Определение № 98 от 14.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Пазарджик, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20235200100489 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 333/11.10.2024 г., с което съдът е отхвърлил предявената от И. И. Б. срещу „Съни Холидейс“ ЕООД претенция по чл.124 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху имотите, описани подробно в диспозитива на крайния съдебен акт, с който освен това ищецът е осъден да заплати на ответното дружество и сумата от 20679,20 лв. – сторени разноски.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 10493/08.11.2024 г. от ищеца, която след администриране е изпратена по компетентност на въззивния съд.

С разпореждане № 239/31.12.2024 г. на ПАС по преписка вх. № 10530/31.12.2024 г. делото е върнато обратно на ПзОС с указания за произнасяне по съдържащото се в жалбата искане на основание чл.248 ГПК.

След проверка, съдът констатира, че в посочената жалба наред с оплакванията против правилността на решението, действително се съдържат и такива във връзка отговорността за разноските по делото. Изложени са съображения, че присъденото възнаграждение било определено изцяло на база НМРАВ, без да е взето предвид възражението на ищеца на неговата прекомерност. Сочат се доводи, че така определеният размер надвишавал четирикратно дължимото възнаграждение, като в тежест на ищеца били възложени разноските за двама адвокати, които ответното дружество ангажирало за участие в последното съдебно заседание по делото. Изразено е становище, че претендираните разноски са силно завишени с оглед организираната защита и процесуалното поведение на ответника.

При администриране на въззивната жалба от ответника е постъпил отговор по чл.263, ал.1 ГПК, в който е изразено становище, че в оспорената част относно отговорността за разноските решението е ясно и правилно.

След връщане на делото съдът изрично е предоставил на ищеца възможност да оформи надлежно искането си в самостоятелна молба по реда на чл. 248 ГПК.

В този смисъл е постъпила молба вх. № 1146/30.01.2025 г., в която са изложени 1 твърдения, че претендирания размер на възнаграждението на ответника надвишава 3 пъти заплатеното от ищцовата страна. Позовава се на задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС в смисъл, че определените съгласно НМРАВ минимални стойности не обвързват съда при определяне размера на адв. възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Сочат се съображения, като се изтъква, че претендираните разноски са силно завишени.

В постъпилия отговор на основание чл. 248, ал.2 ГПК се съдържа подробно становище за неоснователност на искането, изложено детайлно в общо 6 пункта.

Съдът намира, че молбата по реда на чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Същата се явява основателна.

Видно от съдържанието на подадения от ответника отговор е, че ответната страна е направила надлежно искане за присъждане на сторените разноски по делото, по повод на което съдът се е произнесъл с крайния си акт. Видно е, че към отговора на ИМ е представено пълномощно (стр. 220), с което ответника е упълномощил адв.С. А. и адв.К. Х.-Б. – заедно и поотделно, за представителство и защита по настоящия спор до окончателното му приключване. Установи се също така и че от ответника е представен списък по чл.80 ГПК (стр.438), в който като такива са описани сумата от 22 000 лв. – адв. възнаграждение, както и 400 лв. – депозит за вещо лице. Наред с това за заплащането на описаните суми са ангажирани надлежни доказателства – договор за правна защита и съдействие, инкорпориращ отбелязване, че посоченият хонорар от 22 000 лв., е заплатен по банков път (стр.439), в т.ч. преводно и съответно платежно нареждане за заплащане на посочената сума по банков път (стр.440-441), както и платежно във вр. с внесения депозит за в.л. от 400 лв. (стр. 308).

Именно по отношение на посочения размер на заплатения адв. хонорар от 22 000 лв., отхвърляйки предявените искове и на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдът е приел за основателно направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като е намалил същото до минималния предвиден размер по НМРАВ от 20 679,20 лв., изчислен на съобразно чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ.

С оглед преценката на всички обстоятелства, определящи дължимото на страната възнаграждение, съдът съобрази по този въпрос и становището на ВКС (съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о. и др.), според което НМРАВ не следва да се прилага, а посочените в нея размери на адв.възнаграждения биха могли да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Съгласно решението на СЕС по дело C-438/22 и формираната след постановяването му практика на ВКС, се приема, че съдът не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение при произнасяне по основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК искане за намаляване на адв.хонорар поради прекомерност, като съдът разполага с автономна преценка за това дали размерът на уговореното и заплатено възнаграждение е съобразен с критериите по чл.78, ал. 5 от ГПК.

В разглеждания случай и при конкретната преценка на всички релевантни обстоятелства по делото съдът намира, че са налице основания за ревизия на постановеното решение в частта му за разноските, които следва да бъдат допълнително редуцирани с оглед направеното възражение.

В мотивите си съдът ясно е посочил, че делото не се отличава с особена 2 фактическа и правна сложност, като е отчел извършената от конкретния адвокат работа, провеждането и приключването на делото в само две о.с.з. както и съвкупната преценка на извършеното от съответния процесуален представител. В случая въпреки изложените в мотивите съображения, че съдът е длъжен да не прилага ограничението на чл.78, ал.5 in fine ГПК и в призмата на цитираната практика на СЕС, настоящия съдебен състав е намалил заплатеното от ответника възнаграждение единствено до минимално предвидения му размер но НМРАВ от 20 679,20 лв.

При настоящото произнасяне съдът приема, че ще следва да бъде уважено направеното възражение за прекомерност, като съдът приложи и посочената съдебна практика на СЕС и ВКС, според която съответната решаваща инстанция не е обвързана от фиксираните в НМРАВ минимални размери на адв. възнаграждения при направено възражение по 78, ал.5 ГПК и съответно разполага с право на автономна преценка да слезе и под пределите по Наредбата.

Съдът счита, че заплатеното на посочения адвокат (адв. С. А., възнаграждение следва да бъде допълнително редуцирано до сумата от 11 000 лв. Според настоящия съдебен състав размерът на така определеното възнаграждение кореспондира с извършената от конкретния адвокат работа и се явява пропорционален спрямо степента на фактическата и правна сложност на делото, както и с вида и обема на предоставената от нея защита, а също и съответна на броя на проведените с нейно участие съдебни заседания, обуславящи и решаващия извод за ревизия на решението в частта за разноските по описания начин.

Следва да се отбележи за съпоставка, че дължимата държавна такса в това в производство е приблизително три пъти по ниска от така определеният размер на адв.възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 333/11.10.2024 г., постановено по гр.д. № 489/2023 г. по описа на ПзОС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. И.

Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В. ул.„Е. Г.“ №, със съдебен адрес гр.С. ул. „С.“ № чрез пълномощник адвокат Х. Р. от САК, да заплати на ”СЪНИ ХОЛИДЕЙС” ЕООД, ЕИК 5843388, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, п.к. 4004 р-н Южен, ул."Череша" №2, на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в настоящото производство в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3