Присъда № 9 от 11.05.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 93/2026
- Вид
- Присъда № 9
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Иван Йорданов Филчев
Цитирани разпоредби
- чл.151 · Наказателен кодекс
- чл.152 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.63 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.69 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.111 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.374 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №9 ОТ 11.05.2026г.. ПО НОХД№93/2026г. ПО ОПИСА НА РС САНДАНСКИ:
Производството пред съда е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от ТО Сандански при РП Благоевград, с който срещу лицето Ю. В. А. от село Д., община С., ЕГН********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 151, ал.2, т.4, п.1, вр. с ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В хода на проведеното разпоредително заседание пострадалото лице – малолетната С. Г. И. и нейния законен представител – майката Г. И., редовно призовани и уведомени за правата си не се явяват, не се представляват. От законния представител на малолетното пострадало лице не е направеноискане за конституиране в качеството на частен обвинител, не е предявен граждански ищец. Предвид редовното им призоваване за разпоредително заседание и неявяването им без уважителни причини, съдът е провел разпоредителното заседание в тяхно отсъствие.
Подсъдимият и неговият защитник не претендират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да се довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Подсъдимия и неговия защитник правят искане прозиводството да премина по реда на предвидената в Глава 27 от НПК диферинцирана процедура – съкратено съдебно следствие – в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК – признаване на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и даване на съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
След приключване на разпоредителното заседание съдъ е продължи прозиводството по реда на Глава27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съдът разясни на подсъдимия какви са последствията от провеждане на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, като същия – със съгласието на своя защитник – призна изццяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и даде съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти.
Съдът, като съборази че направеното от подсъдимия признание на обстоятелствата и фактите изложени в обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното прозиводство доказателства е обявил на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва направения от подсъдимия признание, без да събира доказателства за изложените в обвинителия акт факти и обстоятелства.
В хода на съдебните прения представителя на РП Благоевград, ТО Сандански излага доводи за доказаност и повдигнатото обвинение. Предвид характера на прозиводството не анализира събраните доказателства, като приема за доказана изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Иска от съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което да бъде намалено на основание чл.58а от НК с една трета, като на А. бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.69 от НК за срок от три години.
В хода на съдебното следствие подсъдимия не се признава за виновен. Дава противоречиви обяснения. Едновременно заявява, че е знаел, че свидетелката А. е на 13 години, когато за първи път са правили секс и отрича да е знаел каква е възрастта и. Твърди, че не е правил секс с малолетната А. в дома си в село М., а в дома на А. в град С..
В хода на съдебните прения защитника на подсъдимия иска от съда да признае подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл.151 от НК, излагайки доводи, че същото се поглъща от другото престъпление, за което М. е предаден на съд по чл.191, ал.3 от НК – заживяване на съпружески начала с лице, ненавършило 14 години. Едновременно пледира за оправдаване на подсъдимия и по обвинението за престъплението по чл.191, ал.3 от НК – тъй като същият е бил непълнолетен и не е годен субект на престъплението – и за това, на същия да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1 от НК – пробация с предвидените задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от една година.
Подсъдимият в хода на съдебните прения иска по-леко наказание. В последната си дума заявява, че няма какво да каже.
Предвид провеждане на производството по реда на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК по делото не са разпитвани свидетели и не са изслушвани вещи 1 лица, като на основание чл.283 от НПК съдът е прочел и приобщил като доказателства по делото протоколите за проведените действия в хода на досъдебното производство.
Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю. В. А. е роден на **.**.****година в град С., с постоянен и настоящ адрес село Д., улица „Я. С.“ № **, циганин, български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан, работи на частно, не учи, с ЕГН **********.
С. Г. И. е родена на **.**.****г. Същата живеела в дома на майка си Г. И. и лицето, с което майка и живее на съпружески начала - Ю. К. - в село К., община П..
През есента на 2024г. подсъдимя Ю. А. и С. И. се запознали чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и започнали да поддържат близки приятелски отношения. В края на месец ноември 2024г. родителите на подсъдимия - Ф. А. и В. А. се срещнали с майката на С. и. и нейния пастрок - Г. И. и Ю. К.. На срещата присъствали и подсъдимия Ю. А. и С. И..
Срещата се провела в дома на майката на И. в село К.. При срещата родителите обсъдили отношенията между подсъдимия и малолетната С. И., като с оглед възрастта на С. – същата била само на 12 години . майката Г.И. се възпротивила на връзката между дъщеря и и подсъдимия.
На **.**.****г., сутринта, Ю. А. решил да се съвкупи с малолетната С. И., въпреки че бил наясно с нейната възраст – 12 години. И. била съгласна да има полов контакт с подсъдимия А., като с оглед на нейната възраст съгласието и е без правно значение, доколкото законът приема, че малолетните не са в състояния да разбират свойството на извършеното и да ръководят постъпките си. Подсъдимия А. предложил на С. да отидат в дома на леля му А.
Д. в град П., на ул. „К. №*, където да се оженят – да осъществят полов контакт. С. се съгласила, излязла от училище и отишла с Ю. в дома на леля му в град П.. На **.**.****г., преди обяд подсъдимия А. се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст С. Г. И. в дома на леля си А. Д. в град П., ул. „К.“ №*. Съвкуплението било със съгласието на С. И..
