Решение № 68 от 01.04.2019, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 246/2016
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 01.04.2019
- В сила
- 07.01.2021
- Състав
- ИВА ТОДОРОВА ГОГОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.70 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.04.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд граждански състав на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива
Гогова секретар: Катя
Кавръкова прокурор: като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело №246 по описа на РС-Харманли за 2016г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и вр. чл.92 от ЗЗД.
Подадена е ИСКОВА
МОЛБА от М.И.Т., ЕГН: **********
*** против ответника ЕИК:….., със седалище и адрес на управление: обл. Х., общ. Х., с.Сл., ул. „Д. Г.” №….., представлявано от управителя Д.К.И., в която се твърди , че на 04.ІІІ.2015г. между страните по делото бил сключен договор с нотариална заверка на подписите peг. № 459/04.ІІІ.2015г. на нотариус Н.Т., peг. № 078 на НК, наименован Договор за наем на земеделска земя. По силата на този договор ответното дружество се задължило да предостави на ищцата за временно и възмездно ползване описаните в договора земеделски земи в землището на с. Славяново общ. Харманли и землището на с.Болярски извор общ.
Харманли, наричани в договора общо „наеман имот”. Процесуалният представител на ищцата счита, че посоченият по-горе договор за наем имал характер и по същността си бил договор за аренда по смисъла на Закона за арендата в земеделието със срок на действие 5 години, за което излага подробни съображения.
Твърди се, че още в началото на действието на договора, ответникът не изпълнил разписаните му в чл.8 и чл.18 задължения за част от земеделските земи, а именно: 7 земеделски имота, находящи се в землището на с.Славяново - имот №171011, с площ 3.000 дка; Имот №143003. с площ 2.800 дка; Имот №144206, с площ 2.300 дка; Имот №12 2011, с площ 15.710 дка; Имот
№129029 - 2.600 дка; Имот №054002, с площ 2.300 дка; и Имот №147008, с площ
3.600 дка; както и 1 земеделски имот в землището на с.Б. из.: имот с №029028, с площ 2.700 дка. От една страна, тези имоти не били в надлежното състояние и не можели да бъдат използвани съобразно предназначението по договора /за едногодишни зърнени и технически култури/.
Една част от площта на тези имоти била предназначена за пасища, а друга част била необработваема и неизползваема, тъй като била залесена с дървета и храсти.
От друга страна, тези имоти били предоставени за ползване от ответното дружество на трети лица. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване и на друга част от земеделски земи, които ищцата имала правното основание да ползва по силата на горепосочения договор за наем и по силата на Споразумение Вх. №16 от 30.VІІІ.2015г. на масиви за ползване на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г. за землище на с. Сл., ЕКАТТЕ 67101, община Х., област Х.
/по което „ответното дружество също било страна/, а именно: земеделски имоти с обща площ 48.900 дка, находящи се в землището на с. Славяново (подробно описани под номера и площ в исковата молба) .
Макар тези земи да не били заявени и регистрирани за ползване на правно основание от други трети лица и да били регистрирани от М.И.Т. в ОСЗ - Харманли, фактически били обработвани и използвани от пълномощника на ответника - Радко Г. Кьосев, който събирал и получавал добивите от земеделска продукция от тези земи, като ищцата нямала информация дали в случая той действал от свое име или от името и за сметка на дружеството.
Поведението на Кьосев възпрепятствало ищцата да ползва, обработва и получава добиви от описаните земеделски земи в пълна степен.
Процесуалният представител на ищцата с оглед изложените в исковата молба обстоятелства счита, че ответното дружество от самото начало на действието на процесния договор било в неизпълнение на задълженията си по него, което, макар и частично, било съществено, тъй като предмет на договора не били отделните описани имоти, а всички като съвкупност - наречени „наемания имот” и „целия наеман имот”.
