Решение № 463 от 11.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пазарджик, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500744 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №249 от 04.07.2024г. постановено по гр.д.№20245210100377 по описа на същия съд за 2024г. е Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че О. В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №**, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН:

********** с адрес гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, офис**, сумата в размер 6 336,62 лв. /шест хиляди триста тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки./-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на О. В. по ч. гр. д. № 104/2014г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 539/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 90/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.

1 д. 173/2024 г. по описа на Районен съд- В..

ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника О. В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №**, да заплати на адв.

Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, офис**, разноски за държавна такса в размер на 126,73 /сто двадесет и шест лева и седемдесет и три ст./ по гр. д. 377/2024 г. на РС В..

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника О. В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №**, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 377/2024г. на РС В., в размер на 1120,39 лв. /хиляда сто и двадесет лева и тридесет и девет ст./.

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника О. В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №**, да заплати на адв.

Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, офис** разноски за държавна такса в размер на 126,73 лв. /сто двадесет и шест лева и седемдесет и три ст./ по гр. ч. гр. д. 173/2024 г. на РС В..

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника О. В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №**, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 173/2024 г. на РС В., в размер на 740,20 лв. /седемстотин и четиридесет лева и двадесет ст./..

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция О. В. чрез пълномощника си адв. Д.

С., като частично неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и необосновано. Съдът изградил неправилно фактическо положение, довело до неправилен краен извод за доказаност на исковата претенция. Твърди се, че претенцията не е доказана по основание и по размер. Поддържа, че съдът не е взел възраженията на Общината, която приема че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на О. В.. Признава, че трудът на 2 адвоката е висококвалифициран, и за него се дължи възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, само за извършена дейност и/или постигнат резултат, които са в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Признава се, че ищецът е упълномощен да представлява и защитава О. В. по ч.гр.д.№104/2014г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу него издадена заповед за незабавно изпълнение. Цитира чл.24 ал.1 т.2 от ЗА сочещ какво включва упражняването на адвокатската професия. Акцентира ,че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положен труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му при нормативно установени параметри за това по НМРАВ от 2004г. и при съобразяване и на факта ,че адвокат Б. е регистрира по ЗДДС предвиждащо увеличаване на дължимото възнаграждение с дължимия ДДС. Счита, че падежът на дължимото адвокатско възнаграждение , когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Ищецът не доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение, поради което моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли исковата претенция изцяло с присъждане на разноски за производствата. Няма направени доказателствени искания.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ищеца Г. Х. Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П.. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС-В. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№104/2014г. на РС-В.-искане за обезсилване на издадената ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване, е била подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение, обжалване на разпореждането на заповедния съд 3 за връщане на частната жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба срещу разпореждането от Кмета на О. В. след постигнато споразумение със заявителя в заповедното производство.

Коментирано е и решението на АДв.Съвет -П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 6336.62лв с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство.

Няма направени доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на О. В. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба, с вх.№2235 от 26.03.2024г. подадена от Г. Х. Б., ЕГН-********** от гр.П., бул.“Р." №**, ет.*, офис** чрез процесуалния си представител адвокат С. И. С. от АК-П., против ответника Община В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“Х. А." №**, представлявана от Кмета К. Т. К., се поддържа, че ищецът Г. Х. Б. като кредитор е подал до Районен съд В., заявление с вх.№1107 от 14.02.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК във връзка с чл.37 във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. Със заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2024г. издадена по ч.гр.д.

№173/2024г. по описа на РС-В., в закрито разпоредително заседание, съдът след като разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ по реда на чл.410 от ГПК и след преценка, че са налице предпоставките за уважаване на искането /чл.37 от ЗА/ и на основание чл.411 ал.3 от ГПК, съдът издал посочената заповед, с която е разпоредено длъжникът О. В. да заплати на ищеца Г. Х. Б. сумата от 4

6336,62лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 126.73лв и 740,20лвадвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат С. С. от АК-П.. Твърди се, че съгласно разпореждането на заповедния съд, вземането произтича от следните обстоятелства:-Протокол №29 от 13.12.2023г. на Адвокатски съвет-гр.П. и решение №539 от 13.12.2023г. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искане пред Адв.Съвет -П. с вх.№1019 от 08.11.2023г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на О. В. в производство по ч.гр.д.

№104/2014г. по описа на РС-В., съгласно заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2024г. по ч.гр.д.№173/2024г. по описа на РС-В.. Твърди се, че със съобщение по ч.гр.д.№ 173/2024г., получено на 18.03.2024г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно установяване на вземането си, с което за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Твърди се още, че според чл.37 от ЗА, за вземанията си, които произтичат от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед на изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК независимо от техния размер, предвид специалната регламентация на отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, и процесуално представителство, по ЗА, принципно предвиждаща дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор по чл.36 ал.2 от ЗА. Твърди се, че в случая между О. В. и адв.Б. не е сключен договор за процесуално представителство за извършените правни действия и осъществено процесуално представителство, поради което при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му , възнаграждението, по искане на адвоката или клиента се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Според ищеца, ЗА и НМРАВ изрично предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждението, може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по 5 реда на чл.36 ал.3 от ЗА. Счита, че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /цитира се съдебна практика-решение №102 от 16.07.2018г. по гр.д.№ 3762/2017г. на трето г.о. на ВКС; решение №208 от 22.06.2015г. по т.д.№ 3961/2013г., второто т.о. на ВКС; решение №236 от 24.10.2017г. по гр.д.№ 576/2017 на четвърто г.о на ВКС/.

В случая, ищецът Г. Б. твърди, че е осъществил процесуални правни действия в полза на О. В., които се изброяват в хронологичен ред : С пълномощно изх.№92-00/407 от 04.02.2019г. О. В. чрез кмета си К. К., е упълномощила адвокат Г. Х. Б. от АК-П., с права: да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.№104/2014г. по описа на РС-В., като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции, включително и с процесуалните права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, като пълномощното било от дата 04.02.2019г., подписано от упълномощител-кмета на О. В. и от адвокат Г. Б.; Твърди се, че договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. №104/ 2014г. по описа на РС-В., между О. В. като възложител и адвокат Г. Б. като изпълнител не е подписван. Твърди се, че на основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по цитираното ч.гр.д.№104/2014г., адв.Б. се е запознал със страните и с предмета на делото-заявител “Е. - Т.“ ЕООД-клон С., ЕИК-*************, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С." №***, с управител К. Г. Д., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу О.