Решение № 6483 от 29.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6483 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Е. Маврова Гражданско дело № 20221100112525 по описа за 2022 година

Предявен е иск М. З. Б. срещу С. Д. П., Ю. Д. П. и Д. Д. П., с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване за установено правото на собственост (на основание давностно владение от м. януари 2008 г. до момента), на ищцата по отношение на ответниците върху на следните имоти: апартамент, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул.

********, на втори етаж от сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 117 кв.м., както и на десен гараж на лицевата страна на жилищната сграда с идентификатор ***, под терасата, със застроена площ от 17 кв.м., подробно описани в исковата молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.09.2003 г. М. Б. заживяла в процесното гореописано жилище заедно с Д.С. П., с когото била във фактическо съжителство. Към онзи момент в жилището, чийто единствен собственик е Д. П., живеели и пълнолетните му синове - ответниците С. и Ю. П.и. В края на 2007 г. С. и Ю. П.и, които били в непрекъснати конфликти с баща си, окончателно напуснали жилището, заявявайки на Д. П., че никога повече не искат да го виждат и да имат нещо общо с него, като от този момент престанали да поддържат какъвто и да било контакт.

От този момент нататък двамата ответници не са посещавали и процесните имоти и не са се интересували от състоянието им. В началото на 2008 г. Д. П. заявил на Б., че й е много благодарен за грижите, които тя полага за него и за общото им домакинство, и тъй като тя не разполага с друго жилище, ще й прехвърли собствеността върху апартамента и гаража. Тази уговорка била известна на роднините, приятелите, 1 колегите и съседите на двамата. След уговорката с Д. П., още от м. януари 2008 г. Б. завладяла явно, непрекъснато и необезпокоявано процесните имоти, считайки ги за свои собствени и демонстрирайки собственическото си отношение към тях спрямо всички, със съгласието и без протИ.поставянето на собственика Д. П.. Веднага със собствени средства Б. предприела ремонтни дейности, тьй като вече не чувствала, че живее на чуждо място, а П. й казал, че оттук нататък нейно право е да обзаведе и ползва апартамента и гаража, както желае. От м. януари 2008 г. до настоящия момент ищцата стопанисва, поддържа в добро за живеене състояние и осигурява охраната на процесните имоти, като заплаща и свързаните с това консумативи.

През м. август 2012 г. се родил общият им син Д. Д. П. и у Б. се затвърдило убеждението, че живее в собствен дом, където ще отгледа и детето си. Поради грижите по отглеждането на малолетното дете и внезапната смърт на Д. П. на 19.10.2020 г., а и поради безрезервното доверие, което си имали, П. така и не успял да осъществи намерението си да прехвърли юридически чрез нотариален акт, собствеността върху процесните имоти на ищцата.

Ответниците Ю. Д. П. и С. Д. П. оспорват изцяло исковата молба, като сочат, че не е вярно твърдението, че ищцата е владяла имота еднолично и това е демонстрирано пред действителния собственик на имота. Сочат, че не са имали конфликт и лоши отношения със своя баща нито през 2007 г., нито до смъртта му през 2020 г. напротив, често са се виждали и контактували. Сочат, че са напуснали жилището поради обстоятелството, че са започнали работа, станали са самостоятелни и са уредили жИ.та си по собствен начин. Оспорват твърдението, че М. Б. е владяла имотите за себе си, а считат че същата е живяла на семейни начала със собственика на имота и е била единствено ползвател. Д. П. е заявявал, че имотите ще останат за децата му. Считат, че житейски неоправдано е твърдението, че през 2008 г. техният баща е поел ангажимент да прехвърли собствеността на ищцата, но за дълъг период - до смъртта си през 2020 г. не е направил това, което сочи че не е имал такова намерение. Ищцата не е заплащала сметки за имотите. Прилагат доказателства за образувано дело за делба за процесните имоти.

Ответникът Д. П. не оспорва исковата молба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от нотариален акт № 24 от 24.12.1991 г. за дарение на недвижим имот, том № 85, дело № 16692/1991 г. на нотариус Д. Т., Д. С. П. е придобил по силата на договор за дарение от родителите си Ю. Д. П.а и С. С. П., следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ********, на втори етаж, застроен на 117 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня – бокс, пералня и 2 сервизни помещения, заедно с 51 % идeални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, цялото от 651 кв.м. , представляващо парцел IV-1 от кв. 43, по плана на гр. София, м. „Горна баня“.

От удостоверение за раждане е видно, че Д. Д. П. е роден на ******** г., като родителите му са М. З. Б. и Д. С. П..

Видно от препис извлечение от акт за смърт, издаден от СО, район „Овча купел“, Д. С. П. е починал на 19.10.2020 г. Негови наследници по закон, съгласно представеното удостоверение за наследници, са синовете му Ю. Д. П., С. Д. П. и Д. Д.

П..