Сочи се , че на основание чл.90 ал.1 от ЗЗД ищцата имала и има правото да задържи изпълнението на своето насрещно задължение, а именно: плащането на уговоре-ната „наемна цена”, докато ответникът не изпълни точно и в пълна степен своето задълже-ние да предостави всички имоти, предмет на договора, в надлежно състояние и да осигу-ри спокойното и безпрепятствено ползване на тези имоти. Наред с това ищцата имала право да развали договора, както и право да иска обезщетение за причинените вреди във всички случаи.
Твърди се , че до 11.ІІ.2016г. ищцата не предявявала изрично претенции въз основа на така описаните съществени неизпълнения на горепосочения договор от страна на ответника, тъй като имала намерение отношенията между страните да бъдат уреждани по приятелски начин. Твърди се , че на 11.ІІ.2016г. пълномощникът на М.И.Т. – Цв. Т.П., получил писмо от Д.К.И., изпратено по електронна поща, в което Д.И. уведомила Цв. П., че към това писмо прилагала в прикачен файл (във формат pdf) „покана, която ще ти бъде връчена нотариално”. В документа се съдържала покана на ответното дружество с претенции, че ищцата Т. била в забава на дължимата годишна наемна цена по договора в размер 23 647.86лв., като освен тази сума ответното дружество претендирало и неустойка за забава в размер 0.5% за всеки ден забава от 11.ІІ.2016г. В поканата се съдържало и изявление ищцата да върне държането върху имотите предмет на договора, не по - късно от 17.ІІ.2016г.
Твърди се , че на 18.ІІ.2016г., чрез пълномощниците си ищцата отправила нотариална покана до ответника, с която изразила становище за неоснователност на претенциите на дружеството и отправила предупреждение, че ще счита договора за развален, ако дружеството не преустанови описаните по-горе нарушения на договора в посочен в поканата срок, както и че ще предяви по съдебен ред правото си на обезщетение за вреди, включително и такива поради предприемането на неоснователни действия по съдебен ред. Нотариалната покана от 18.ІІ.2016г. с peг. №304. том I, №11 на нотариус Нели Тончева, била връчена на пълномощника на дружеството - Радко Г. Кьосев на 19.ІІ.2016г.
На 18.ІІ.2016г. на Т. била връчена Нотариална покана peг. №249, том I, №8 на нотариус Н. Т., от „БИ ЕЙ ПИ ЕФ" ЕООД, чието съдържание преповтаряло получената като прикачен файл към електронно писмо покана от 11.ІІ.2016г., но в нотариалната покана претендираната сума за плащане била посочена в размер 22 597.86лв. и отново освен тази сума ответното дружество претендирало и неустойка за забава в размер 0.5% за всеки ден забава от 11.ІІ.2016г.
На 25.ІІ.2016г. ответното дружество подало до
Районен съд - Хасково Заявле-ние за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на горепосочения договор с нотариална заверка на подписите peг. Номер 459/04.03.2015г. на нотариус Нели Тончева, peг. № 078 на НК, с което поискало осъждането на ищцата Т. за плащането на сумата 22 597.86лв. - „наемна цена", неустойка за забава в размер 0.5% за всеки ден забава от 11.ІІ. 2016г. до 24.ІІ.2016г., в общ размер за този период 1 581.86лв., както и разноски.
Предявеното заявление с вх. №4586/25.ІІ.2016г. на Районен съд – Хасково за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума.
