Решение № 130 от 22.04.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Смолян, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С. при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 201/15.12.2025г., постановено по гр.д.№ 225/2023г. по описа на Районен съдДевин е отхвърлен предявеният от И. С. Т., с ЕГН ********** от с. Ск., Община Марица, обл.Пловдив, ***, действащ със съгласието на майка си Р. Г. С., с ЕГН ********** против В. С. Т.а, с ЕГН ********** от гр.Д., обл. Смолян, ***, действаща със съгласието на майка си П. Р. У., с ЕГН ********** иск за съдебна делба по 1/2 ид. част на всеки един от тях, за следните движими вещи: Аудиосистема, марка JBL, на стойност от 3000 лв.; Голямо портманто,включващо шкаф за обувки и палта, огледало на стойност от 565 лв.; Два медени сервиза за алкохол, съставени от 8 броя чаши, възлизащи на стойност 480 лв.; Меден сервиз на стойност от 489 лв.;

Килим Козяк“ на стойност от 600 лв.; Голям холов разтегателен диван на стойност 1750 лв.; Голям холов разтегателен диван на стойност 1300 лв.; Кухненска посуда, включваща тиган марка “Tefal” – 400 лв.; тенджера под налягане марка „Tefal“ – 209 лв.; тави марка „Tefal“ - 300 лв.; тенджери марка „Tefal“ – 400 лв.; 8 комплекта кристални сервизи, общо възлизащи на стойност 1200 лв.; Алуминиев радиатор - 8 ребра х 30 лв. – 240 лв.; Алуминиев радиатор - 15 ребра х 30 лв. 450 лв.; Алуминиев радиатор - 13 ребра х 30 лв. – 390 лв.; Алуминиев радиатор - 15 ребра х 30 лв. – 450 лв.; Алуминиев радиатор - 13 ребра х 30 лв.– 390 лв.; Алуминиев радиатор - 13 ребра х 30 лв. – 390 лв.; Алуминиев радиатор - 20 ребра х 30 лв. – 600 лв.; Хладилник с фризер, марка LG, на стойност 879 лв.; Хладилник с фризер, марка INDESIT, на стойност 769 лв.; Два плазмени телевизора, марка LG възлизащи на стойност 1000 лв. и 850 лв.; Плазмен телевизор, марка TOSHIBA, на стойност 500 лв.; Два плазмени телевизора марка SONY, на стойност 1200 лв. и 1800 лв.; Бяла техника, както следва: сушилня AEG на цена 1300 лв.; пералня AEG на стойност 1000 лв.; пералня INDESIT – 600 лв.; микровълнова фурна PANASONIC – 499 лв.; съдомиялна 1

MIELLE – 900 лв.; съдомиялна BOSCH – 1100 лв.; Прахосмукачка робот, възлизаща на стойност 1600 лв.; Кафемашина марка SAECO – 2000 лв.; Готварска печка марка ELECTROLVX, на цена 1000 лв.; Уред за готвене с горещ въздух на марка TEFAL – 569 лв.; Градинска техника, както следва: косачка HONDA – 1400 лв.; моторна коса HONDA – 1000 лв.; косачка JOHN DEERE на цена 1500 лв.; водоструйка KARCHER – 1000 лв.; резачка STIHZ на стойност 1700 лв. и 4 палета ТИКЛИ-естествен облицовъчен камък – 1400 лв.,като неоснователен и недоказан. Осъден е И. С.

Т., с ЕГН ********** от с. Ск., Община Марица, обл.Пловдив, ***, действащ със съгласието на майка си Р. Г. С., с ЕГН ********** да заплати на В. С. Т.а, с ЕГН ********** от гр.Д., обл. Смолян, ***, действаща със съгласието на майка си П. Р. У., с ЕГН ********** сумата от 1200.00 лева разноски по делото.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3/05.01.2026г. от И. С. Т.,с ЕГН **********, със съгласието на майка си Р. Г. С., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.П. Б. от АК-Хасково, с оплакване за неправилност. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е изискал да се доказва наличието и физическото местонахождение и държането на всяка вещ преди допускане на делба. В първата фаза на делбата по допускане следва да се установи съсобствеността, предмета и страните, а във втората фаза- реалното разделяне, оценката и съобразяване на местонахождението и фактическото владение на вещите. Твърди се, че съдът е възложил в прекомерна тежест на ищеца да доказва повече, отколкото законът поставя за първата фаза на делбата, в която съгласно практиката на ВКС е достатъчно да се докаже вероятна принадлежност на движимите вещи към наследствената маса и наличието на съсобственост, а спорните въпроси за местонахождение и владение следва да се решат във втората фаза. Липсата на формален опис не означава, че дадена движима вещ е изчезнала или никога не е съществувала — описът има защитна функция към наследника, а не изчерпателно посочване на наследствената маса. Неправилно районният съд е омаловажил свидетелски показания и други доказателства, които сочат наличност и съсобствен характер на вещите към момента на откриване на наследството, като е допуснал пренебрегване на логическата връзка между обстоятелствата на придобиване (семейно съжителство) и факта на съсобственост. Ответницата е формулирала правно изключващо възражение за собственост без да предостави обективни доказателства за такъв титул и без да представи доказателства за това. Съгласно практиката на ВКС при съдебна делба на движими вещи съдът трябва да установи факта на съсобственост и същността на вещите, като е достатъчно вероятна им принадлежност към наследствената маса. В съдебната практика се приема, че движими вещи подлежат на делба само ако съществуват към момента на приключване на съдебното дирене и е установено в чие владение/държане са, но това не изключва доказване във фазата на изпълнение, след допускане на делбата, като не е необходимо предварително да се решават всички въпроси за местонахождение и физическо наличие на вещите при допускане на делба. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се допусне съдебна делба между страните при равни квоти (по 1/2 ид.част за всяка страна) за процесиите движими вещи, описани в исковата молба. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 695/17.02.2026г. от В. С. Т.а с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка П. Р. У., с ЕГН **********, чрез пълномощниците й адв.С. М. и адв.В. Р. и двамата от АК-Смолян, в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че към датата на подаване на въззивната жалба И. Т. е пълнолетен и следва да упражнява самостоятелно процесуалните си права, поради което следва да заяви дали поддържа въззивната си жалба без съгласието на майка си.