Образуваното дело за делба между наследниците на Д. С. П. за процесните имоти, е спряно с определение от 21.03.2023 г. на СРС, 160 състав, по гр.д. № 49910/2021 г., до приключване на настоящето производство.

По делото е представен нотариален акт за дарение от 25.10.2019 г., на имоти от Е. С.а М., представлявана от Д. С. П. в полза на Ю. Д. П..

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време, като фактическият й състав включва два елемента: 1/ владение и 2/ изтичане на определен срок.

Владението има два елемента: обективен елемент (corpus)- упражняване на фактическа власт и субективен елемент (animus)- намерение за своене на вещта, като в случая ищцата се позовава на изтекла десет годишна придобивна давност, като недобросъвестен владелец.

Съгласно показанията на свидетеля Л.Н.Д. М. е дошла да живее в техния квартал с М., от около 2002 – 2003 г. Имат си и детенце, което е приятел с нейния внук. М. живее в къщата на втория етаж, ползва гараж и двора в Горна баня. Синовете на М. са напуснали през 2007 г. М. е имал проблеми с тях, имало е разправии, малкият му син е посягал. Родителите на М. са живеели в същата къща в сутерена. М. е искал всичко да остане за детенцето, за Д..

Свидетелката Л.Н.Д., съсед, сочи че не знае как изглеждат синовете на М., който е починал през може би 2013 г. М. е имал желание да подпише с М. и детенцето да остане при тях. М. живее в къщата повече от 10 години, имотът се намира на „Мечово усое“ и представлява къща. Намеренията на Д. спрямо имота са били да остане за детето, за Д., да го подсигури.

Свидетелят С. П. П., брат на Д. С. П., сочи че М. е починал през 2022 г., имал е диабет. С първата му жена Е. са имали две деца – С. и Ю., като са живеели с децата на втория етаж, имали са отделни стаи. След 2006 г. – 2007 г. е дошла М. да живее с брат му, Ю. и С. са живеели там може би до 2011 г. След като са се изнесли, в стаите и е 3 останал багажа, М. и М. не са ползвали техните стаи. Ю. и С. са идвали да виждат баба им и дядо си. Имало е период, в който брат му е бил разделен с М.. Когато брат му се е разболял от ковид, в болница го е закарал С.. М. не е правила ремонт на къщата.

Свидетеля П.К.С., първи братовчед на Д. С. П., заявява че в къщата на втория етаж в къщата в Горна баня, „******** са израснали Ю. и С., имат собствени стаи. С. и Ю. са се били нещо скарали с баща си, но после са се сдобрили и той е бил много щастлив, че вече са в добри отношения. М. е казвал, че къщата остава на неговите деца.

Следователно, не се установява че ищцата е упражнявала владение върху процесните имоти, като събраните гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС. напротив същата е живяла на семейни начала със собственика на имотите, като не е отблъснала владението на собственика, държала е имота след смъртта му, като владението на наследниците му не е изключено. Двамата му по-големи синове са имали стаи на втория етаж, както и собствени вещи и багаж. Съдът не кредитира показанията на св.

Д., в частта, в която същата сочи, че М. стопанисва имота като свой, доколкото в останалата й част показанията й протИ.речат на това изявления – М. е искал да остави всичко на най-малкото му дете Д.. Доколкото не е налице субективния елемент от владението, следва да се приема, че ищцата М. Б. не е придобила правото на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност.

Относно разноските

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника С. П. следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 2000 лв., а в полза на ответника Ю. П. разноски за адвокат в размер на 2500 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. З. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, представлявана от адв. Р. П., гр. София, ул. „********, ет. 1, оф. 5 положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, представляван от адв. И. П., гр.

4

София, ул. „********, Ю. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, представляван от адв. И. М., гр. София, ул. „********, и Д. Д. П., ЕГН **********, гр.

София, ул. ********, представляван от адв. К. К., гр. София, бул. „********, на следния недвижим имот: : апартамент, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ********, на втори етаж от сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 117 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня-бокс, перално и сервизни помещения, заедно с 51 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в която е построена сградата, цялото от 651 кв. м., представляващо парцел IV-1, от кв. 43 по плана на гр. София, местност Горна баня, с описание по кадастрална карта: жилище - апартамент от сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18 - 74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Овча купел, кв.

Горна баня, ул. ********, с площ от 626 кв. м., при съседи ***,***,***,***,

8134.4331.4302,

***, както и на десен гараж на лицевата страна на жилищната сграда с идентификатор ***, под терасата, със застроена площ от 17 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 - 74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Овча купел, кв. Горна баня, ул. ********, с площ от 626 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, по давност.

ОСЪЖДА М. З. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, дазаплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, сумата от 2000 лв., представляваща разноски за адвокат.

ОСЪЖДА М. З. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, дазаплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Ю. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ул. ********, сумата от 2500 лв., представляваща разноски за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5