На същата дата около обяд А. и С. И. отишли в дома на А. А. в село И., община С., ул. „К.
Ф.“ №*. На А. А. и И. обяснили, че вече са се „оженили“ и носят чаршафа, защото ги е страх от родителите им. А. им направила кафе, след което излязла навън, оставяйки ги сами.
А. и И. осъществили полов контакт и в дома на А. на **.**.****г. следообяд.
Връщайки се у дома си . А. видяла Ю. и С. в леглото. Тъй като се притеснила от извършеното, А. поискала двамата да си тръгнат. Ю. и С. напуснали къщата. Около 13.00 часа същия ден майката на С. - . Г. И. - се обадила на св. Ю. К. и му съобщила, че С. не е на училище и все още не се прибрала в дома им. К. и И. решили, че С. И. е с обвиняемия Ю. А. и тъй като знаели, че той има роднини в град П., отишли в дома на А. Д.. Като не намерили С. там Г. И. около 14.00 часа отишли в РУ-Петрич, където сигнализирала, че дъщеря и е изчезнала. С телеграма №30803/03.12.2024г. малолетната С. Г. И. била обявена за общодържавно издирване.
Късно следобяд на **.**.****г. . С. И. се обадила на майка си, като й съобщила, че е с Ю.
А. са в село И.. Майката Г. И. казала на С. да се връща в дома им, защото полицията я търси. С. И. не се прибрала, поради което Ю. К. и Г. И. отново отишли в ромската махала на град П.. Ддокато чакали на улицата пред дома на А.а Д., видели пристигането на Ю.
А. и С. И. с лек автомобил. В същото време на мястото дошли и полицейски служители от РУ-Петрич, които поискали от всички лица да отидат в полицейското управление, за да изяснят какво точно се е случило. Към РУ- Петрич тръгнал и подсъдимия Ю. А., който обаче успял да подаде преди това на леля си . А. Д. детско одеяло, казвайки й да го скрие, защото на него е „честта на момата“.
С. И. споделила на майка си, че с Ю. са се „оженили“, имайки предвид, че са правили секс.
Били извършени оглед на местопроизшествие на двата адреса – в град П., на ул. „К.“ №* и в село И., община С., на ул. „К. Ф.“ №*. Лелята на подсъдимия атанаска Д. предала на разследващите бебешко квадратно одеяло със зацапване, посочвайки, че това е одеялото, ползвано от Ю. А. и С. И.. А. А. предала доброволно 1 бр. чаршаф на цветчета, посочвайки, че това е чаршафа, на който Ю. А. и момичето са лежалив дома и. С. И. предала за изследвана долното си бельо – бели гащи от трико. Била изготвена съдебно-медицинска 2 експертиза на С. Г. И., съгласно заключението от която С. на **.**.****г. двукратно е осъществила полов акт. Вещото лице посочва, че е налице проникване. След проникването на мъжкия полов орган е имало оскъдно кръвотечение от половия орган на И., което личи и от зацапване по текстилни завивки и бельото, което е носила. От извършен преглед на И. на **.**.****г. е установено разкъсване на девствената ципа към 7 ч. по часовниковия циферблат. Разкъсването е било прясно, което се установява от отока на девствената ципа, както е отразено в приложеното становище от извършения преглед. Не са били установени други травматични увреждания по тялото, включително в областта на половия орган, вътрешната част на бедрата. Съгласно заключението се касае за осъществен полов акт и проникване на мъжки полов орган в женския полов орган на С. Г. И., при което е разкъсана девствената ципа. Според вещото лице актът е бил доброволен, тъй като не са били установени значими травматични увреждания и същото се сочи и в показанията на И..
От изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на С. Г. И. се установява, че към **.**.****г. поради малолетната й възраст същата не е била годна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Към **.**.*****г. С. Г. И. не е била годна, с оглед на нейното физическо и психическо състояние да възприема правилно фактите от действителността, да извършва правилна оценка на случващото се.
От изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза на Ю. В. А. се установява, че към **.**.****г. Ю. В. А. е бил годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението А. не е извършил престъплението /съвкуплението с малолетната С. Г. И./ поради увлечение или лекомислие и е бил годен - с оглед на неговото физическо и психическо състояние да възприема правилно фактите от действителността, да извършва правилна оценка на случващото се и да дава достоверни показания.
От събраните доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК на основание чл.373, ал.1 НПК, се установява по безспорен начин извършването на описаното в обвинителния акт престъпление и авторството на подсъдимия. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните свидетелски показания, които от своя страна кореспондират изцяло и с направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и с приобщените по делото писмени доказателства. Съдът преценява достоверността на показанията на всеки един от свидетелите, с оглед вътрешната им безпротиворечивост, логичност и убедителност, съпоставяйки ги с останалите по делото доказателства. Показанията на тези свидетели съдът цени като безсъмнени и категорично потвърждаващи обвинителната теза.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия Ю. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно: за времето от преди обяд до след обяд на **.***.****г. в град П., община П. и в село И., община С., като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - със С. Г. И., ЕГН **********, на 12 години, родена на ****.****г., от село К., община П., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като съвкуплението е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството и значението на извършеното и деянията са извършени както следва: