Решение № 370 от 10.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 370

Разград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700392 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, подадена чрез адвокат И. Р., против Решение за отказ да се издаде удостоверение за приложимо законодателство в областта на социалната сигурност (Удостоверение А1) № 32008834406/05.11.2025 г. за Д. Н. Д. за периода от 01.01.2023 г. до 25.06.2024 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО).

В жалбата и по същество се твърди, че оспореният акт се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с относимите национални норми и норми от правото на Европейския съюз (ПЕС), в частност Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (основен регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане (регламент по прилагането), както и с преследваната от тях цел. Развиват се доводи, че неправилно и необосновано административният орган е постановил своя отказ единствено и само въз основа на обстоятелството, че през процесния период жалбоподателят е реализирал на територията на Република България оборот, който е по-малък от 25 % от общия му оборот. Сочи се, че това е само един ориентировъчен критерий, който не е нормативно определен и за да се извърши преценка дали той, в качеството му на работодател, осъществява обичайната си икономическа дейност на територията на страната, следва да се анализират всички фактори, относими към конкретната дейност. С оглед на това се иска от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката за ново произнасяне на административния орган с указания да издаде исканото удостоверение за приложимото осигурително законодателство. Претендира и за заплащане на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежат на съдебен контрол. Спазено е и изискването на чл. 95, ал. 3 ДОПК и тя е депозирана след като е изтекъл срокът за административно обжалване на процесното решение.

Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните писмени доказателства сочат, че административното производство е образувано във връзка с постъпило в ТД „СДО“ уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. и искане за издаване на Удостоверение A1 с вх. № 55-32-2774/06.10.2025 г., подадено от „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на работодател и осигурител, за определяне на приложимо законодателство на лицето Д. Н. Д. с [ЕГН] за периода от 01.01.2023 г. до 25.06.2024 г., наето при него като работник-животновъд по Трудов договор № 41/07.06.2017 г. През този период работникът е бил командирован в гр. Вермсдорф, ФР Германия въз основа на сключено допълнително споразумение и Заповед за командировка в чужбина № 1/ 01.01.2023 г. Възложената му задача е свързана с хранене, обслужване и доене на крави във ферма, стопанисвана от „Milchhof Kötitz” GmbH & Co.“ KG, с която „Беркай-2010“ ЕООД имал сключен договор за услуга, свързан със задължение да предоставя работници за осъществяване на селскостопанска дейност.

Органът по приходите е извършил анализ на икономическата дейност и реализирания оборот на жалбоподателя, според данните, декларирани от него и наличните такива в системата на НАП. При него е прието, че процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 18,78 %. При тези данни е прието, че не е изпълнено условието работодателят да осъществява обичайно съществена част от дейността си на територията на изпращащата държава членка (ДЧ), да поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и минимум 25 % от неговия оборот да е реализиран в страната ни. Следователно не са изпълнени условията на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при които лицето да остане подчинено на българското осигурително законодателство.

Въз основа на тези фактически и правни основания е постановено Решение за отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство в областта на социалната сигурност (Удостоверение А1) № 32008834406/05.11.2025 г. Същото е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Съдът намира, че това решение е валиден административен акт, като издаден от оправомощен орган по приходите, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в предписаната от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.

Решението обаче е постановено в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.

Събраните доказателства установяват, че „Беркай 2010“ ЕООД се явява български работодател, който е наел посоченото физическо лице да осъществява трудова дейност като животновъд при него, след което го е командировал да осъществява тази трудова дейност при чужд работодател на територията на друга ДЧ, поради което възникналите отношения се регулират от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за неговото приложение.

Принципът, утвърден от правото на Европейския съюз (ПЕС), е да се прилага законодателството само на една държава – членка, като то се определя по условията и реда, предвиден в посочените регламенти (в този смисъл е разпоредбата на чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Основното правило е визирано в чл. 11, т. 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, който сочи, че лицата са подчинени на законодателството на тази ДЧ, на чиято територия полагат труда си. С цел да се избегнат неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, са предвидени изключения от това основано правило, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламент № 883/2004.

Според текста на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 „Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице".

С разпоредбата на чл. 14, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се уточнява, че за целите на цитираната норма „лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, включва и лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.".

С разпоредбата на чл. 14, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. е дефинирано, че за целите за прилагането на чл. 12, пар. 1 от Регламент № 883/2004 изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Анализът на цитираните норми от ПЕС сочи, че за да се приложи изключението, уредено в чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, което предвижда командированите работници да останат подчинени на законодателството на изпращащата ДЧ, следва да са изпълнени кумулативно предвидените там условия.

Между страните няма спор, че голяма част от въведените изисквания са спазени, а именно:

1) законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му;

2) лицето носи белезите на наето лице в държава-членка от работодател и е командировано от този работодател в друга държава-членка;

3) „пряката връзка“ между работодателя и изпратеното лице е запазена през срока на командироването;

4) лицето не се изпраща, за да замества друго командировано лице;

5) предвиденото времетраене на работата на командированото лице не превишава 24 месеца.

Спорът между тях е дали жалбоподателят е работодател, който обичайно осъществява значителен обем от своята стопанска дейност на територията на Република България по смисъла на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, уточнен в чл. 14, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Във връзка с тълкуването на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е издадено Решение № А2 от 12 юни 2009г. на Административната комисия за координация на системите за административна сигурност към Европейския парламент. В него е посочено, че за да се определи при необходимост, дали даден работодател извършва съществена част от дейността си на територията на държавата-членка в която е установен, компетентната институция трябва да провери критериите, характеризиращи дейността на този работодател – място, на което се намират седалището и управлението на предприятието; броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка; мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти; законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници от една страна и договорите с клиенти – от друга; реализираният оборот през определен подходящ период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Тези критерии не са нормативно въведени, нито изчерпателно и императивно изброени, а само ориентировъчни, като изборът им следва да бъде адаптиран към всеки конкретен случай.

В Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, приет от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност през 2013г., част I, т. 3, е посочено, че наличието на съществена дейност в изпращащата държава може да се провери чрез редица обективни фактори, в това число оборотът на изпращащото предприятие в изпращащата държава и в държавата по заетост през съответния типичен период (например, оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател, а случаите, при които оборотът е под 25 %, ще изискват по-обстойна проверка).

При съобразяване на цитираните норми от ПЕС и посочените практически указания по прилагането им, съдът намира, че наличието на вътрешен оборот над 25% не е самостоятелен и абсолютен критерий, а преценката следва да се прави за всеки конкретен случай, след обстойна проверка на всички фактори и обстоятелства, характеризиращи дейността на работодателя.

В конкретния случай „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г., като седалището и адресът на управление на дружеството са били непрекъснато в Република България, на чиято територия то осъществява множество и значителни по обем икономически дейности - отглеждане на едър рогат добитък, производство на мляко и млечни продукти, търговска дейност в заведение. В страната ни дружеството притежава дълготрайни материални активи с висока стойност (кравеферма, телчарник, кафе-аператив, офис) и няма производствени бази и/или административни сгради на територията на други държави. Неговата дейност е изцяло подчинена на националното ни финансово, данъчно, трудово и осигурително законодателство.