Решение № 773 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100514009 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16741 от 12.09.2024 г. по гр.д. № 21430/2023 г. Софийски районен съд, 30 състав признал за установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че М. Л. М., ЕГН **********, не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК 130175000, сумите, претендирани и обективирани във фактура № 0121752562 от 05.04.2023 г., за имот, находящ се в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул.

****, по партида с клиентски номер № **********, а именно: 5 177.54 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 207.10 лв. – разноски по делото; На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът е осъден да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 817.75 лв,

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „СОФИЙСКА ВОДА” АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият извод на съда, че не е доказано ищецът да е собственик или облигационен 1 ползвател на имота, бил в противоречие със събраните доказателства.

Качеството „потребител на В и К услуги“ на ищеца се установявало от приетия и неоспорен протокол № КНВ 0017344/28.03.2023 г., от който било видно, че при проведената среща между страните във връзка с установено сградно водопроводно отклонение без клиентски номер, описано в контролен лист № НПРД 031518/22.03.2023 г., ищецът представил документ - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т. I, peг. № 8494, дело № 198 от 30.06.2022 г., с който се легитимирал като собственик на процесния имот. Протоколът бил подписан от ищеца без възражения. Същият представлявал частен свидетелстващ документ, съдържащ извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт - че имотът е негова собственост, и се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдът не обсъдил другите приети доказателства, а по делото били доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл. 50 от ОУ на „Софийска вода“ АД, което обуславяло неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Л. М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск било да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

Ответникът не установил при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е потребител на В и К услуги по смисъла на закона. Налице били само индиции, но не и категорични доказателства за това. Поради недоказване на облигационна връзка искът правилно бил уважен от районния съд. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за неправилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 5 177.54 лв., начислена по фактура № 0121752562/05.04.2023 г. за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. ****, по партида с клиентски номер № **********. Ищецът твърди, че не дължи посочената сума, тъй като не бил в облигационно отношение с ответното дружество, имотът не бил водоснабден, питейна вода не му била доставяна, уредите, които се използвали за отчет не били изправни и не били минали необходимите метрологични проверки, а сумата била и погасена по давност, но въпреки изричното волеизявление от страна на ищеца не била отписана от счетоводната система на ответника.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск. Твърди, че имотът е водоснабден, а ищецът е потребител на В и К услуги по смисъла на закона. На 22.03.2023 г. от длъжностни лица на дружеството била извършена проверка на място в имота на ищеца, за която бил съставен контролен лист № НПРД 031518. При проверката било установено, че имотът е водоснабден и за същия не е налична партида в системата за фактуриране на дружеството. Собственикът на имота М. Л. М. бил поканен на среща с представители на ответника, която се състояла 28.03.2023 г. и за която бил съставен протокол № КНВ 0017344. На проведената среща на собственика на процесния имот било обяснено, че съгласно чл. 50, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на В и К оператора и потребителя; Че с оглед съществуването на сградно водопроводно отклонение (СВО), нерегистрирано във водоснабдителното дружество, по което е доставяна вода до имота, която не е била измервана и съответно фактурирана, следва да се приложат 3 относимите разпоредби от ЗРВКУ, Наредба № 4 и текстовете от Общите условия на водоснабдителното дружество, които регламентират неправомерното ползване на В и К услуги, респ. по реда на които се определя разхода на вода при констатирано наличие на незаконно присъединяване. За нерегламентираното ползване на В и К услуги на потребителя бил начислен разход на основание чл. 50 от ОУ и по реда на чл. 49 от ОУ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4. Така законосъобразно начислената сума в размер на 5 177.54 лв. била описана в протокол № КНВ 0017344/2023 г., съставен по време на срещата с ищеца, след което била издадена фактура № 0121752562/05.04.2023 г. Затова изводът на ищеца, че не дължи процесната сума за „недоставено и неупотребено количество вода“ бил неоснователен, тъй като в конкретния случай сумата по процесната фактура не била начислена с оглед доставено и употребено количество вода по регулярен отчет, а формирана на база реда, регламентиран в чл. 49 от Общите условия на „Софийска вода“ АД и в чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4. Вземането на ответника не било и погасено по давност, тъй като начислената сума по фактурата се отнасяла за периода от 30.06.202 2г. до 22.03.2023 г. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.), потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр.

18/25.02.2005 г.), „потребители“ са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Според ал.

3 на чл. 37, незаконното присъединяване към водоснабдителните и 4 канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора. Съгласно чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s.

В случая, видно от приетия и неоспорен контролен лист № НПРД 031518/22.03.2023 г., на посочената дата е извършена проверка от двама служители на ответното дружество в имота в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. ****. Проверката е извършена в присъствието на ищеца като титуляр на обекта и контролният лист е подписан от него без възражения. При проверката е установено, че имотът е водоснабден от СВО Ф32 РЕ с монтиран водомер (1), но без открит абонатен номер към „Софийска вода“ АД.

Уговорена е среща на 28.03.2023 г.

Видно от приетия и неоспорен протокол № КНВ 0017344/2023, на 28.03.2023 г. е проведена среща между ищеца (в качеството му на титуляр на права за обекта) и комисия на ответното дружество във връзка с установеното при проверката . Ищецът се е легитимирал като носител на вещни права върху имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т. I, peг. № 8494, дело № 198 от 30.06.2022 г. Комисията на водоснабдителното дружество взела решение, че с оглед нерегламентираното ползване на В и К услуги на процесния адрес следва за периода 30.06.2022 г. – 22.03.2023 г. да се заплати по пропускателна способност на водопроводната инсталация общо 2 809 куб. м на стойност 5 177.55 лв. с ДДС. Протоколът е подписан за „клиент“ от М. Л. М. без възражения.

На 05.04.2023 г. ответникът е издал процесната фактура за сумата 5 177.54 лв. с ДДС.

С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявения отрицателен установителен иск за неоснователен.

В приетия протокол от 28.03.2023 г., подписан от ищеца, се съдържа извънсъдебно признание на факта, че от 30.06.2022 г. същият е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т. I, peг. № 5

8494, дело № 198 от 30.06.2022 г. Протоколът е частен свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти – т.е. когато от тях произтичат неблагоприятни за спора правни последици. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство с висока доказателствена стойност, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. В случая съдът, преценявайки извънсъдебното признание на ищеца по този ред намира, че по делото е установено по безспорен начин, че ищецът, като собственик на процесния имот, е потребител на В и К услуги по смисъла на цитираните по-горе нормативни актове.

От неоспорения контролен лист от 22.03.2023 г., също подписан от ищеца, се установи по безспорен начин, че в имота е констатирано незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи на ответното дружество. Поради това законосъобразно, на основание чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 на ищеца е било начислено задължение, изчислено по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 за период от придобиване собствеността върху имота до констатиране на незаконното присъединяване на 22.03.2023 г.

Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5692f4b-cf56-4880-9b9d-c6b5197f3681