Определение № 17681 от 11.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22548/2025
- Вид
- Определение № 17681
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17681 гр. София, 11.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110122548 по описа за 2025 година
С искова молба с вх. № 138831/17.04.2025г. ищцата Б. Ц. Т. е предявила против ответника Й. Н. В. осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7158,09 евро (с левова равностойност 14 000 лева), представляваща обезщетение за ползването без основание за периода от 15.09.2021г. до 15.01.2025г. на собствената на ищцата 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, Столична община, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 25.08.2021 г.; Адрес на имота:
********, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ****, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в имот с идентификатор *******; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 68.03 кв. м.; прилежащи части: избено помещение № 12, със застроена площ от 3.20 кв. м. и 0,075 % идеални части от общите части на сградата, който гореописан самостоятелен обект, съгласно документ за собственост представлява Апартамент № 44, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 68,03 кв. м., при граници по титул за собственост: апартамент № 43, двор, апартамент № 45 и коридор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 12, с площ 3,20 кв.м. при граници по документ за собственост: мазе № 17 (седемнадесет), мазе № 13 (тринадесет), коридор, коридор, и заедно с прилежащите му 0,075 % (нула цяло седем пет нула) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (17.04.2025г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 31.08.2021г. с договор за продажба, обективиран в НА № 98, том II, рег. № 5461, дело № 200/31.08.2021г. по описа на нотариус с рег. № 533, тя и В.Г. Г.ев са придобили правото на собственост върху процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. София, представляващ апартамент № 44, находящ се в *********. Сочи, че в нотариалния акт не са посочени дяловете на купувачите, поради което ищцата се явявала собственик на 1/2 идеална част от апартамента. Към момента на придобиване на имота фактическата власт върху него е била упражнявана от ответника Й.
Н. В., който е държал имота без да има правно основание за това, като е продължил неправомерно да държи вещта и след сключване на договора за продажба, независимо че е бил многократно канен да освободи имота. Във връзка с това, ищцата сочи, че тя и В.Г. Г.ев са подали искова молба срещу ответника, с която са предявили ревандикационен иск по чл.
1
108 ЗС, въз основа на която е било образувано гр. дело № 11298/2021г. по описа на СГС.
Производството пред СГС е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на СРС, 90 състав като пред него е било образувано гр.дело № 6654/2022г., в хода на което е постановено съдебно решение, с което ревандикационният иск е бил уважен. Установило се е, че ответникът Й. Н. В. продължава да владее апартамента и през времето, когато се развива производството пред СРС, от което следвало, че владението върху апартамента през процесния период, за който се претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД в настоящото производство, се осъществява от ответника. Ищцата твърди, че заедно с В.Г. Г.ев са отправили до ответника нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК, съдържаща искане за заплащане на обезщетение за процесния период от 15.09.2021г. до 15.01.2025г. в размер от по 14 000 лева за всеки, доколкото всеки от тях е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост. Плащане обаче не е било извършено, поради което предявява настоящия иск за припадащата й се част. Моли предявеният иск да бъде уважен, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Направено е искане за допускане на съдебно – оценителна експертиза по въпроси, посочени в исковата молба, както и за разпит на един свидетел.
С молба от 23.04.2026г. ищцата представя препис от влязло в сила на 18.11.2025г. съдебно решение по гр.дело № 6654/2022г., с което е признато за установено по отношение на Й. Н. В., че Б. Ц. Т. и В.Г. Г.ев са собственици на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 98, том II, per. № 5461, дело № 200/31.08.2021 г., по описа на нотариус П.П., с **** на Нотариална камара с район на действие СРС на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, Столична община, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 25.08.2021 г.; адрес на имота: ********, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор **** предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в имот с идентификатор *******; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа площ: 68.03 кв. м.; прилежащи части: избено помещение № 12 (дванадесет), със застроена площ от 3.20 кв. м. и 0,075 % идеални части от общите части на сградата, като ответникът Й. Н. В. е осъден да предаден на ищците владението върху описания имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. Н. В. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Неправилно се твърдяло в исковата молба, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, тъй като към датата на придобиване ищцата и В.Г. Г.ев са били в граждански брак, поради което имотът е попаднал под режима на съпружеската имуществена общност, която е бездялова. Оспорва твърденията, че през целия исков период е упражнявал фактическа власт върху имота.
Ответникът сочи, че е живял в апартамента заедно с майката на ищцата – З.Б.А., която е починала на 13.06.2019г. След смъртта ответникът останал в жилището със съгласието на ищцата, като е считал, че е придобил въз основа на давностно владение правото на собственост върху 1/2 идеална част от имота. През 2020г. отношенията между ответника и ищцата са се влошили, като последната направила опит да отстрани ответника от жилището, повреждайки в негово отсъствие патрона на входната врата, което наложило неговата смяна.
До този момент ответникът сочи, че ищцата е имала достъп до имота, доколкото ключовете от входната врата не са били сменяни след смъртта на З.Б.А.. През м.09.2021г. по искане на ищцата е било преустановено ел.захранването в апартамента, което наложило ответникът до края на 2022г. да отоплява с газова печка едната стая в студените дни, като през цялото 2 време храната била приготвяна на газов котлон, а вечер палел свещи. Ответникът сочи, че на 22.12.2022г. синът му Н. Й.ов В. го е посетил в процесния апартамент и му заявил, че следва да бъдат изнесени всички негови вещи. Оттогава ответникът живеел в провинцията, а в столицата идвал рядко, като по време на посещенията си отсядал при своите синове. От 22.12.2022г. ответникът нямал никакъв достъп до апартамента, защото синът му тогава е взел ключовете, които на 20.05.2025г. са били предадени на ищцата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Направено е искане за разпит на двама свидетели. Иска се издаването на съдебни удостоверения. Прави искане за поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице по оценителната експертиза.
Ответникът се противопоставя на искането на ищеца за прилагане към делото на препис от съдебно решение по гр.дело № 6654/2022г. по описа на СРС, 90 състав, тъй като същото не е влязло в сила.
Съдът счита, че исковата молба е редовна, налице е формулиран петитум и предявеният иск е допустим, поради което следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване следния фактически състав: 1) увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца; 2) обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти, 3) стойностно съотношение между обогатяването и обедняването и 4) липса на правно основание за имущественото разместване, като конкретно по настоящия спор ищецът следва да се докаже, че е собственик на 1/2 идеална част от посочения недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. София, представляващ апартамент № 44, находящ се в *********; че ответникът без основание е ползвал имота за спорния период от 15.09.2021г. до 15.01.2025г., което е довело до обедняване на ищеца /лишило го е от възможност да ползва своя имот и/или да събира гражданските плодове от него/ за сметка на обогатяването на ответника, който си служи с вещта, както и размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира наемна цена от имота и размера на обогатяването, която се съизмерява със средния пазарен наем за процесния период.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване и да установи твърдението си, че от 22.12.2022г. не е ползвал процесния апартамент, като следва да докаже и положителния факт на погасяване на дълга.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: че до 22.12.2022г. ответникът е живял в процесния апартамент.
4. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.
Основателно е и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно – оценителна експертиза, доколкото чрез нея ще се установяват факти, разпределени в тежест 3 на ищеца. Въпросите, поставени от ответника в отговора на исковата молба, не следва да бъдат допускани, доколкото са неотносими и даването на отговор по тях не е необходимо.
Неотносима към предмета на делото е информацията дали е прекъсвано ел.захранването в апартамента, поради което поисканото в тази връзка от ответника съдебно удостоверение не следва да се издава. Следва да се издаде поисканото от ответника удостоверение относно наличието на граждански брак между Б. Ц. Т. и В.Г. Г.ев.
Исканията на ищеца и на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели е основателно, като на ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане, а на ответника също един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да се изиска служебно от съда заверен препис от съдебното решение по гр.дело № 6654/2022г. по описа на СРС, 90 състав с отбелязване на датата на влизането му с сила.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.