2

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че неправилно районният съд е изискал ищецът да докаже категорично наличието, физическото съществуване и държането на всяка вещ преди допускане на делбата. Правилно районният съд е приел, че до делба се допускат само доказани и индивидуализирани вещи, които безспорно са принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството.В този смисъл съдът правилно е изследвал дали процесиите вещи са съществували към момента на смъртта на Ст. Т., дали са били негова собственост и дали изобщо съществуват като годен обект на делба към момента на предявяване на иска и приключване на съдебното дирене. При липса на доказателства за тези предпоставки не може да се формира нито предмет на делбата, нито съсобственост между страните. Съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК приема, че в делбеното производство следва да се установи притежаването на правото на собственост на наследодателя върху вещите/животните, чиято делба се претендира, към момента на смъртта му, респ. наличието на съсобственост на основание наследствено правоприемство, като предмет на доказване при движимите вещи е и в чие държане се намират при допускане на делбата, съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 ГПК. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на съделителя, който претендира делбата им, а този, който поддържа твърдение, че след смъртта на наследодателя правото на собственост е придобито от друг, т. е. оспорва наличието на съсобственост върху вещите, носи тежестта да го докаже. След като законът предвижда при допускане на делбата на движимите вещи съдът да се произнесе и по въпроса кой от съделителите ги държи, то следва да бъде установено наличието на процесиите вещи и местонахождението им и към момента на допускане на делбата, което също е в тежест на претендиращия тази делба. В този смисъл са Решение №64/22.07.2014г. по гр.д.№ 6757/2013г., по описа на II г.о. на ВКС, Решение №297/22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. I г.о. на ВКС и др., в които е прието, че движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само ако по делото е установено, че съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно, с оглед на което оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че районният съд е въвел „неправилен стандарт на доказване“ като е възложил „прекомерна“ доказателствена тежест на ищеца. Съдът е приложил общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно което всяка страна следва да докаже фактите, на които основава претенциите си.

В производство по иск за делба на движими вещи ищецът следва да установи кумулативно: съществуването на конкретните вещи, принадлежността им към наследствената маса или възникването на съсобственост между страните. Ищецът не установява по делото самото съществуване на вещите, като не представя нито писмени доказателства, нито ангажира гласни доказателства, въпреки неколкократно предоставената му възможност. При това положение не може да се поддържа, че съдът е приложил „завишен стандарт“ на доказване - напротив, липсва изобщо проведено доказване. Несъстоятелно е и твърдението, че е достатъчно да се установи само „вероятна принадлежност“ на движимите вещи към наследствената маса.Производството за делба е исково, а не обезпечително или охранително, поради което релевантните факти подлежат на пълно и главно доказване.Не съществува процесуално правило, според което е допустима делба на предполагаеми или вероятно съществуващи вещи, тъй като делбеното решение има вещнопрехвърлително действие, поради което е недопустимо да се разпределя право на собственост върху вероятно съществуващи права на собственост.Неоснователно е и твърдението, че въпросите относно съществуването и принадлежността на вещите следвало да се разгледа във 3 втората фаза. Във фазата по допускане на делбата съдът следва да установи предмета на делбата и субектите на съсобствеността. Без установено съществуване на конкретна вещ не може да бъде формиран предмет на делбата. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че съдът е омаловажил свидетелските показания. Подобно твърдение е голословно, доколкото в производството изобщо не са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца. Не могат да бъдат „неправилно оценени“ доказателства, които не са събрани, въпреки предоставените процесуални възможности. В отговора на исковата молба ответницата подробно и поотделно е оспорила съществуването на изброените вещи, тяхната индивидуализация, местонахождение и принадлежност към наследствената маса на Ст. Т.. По отношение на част от вещите е заявено, че не съществуват; за други е посочено, че са собственост на трети лица, като са представени конкретни писмени доказателства (договори, разписки), удостоверяващи придобиването им от майката ответника (П. У. ) или от търговско дружество („Вит логистик“), т.е. от трети на наследството лица.

Следователно ищецът не доказва първата предпоставка- съществуването на конкретните вещи и включването им в наследствената маса Едва след това доказване би възникнал въпросът за евентуално правноизключващо възражение за изключителна собственост.Тезата на въззивника, че ответницата следвало да доказва „изключителен собственически титул“, игнорира последователността на доказването в делбения процес. Не може да се вменява задължение за доказване на изключително право върху вещи, чието съществуване и наследствен характер преди това не са установени. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за въззивна инстанция.