Определение № 441 от 17.09.2019, Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

17.09.2019

Дупница

Номер Година Град

Н.О, V-ти

Районен съд – Дупница състав

17.09.

2019 на Година закрито

Страхил Гошев

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от

ЧНД

1045

2019 дело № по описа за година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 234, ал. 9 и ал. 10, вр. с ал.8 от НПК.

Образувано е по Искане, с вх. №

12158/17.09.2019 г., подадено от адв. П. от САК, в качеството й на защитник на К.К.М.

- обвиняем по ДП № СП-687/2019 г. по описа на РП-Дупница, насочено против наложената на същия с Определение на СРС от 28.10.2017 г., потвърдено с Определение на СГС от 07.11.2017 г., МН – „парична гаранция“, в размер на 2000 лв., внесена по сметка на Софийска градска прокуратура, с вносна бележка от 07.11.2017 г. – л.

96-л.107 от ДП, том – 11, както и против наложената по отношение на същия с Постановление от 21.02.2018 г. на Софийска градска прокуратура – л. 3-4 от ДП, том

15 - забрана за напускане пределите на Република България.

С искането се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на предприетите спрямо обвиняемия мерки за процесуална принуда. В тази връзка се сочи, че паричната гаранция е била внесена в определения срок, като към момента с оглед продължителността на досъдебното производство са изтекли всички максимални срокове предвидени в чл. 234, ал.8 от НПК за изпълнение на мерките за процесуална принуда, поради което същите следва незабавно да бъдат отменени от съда поради отказ на прокурора да стори това с Постановление от 03.09.2019 г. на РП-Дупница. Акцентира се, че по отношение на молителя М. са издавани множество разрешения от страна на прокуратурата за напускане на страната, поради което същият е доказал, че е установен трайно в България и винаги се е завръщал. Сочи се, че продължаване действието на двете мерки за процесуална принуда е в разрез с целите на наказателното производство и с тези, които са заложени от законодателя по отношение мерките за процесуална принуда, поради което допълнително ограничаване на правата му се явява ненужно.

По изложените съображения се прави искане за отмяната им по реда на чл. 234, ал.9 от НПК.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от следното:

На 25.10.2017 год., К.К.М. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.3, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.

1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С Определение на СРС от

28.10.2017 г., потвърдено с Определение на СГС от 07.11.2017 г., спрямо обвиняемия е взета МН – „парична гаранция“, в размер на 2000 лв., която е била внесена по сметка на Софийска градска прокуратура, с вносна бележка от 07.11.2017 г. – л. 96-л.107 от ДП.

С постановление от

21.02.2018 г. на Софийска градска прокуратура – л. 3-4 от ДП, том 15 и на основание чл. 199 и чл. 68 НПК на К.К.М. е наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешението на прокурор.

С Постановление от 03.09.2019 г. на РП-Дупница, прокурор от компетентната прокуратура е отказал да отмени взетите по отношение на обвиняемия молител мерки за процесуална принуда, като е уважил единствено алтернативното му искане и е разрешил пътуване на М. извън пределите на р. България за периода от 04.09.2019 г. , до 09.09.2019 г.

Искането е подадено от процесуално легитимирано съгласно чл. 234, ал. 9 НПК лице, срещу подлежащ на обжалване акт, като същото е депозирано пред съответния местно и родово компетентен първоинстанционен съд, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е и основателно.

В разпоредбата на чл. 234, ал.8 НПК са визирани предпоставките и сроковете за отмяна на взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25.

Съобразно изложеното от фактическа страна с цитираните съдебни и прокурорски актове по отношения на К.М. са взети горепосочените две мерки за процесуална принуда, след привиличането му като обвиняем за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, с постановление от 25.10.2017 г. С оглед на това от тази дата, спрямо същия са изтекли сроковете /1 година и 6 месеца/ за прилагане на посочените мерки за процесуална принуда, като липсват данни в постановлението за отказ на прокурора да са налице спирания на производството по реда на чл. 25 от НПК за определени периоди от време.

По своята същност посочените мерки за процесуална принуда имат за цел да обезпечат нормалното протичане на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, при което несъмнено се ограничават определени права на обвиняемия. При приложението на процедурата по чл.

234, ал. 9 от