Представителят на ищцата счита, че претендраната сума не се дължала и с оглед развалянето на договора, настъпило след изтичането на предоставения с Нотариалната покана с peг. №304, том I, №11 на нотариус Нели Тончева срок за преустановяване на нарушенията на „БИ ЕЙ ПИ ЕФ" ЕООД. Не се дължала и неустойка за забава, тъй като до развалянето на договора, ищцата не била в забава по силата на чл.90 ал.1 от ЗЗД, а след развалянето му отпаднало главното задължение за плащане на „наемна цена”. Счита , че претендираната неустойка била недължима поради нищожността на клаузата за неустойка по чл.19 от процесния договор, тъй като уговореният размер на неустойка противоречал на добрите нрави и на чл.86 от ЗЗД поради прекомерния си размер надвишаващ 18 пъти размера на законната лихва. При условията на евентуалност, уговорената неустойка следвало да бъде намалена до законната лихва на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД поради прекомерността на размера й.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата М.И.Т., ЕГН: ********** ***, не дължи на „Б. Е. ПИ. ЕФ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. Х. общ. Харманли с. Сла. ***, представлявано от Д.К.И., сумата 24 179.72лв., от които: 22 597.86лв.- претендирана от ответника като „наемна цена” и 1 581.86лв.- претендирана като неустойка за периода 11.ІІ. - 24.ІІ.2016г., по договор с нотариална заверка на подписите peг.
459/04.ІІІ.2015г. на нотариус Н. Т., peг. №078 на НК, наименован Договор за наем на земеделска земя.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В законоустановения срок е депозиран ОТГОВОР от ответника „Б. Е. П. Е.” ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. М.Г., с който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Оспорени са изложените в исковата молба твърдения, като са заявени насрещни твърдения. С отговора е взето становище по отношение на представените с исковата молба писмени доказателства , като се сочи , че представеното по делото споразумението от 30.VІІІ.2015г. на масиви за ползване на зем. земи по чл. 37в ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. било ирелевантно за спора, тъй като ищецът бил вписан в него въз основа на заявени площи на ползвана земеделска земя, без тя да му била предоставена от ответника на правно основание / чл. 37 б от ЗСПЗЗ/. Ответникът заявява, че началото на договора е 01.10.2014г., като сключването му в писмена форма станало по-късно – на 15.03.2015г. и касаел периода от
01.10.2014г. до 30.09.2015г. По отношение на приложените съгласно т.1.3 от опис на доказателствата в исковата молба „извадки” е взето становище, че те не представлявали писмени доказателства по смисъла на ГПК, нито друг вид годни доказателства или доказателствени средства и не следвало да бъдат приемани от съда и приобщавани по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца М.Т., като наемател, и ответника „Б. Е. П.Еф” ЕООД, като наемодател, е сключен договор за наем на земеделска земя от 04.03.2015г. по силата на който на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване общо 73 броя земеделска земя – ниви, находящи се в землището на с.Сл., общ.Х., в размер на общо 782.162 дка, както и 2 бр. ниви, находящи се в землището на с.Б. из., общ.Харманли, в размер на общо 6.100 дка, подробно описани в догорова. Съгл. 3 от договора, същият е сключен за срок от 1 година, считано от подписването му, като е посочено още – до 30.09.2015г. Годишната наемна цена е уговорена на сумата от общо 23 647.86 лв., дължима в срок до 10.02.2016г. (чл.5), а в чл.8 е предвидено задължение на наемодателя да осигури спокойното и безпрепятсвено ползване на обекта за целия срок на договора.
От страна на ищцата Т. е подадено заявление в ОСЗ-Харманли по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015г. за имоти в землището на с.Славяно, общ.Харманли, описани в приложението към заявлението, подадено въз основа на договор за наем на земеделска земя от 07.02.2014г., приложен по делото.
От страна на ищцата Т. е подадено заявление в ОСЗ-Харманли по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г. за имоти в землището на с.Славяно, общ.Харманли, описани в приложението към заявлението, подадено въз основа на два договора за наем от 01.10.2015г. и от 04.03.2015г., приложени по делото.
Видно от писмо от
ОСЗ-Харманли от 31.10.2016г., ищцата Т. няма деклрарирани и заявени имоти за стопанската 2016/2017г.
Представено по делото е и споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г., подписано и от страните по делото, одобрено със Заповед №552/01.10.2015г. на Д-ра на ОД „З”-Хасково.