Решение № 1523 от 08.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Бургас, 08.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120107503 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление: ..............................., представлявано от М. С. и Д.К.К., срещу Т. Я. П. с ЕГН **********, с адрес ............................, с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на 339.93 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими по сключени между страните 3 бр. договори за мобилни услуги с номера + ........................... от 16.04.2020 год., +........................ от 29.06.2020 год. и +............................... от 29.06.2020 год.; 156.08 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски по 2 бр. договори за лизинг от 29.06.2020 год.; 270.41 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната, законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 17.08.2022 год. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 5283/2022 г. на БРС.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни услуги по силата на цитираните договори. Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги, уговорените абонаментни такси и лизингови вноски. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е начислил неустойка - дължима съгласно т. 11 от договора. Претендират се направените разноски.

Ангажирани са писмени доказателства.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват като недоказани и неоснователни. Оспорва се валидността на договорите, като се сочи, че същите не са подписани от длъжника. На следващо място се оспорват като неравноправни по смисъла на ЗЗП. Направени са доказателствени искания.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени сключени между страните договори за мобилни услуги, а именно: Допълнително споразумение от 16.04.2020г. към договор с предпочетен номер +........................... от 10.03.2020 г. и Договор за лизинг от 29.06.2020г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари; договор за мобилни услуги от 29.06.2020г. с предпочетен номер +........................; Договор за лизинг от 29.06.2020г., с който на ответницата е предоставено за временно и възмездно ползване устройство .................................. и Договор за мобилни услуги от 29.06.2020г. с предпочетен номер +................................

По делото са представени месечни фактури, в които ищецът е начислил задължения по горепосочените договори, а именно: по фактура №7307114980/15.07.2020г. за отчетен период 15.06.2020г. - 14.07.2020г. със срок за плащане - 30.07.2020г., издадена за сумата от 324,25 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 268,50 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +...............................; 23,85 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +........................; 30,13 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +...........................; 1,77 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +............................

Фактурата се претендира в размер на 190,73 лв., поради извършено частично плащане в размер на 133,52 лв., което погасява задължението за такса и услуги за предпочетен номер +............................... до размер на 134,98 лв. Фактура №7308328676/15.08.2020г. за отчетен период 15.07.2020г. - 14.08.2020г.. срок за плащане - 30.08.2020г.. е издадена за сумата от 77.27 лв„ представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 30,04 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +...............................; 15,47 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +........................; 29,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +...........................;

1,77 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +............................ Фактура №7309727276/15.09.2020г. за отчетен период 15.08.2020г. - 14.09.2020г., срок за плащане 30.09.2020г. е издадена за сумата от 77,24 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 29,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +...............................; -15,47 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +........................; 30,01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за 2 предпочетен номер +...........................; 1,77 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +..........................., а фактура №7312333369/15.11.2020г. за отчетен период 15.10.2020г. 14.11.2020г.. срок за плащане-30.11.2020г. е издадена за сумата от 421.18 лв.. и включва:

94,26 лв. неустойка за предпочетен номер +...............................; 76,78 лв. неустойка за предпочетен номер +........................; 115,37 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +........................; 35,40 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +...........................; 99,37 лв. неустойка за предпочетен номер +............................

По делото изискана и е представена информация от Център за психично здраве, от която се установява, че ответницата П. се води на диспансерен отчет от 23.05.2013г.

Последната хоспитализация на последната е била в периода от 14.04.2023г. до 28.04.2023г. с диагноза: ................................................... От предоставената информация е видно също, че ответницата не е постъпвала за лечение в стационара в периода от 09.03.2020г. – 11.03.2020г. вкл.

Във връзка с направеното оспорване на авторството на сключените между страните договори по делото е допусната и изготвена съдебно – почеркова експертиза от вещото лице Щ. Н., от която се установява, че подписите под полето за потребител в договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг са изпълнени от ответника Т. П.. Единствено ръкописният текст със собственоръчно изписване на имената под договорите за мобилни услуги и декларациите – съгласие не са изпълнени от ответницата.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Представените по делото договори за мобилни услуги установяват наличието на валидни облигационни правоотношения, както и техния предмет - доставянето и потреблението на мобилни услуги на посочената в договора стойност. Същите, видно от заключението по изготвената експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно изготвено, са подписани от ответницата. Следователно по делото е надлежно удостоверено съгласието на ответника да се обвърже в облигационно правоотношение с ищцовото дружество при уговорените условия и ред. По отношение на релевираното възражение за нищожност на договорите поради липса на съгласие, в тежест на ответната страна бе да докаже, че при подписването на процесните договори ответникът е бил в състояние, в което не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. По делото не се установи ответницата да е била в такова състояние към момента на подписване на договорите. Действително, видно от информацията, получена от Център за психично здраве – Бургас е, че П. се води на отчет в лечебното заведение от дълги години, но не може да се направи категоричен извод, че към момента на подписване на процесните договори за услуги, същата не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи. Следователно от сключените договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, по които са издадени и процесните фактури, за доставените на ответника услуги, ответникът дължи уговорената между страните цена. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти.

Съдът намира, че тези стойности в посочения в извлечението размер са дължими от 3 ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът дължи плащане за ползваните от него услуги в посочените в месечните справки размери, за които е настъпил съответният падеж.

С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги за периода от 15.06.2020 год. до 14.09.2020 год., дължими по сключените между страните Допълнително споразумение от 16.04.2020г. към договор с предпочетен номер +........................... от 10.03.2020, договор за мобилни услуги от 29.06.2020г. с предпочетен номер +........................ и Договор за мобилни услуги от 29.06.2020г. с предпочетен номер +..............................., се явява основателен и доказан.

По отношение на вземанията за лизингови вноски съдът констатира, че същите са изискуеми поради настъпил краен падеж за плащането им съгласно договора за лизинг на базови аксесоари от 29.06.2020г., с който е предоставен пакет от аксесоари. В договорите е налице признание от страна на ответника, че е получил държането на лизинговите вещи и може да ги ползва в срока на договора. Няма данни по делото същите да са върнати на лизингодателя. Ето защо, искът за заплащане на лизингови вноски за отчетен период от 15.06.2020г. до 14.11.2020г. за пакет базови аксесоари в размер на 40,71, лв. се явява основателен, доколкото плащането им не е установено.

По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 270.41 лева съдът намира следното:

Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги. По делото липсват доказателства ответникът да е била уведомена писмено за от страна на оператора за прекратяване на договорите, съответно как и от кой момент се прекратява действието на договорите. Ето защо съдът намира, че не е настъпила предвидената в договора предпоставка, за да се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Действително ищецът твърди, че неустойката се дължи не поради прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Въпреки това, се позовава на същите клаузи от договорите, които са с идентично съдържание и уреждат неустойка при прекратяване на договора. Следва да се посочи, че нарушението на 4 задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с „всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок“. Тоест неустойката е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя. След като в хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са развалени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да развали договорите, е уведомила другата страна, то не е налице елемент от фактическия състав и претенцията за заплщане на неустойка се явява неоснователна. Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне на договорите, защото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена (чл.422, ал. 1 от ГПК), срокът на договорите е изтекъл.