Решение № 1676 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100502549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15164 от 18.09.2023 г., постановено по гр.д. № 27107/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 58-и състав, е признато за установено по отношение на И. Х. К., че има парични задължения към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 1302,04 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.07.2020 г. до окончателното плащане, 212,42 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 07.07.2020 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 40,80 лв. – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.07.2020 г. до окончателното плащане, 8,89 лв. - законна лихва за забава за периода 01.07.2017 г. – 07.07.2020 г. върху задълженията за услугата „дялово разпределение“ – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д. 31185/2020 г. на СРС, II ГО, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С решението е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД против И.

Х. К. иск за установяване на задължение за цена на услугата „дялово разпределение“– за разликата над 40,80 лв. до 44,39 лв.

Със същото решение И. Х. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от за 1068,26 лв. - разноски за исковото производство, както и 81,17 лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. С постановеното решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат А.Ч., САК сумата 4 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника по гр.д.№ 39823/2020г.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че по делото категорично е установено, че процесния 1 имот е необитаем за периода на претенцията, на което било ясно наблегнато от вещото лице в СТЕ. Твърди, че съдът не е отчел възлови въпроси от значение за решаване на спора като например това, че в имота не са налични отоплителни тела за 2018 и 2019 г., но такива не са били налични и през 2017 и 2018 г. Макар и да не бил осигурен достъп за отчет, ответникът не е бил уведомен за искане за отчет. От друга страна отчет на потреблението е отчетено от партньора на „Топлофикация София“ – Софийска вода, е нулево. Неправилно районният съд приел задължение за плащане в количествено измерение, което е в противоречие със законовото изискване за достоверно количествено измерване на предоставената топлинна енергия. Твърди, че процесният имот е на последен етаж в сграда – етажна собственост и поради демонтираните отоплителни тела не е присъединен към сградната отоплителни инсталация. Поддържа, че съставът на СРС пренебрегнал неколкократно заявеното, че отчетените данни са неверни и недействителни. По делото нямало данни, че индивидуалните разпределители на отоплителните тела в сградата-етажна собственост да са преминавали метрологичен контрол. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбата е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от представения по делото договор за доброволна делба се установява, че ответникът е собственик на следния 2 недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София, в сградата на улица „Цветан Радославов“, стара улица ****, на четвъртия етаж. Следователно се установява, че през исковия период между ответника в качеството му на собственик на процесния недвижим имот и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди. За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът реално е обитавал имота през процесния период, тъй като облигационното правоотношение между страните възниква вследствие на правото на собственост на ответника върху апартамента в сградата в режим на етажна собственост.

Спорен по делото се явява въпросът за количеството и стойността на доставената топлинна енергия, за чието установяване са приети заключенията на вещите лица по назначените в първоинстанционното производство съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи, чиито заключения настоящият състав кредитира, доколкото са компетентно, обективно и обосновано изготвени. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет на ИРРО на водомера – протоколи от 21.05.2018 г. и от 25.05.2019 г. Според изравнителната сметка на ФДР за периода 2017-2018 г. в процесния имот има 3 броя радиатори с ИРРО и тръбна лира с ИРРО. Поради липсата на достъп за този период на абоната е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. За периода 2018-2019 г. в процесния имот радиаторите и лирата са демонтирани и на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Според вещото лице за процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. На абоната не е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Следва да се отбележи, че в чл. 70, ал. 8 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации (възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди, а и не се доказва ответникът да се е възползвал от възможността за отправяне на рекламация (възражения) по отчета на показанията на уредите, да иска допълнителен отчет на уредите или да е оспорил начина на разпределение на топлинната енергия в изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от горната Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Ето защо, възраженията на въззивника за допуснати нарушения в отчитането на топлинната енергия са неоснователни.

Оплакването, че процесният имот е на последен етаж от сградата в режим на етажна собственост и поради демонтираните отоплителни тела имотът не е присъединен към сградната отоплителна инсталация, поради което не следва да се начислява топлинна енергия за сградна инсталация, е неоснователно. Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот. Съгласно Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. По въпроса е налице произнасяне и от СЕС (решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С725/17 на СЕС), съгласно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и се допуска национална правна уредба, 3 която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

На следващо място, съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че топломер № 4010799 е монтиран на 17.03.2017 г., като е проверен на 15.03.2017 г. и на 19.03.2019 г., както и че заключението за направената проверка на оправомощената от ДАМТН лаборатория е „съответства“. Ето защо и доколкото експертът е потвърдил, че за процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване, то изложените в този смисъл оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.