Решение № 584 от 01.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Бургас, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100501759 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 262235/04.08.2021г. на ПРС от Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г., Булстат-177193965, с адрес гр.Поморие, ул. К.Б.

* № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, чрез упълномощения процесуален представител адв. Ст. Стоичков от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Възраждане № 28, ет.2 против Решение № 260173/12.07.2021г. по гр.д.

№ 89/2019г. по описа на РС-Поморие, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на В. В. К., гражданин на Р.Ф., род. на **********г. с БУЛСТАТ*********, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, ул. К.Б. * № ***, бл.*, ет.*, студио №****, в качеството му на собственик на студио №**** със застроена площ от 33,70кв.м. и 14,36кв.м./ид.ч. от общите части, да заплати на Етажната собственост, следните суми, както следва:

- сумата от 499,39лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2016г.;

- сумата от 104,17лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва върху сумата от 499,39лв. за периода от 01.01.2017г. до завеждането на исковата молба;

- сумата от 469,99лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;

- сумата от 71,80лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва върху сумата от 469,99лв. за периода от 21.07.2017г. до завеждането на исковата молба;

- законните лихви върху заявените главници, начиная от датата на подаване на исковата молба-24.01.2019г. до окончателното изплащане.

- сумата от уважения размер на главницата от 55,20лв. до претендирания такъв от 1

187,99лв. и за разликата от уважения размер на лихвата върху нея от 5,97лв. до претендирания такъв от 28,72лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г. и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2018г. до предявяване на иска-23.01.2019г..

Решението се обжалва в посочените части като неправилно. По-конкретно се навежда, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като решението на ОСЕС от 12.11.2014г. е валидно и задължава етажните собственици да заплащат дължимите такси за поддръжка и управление на ЕС за всички последващи години, включително и процесните 2016г. и 2017г.. Навежда, че решенията взети на това ОС не са отменени по съдебен рад, нито от ОСЕС с последващи решения, поради което подлежи на изпълнение.

Моли, за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат изцяло уважени. Не сочи доказателства. Не са отправени доказателствени искания. Претендира разноски.

В законния срок въззиваемият В. В. К., редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба чрез назначения особен представител адв.Д.В. от БАК е подала отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че претенциите на етажната собственост и по-конкретно, че сумите не следва да се претендират на основание решение на ОСЕС от 12.11.2014г., тъй като там е взето решение за годишните такси, но само за 2015г., поради което не могат да се прилагат за последващи години, а останалите последващи ОСЕС са отменени по съдебен ред. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Отправено е особено искане за определяне на възнаграждение за особения представител във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, депозирана е от легитимирано лице, поради което е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.38, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.5, чл.50 и чл.51, ал.1 ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, представляваща комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ против В. В. К. за дължими такси за поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновяване“ в качеството му на собственик на самостоятелен обект, представляващ студио №**** със застроена площ от 33,70кв.м. и 14,36кв.м./ид.ч. от общите части на сградата в режим на етажна собственост.

Като основание за предявените осъдителни претенции сочи, че са проведени следните ОСЕС: Така на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание на ЕС и собствениците са избрали ОС за форма на управление и е определена годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро на кв.м..

На 29.06.2017г. е проведено ОС на ЕС на което и определена годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., а таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“ е 2 евро на кв.м..

Твърди се от ищеца, че за притежавания от ответника обект се дължи на етажната собственост такса за поддръжка и управление в размер на 432,54евро за 2016г., равняваща се на 845,97лв. Посочено е, че след извършен частично плащане в размер на 346,58лв. за 2016г., задължението на ответната страна, възлиза на 255,33евро равняващи се на 499,39лв. такса за поддържа и управление за 2016г., като се претендира и сума от 53,26евро/104,17лв./– лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 24.01.2019г.; за 2017г. сумата от 240,30евро равняващи са на 469,99лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка, ведно с 36,71евро/71,80лв./-законна лихва върху главницата за периода от 21.07.2017г. до 24.01.2019г.; сума от 96,12евро/187,99лв./, представляваща вноска 2 във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г., сумата от 14,68евро/28,72лв./-законна лихва върху главницата от 96,12евро за периода от 21.07.2017г. до 24.01.2019г., както и законните лихви върху изброените главници от предявяване на исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното плащане на задълженията.

