциониране на процесното деяние чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Макар в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл.189ж, ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за "електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б" от ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото законодателство.

Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по 4 чл.179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш, като при изпълнение на процедурата издаденият електронен фиш се анулира. Това правило отново сочи, че деянието по чл.179, ал.3б от ЗДвП може да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.

В разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл.179, ал.3 от ЗДвП, към което препраща чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а не неговият собственик или регистриран ползвател.

Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3 от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.

Най-сетне разпоредбата на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП регламентира правомощие за определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато, като е съвсем ясно и кой е административнонаказващият орган.