Решение № 19561 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19561 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110146504 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

19.10.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Антоанета Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 46504/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Н. С. Н., в която се твърди, че ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

*****************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 790,34 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 109,18 лева за периода от 15.09.2023 г. до 17.03.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 37,95 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 9,58 лева за периода от 16.07.2022 г. до 17.03.2025 г. Навежда довод, че е подал 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, който признава исковите претенции за главници за предявените размери и периоди. Поддържа, че оспорва част от вземанията за главницата, както дължимостта на претендираните мораторни лихви, като обосновава, че ответницата не била изпаднала в забава относно плащането на главните задължения. Излага съображения, че при положение че стойността на топлинната енергия се определяла въз основа на прогнозни месечни начисления и една изравнителна сметка, съгласно чл. 32 от Общите условия на ищцовото дружество, мораторна лихва не се начислявала върху прогнозните месечни сметки. Навежда доводи, че лихва се дължала едва след изтичане на 45 дни от периода, за който се отнасяла изравнителната сметка, като краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура бил месец април на съответната година, поради което срокът за плащане изтичал на 15.06. същата година. Към този момент обаче обобщените фактури за процесните периоди не са били издадени, нито изравнителните сметки са били връчени на потребителя, така че срокът за възражения срещу тях да е изтекъл. Твърди, че при невъзможност задължението да бъде изпълнено в срока по чл. 33, ал. 4 от ОУ – 45 дни след края на периода, за който се отнася изравнителната сметка – изтичането на този срок не поставял ответницата в забава. Развива аргументи, че била налице била хипотезата на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД, тъй като неиздаването на изравнителната сметка и фактурата в срок преди изтичане на 45‑дневния период правило невъзможно точното изпълнение от страна на длъжника, като поради това ищецът изгубил привилегията на този срок и за да изпадне длъжникът в забава, било необходимо отправяне на покана за изпълнение, каквато в случая не била отправена. Сочи още, че в ОУ не бил предвиден срок за плащане на цената на услугата за дяловото разпределение, поради което била приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпадал в забава само след покана, каквато в случая липсвала. Иска отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е писмо от Столична община – район „Люлин“ от 14.02.2025 г., като е посочено, че за недвижим имот, находящ се в гр. ******************* от м.05.2021 г. ползвател на общинският имот е Н. С. Н..

С писмо от Столична община – район „Люлин“ от 17.07.2026 г. е представен Договор за наем от 28.03.2007 г., сключен между Столична община от една страна, в качеството на наемодател и Н. С. Н. – от друга страна, в качеството на наемател по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. *******************.

Приложени и неоспорени са подписани главни отчети от 13.05.2023 г. и 31.04.2024 г. с титуляр на партидата Н. С. Н., съответно с положени под отчетите подписи от лицето, които не са оспорени.

3

С оглед становището на ответницата в отговора на исковата молба, съдът намира, че същата е формирала съдебно признание на факти, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото, вкл. представените и неоспорени главни отчети, води до изясняване на фактическото и правното положение между страните, доколкото съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което изяснява действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя преобладващото виждане, че институтът на особения представител цели гарантиране правата на определен кръг лица, измежду които е лицето, което не е уведомено за започналото срещу него производство. Назначеният по реда на чл. 46 ал. 7 ГПК особен представител е участник в процеса, той е процесуален представител на страната, чиито интереси защитава, а правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по пълномощие – така напр. Определение № 240/29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4368/2016 г. на ВКС, ГК, I I Г. О. Следователно, макар и особеният представител да не може да извършва разпореждания с предмета на правния спор, то няма пречка последният да прави признания по смисъла на чл. 175 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между наемателя на процесния имот и ищеца е възникнало валидно отношение по индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия – в съответствие със схващанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувач е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.