Тъй като с решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС - Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., е направено изрично изявление, че сумите се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.

В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове са оспорени като неоснователни.

С обжалваното решение ПРС е уважил частично претенцията за дължими суми за ремонт и обновяване, като е отхвърлил претенциите за суми за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., ведно с претендираните лихви върху тях, като е приел че е безспорно установено, че ответникът като съсобственик на процесния самостоятелен обект-студио има качеството етажен собственик на самостоятелен обект и като такъв дължи търсените суми, но не и на посоченото основание - решение на ОСЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае изрично решение за определяне на начина на заплащане и размера на такси за поддръжка и управление само за 2015г. и няма действие за 2016г. и 2017г.. Що се касае до такса за фонд “Ремонт и обновяване“, поради липса на решение на ОСЕС, съдът е приложил разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр.чл.50 ЗУЕС и сам е определил съобразно посочените норми дължимите суми от този етажен собственик.

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.

По делото са безспорни между страните и се установяват от представените писмени доказателства следните фактически обстоятелства: че ответницата е съсъсобственик на описания по-горе самостоятелен обект в посочените ид.части. Не е спорно и провеждането на на 12.11.2014 г. на Общо събрание на ЕС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, на което съгласно дневния ред по т.2 е следв ало да се избере управляваща компания за поддръжка на общите части и да се определи размера на паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на комплекса за 2015г.. На това общо събрание са взети следните решения: по т.2 от дневния ред е взето решение за избор на „Феста хотели“ АД за компания за управление и поддръжка, както и за определяне на годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта. Съгласно втората част на взетото по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м. Така не е спорно, че в претендираните с исковата молба суми е включена и таксата за ремонт и обновяване. Служебно известно е на съда, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на последващото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017г.. Поради това ищецът посочва, че след отмяната на 3 решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017г., размерът на етажните разходи за 2017 г., съответно на заявените вземания за този период, се претендират въз основа на предходното решение на ОС от 12.11.2014 г.

С Решение № 106/10.08.2018 г. по гр.д. № 376/2017г. по описа на ПРС, съдът е отменил като незаконосъобразни решенията, взети на проведеното на 18.05.2017 г. общо събрание на новоучредената Етажна собственост на сгради, представляващи блок А, блок Б и блок В от комплекс „Феста Поморие Ризорт“ като е приел, че посочените три блока са част от целия хотелски комплекс и същите не могат да формират отделна ЕС. С Решение № 73 от 23.05.2017 г. по гр.д. № 494 по описа за 2016 г. на ПРС за отмяна на решенията, взети на ОС на етажната собственост на блок А, проведено на 22.08.2016 г., в мотивите на което, съдът е обсъдил, че решението от 26.08.2015 г. за създаване на ЕС на блок А е нищожно поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.

Страните не спорят и че ответника е извършил частично плащане като е заплатил на етажната собственост за поддръжка на студиото, сумата от 346,58лв., представляваща такса за поддръжка и управление за 2016г..

Изводите на съда досежно фактическите обстоятелства са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:

Както бе посочено по-горе ищецът обосновава претенцията си с решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г.. Обоснован и правилен е извода на ПРС, че решенията на общото събрание от тази дата са стабилизирани. Това е така, защото с оглед изхода по гр.д.

№ 619/2019г. по описа на ПРС с предмет искова претенция по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г., производството по което е прекратено поради недопустимост с определение № 247/26.06.2020г., потвърдено с определение № 260216/27.01.2021г. по в.ч.г.д. № 1953/2020г. по описа на БОС. В допълнение следва да се посочи, че възможността за последващо атакуване законосъобразността на тези решения, включително и инцидентно по други производства т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС.