Решение № 349 от 14.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110203932 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Бивалвия – СД“ ЕООД, с ЕИК: 202817138, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Даме Груев“ № 34, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. С. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № В - 004364 от 06.11.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 210а от Закона за защита на потребителите, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 68е, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Въззивното дружество „Бивалвия – СД“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. Според дружеството, самото то не е извършвало административно нарушение, като изрично посочва, че липсват каквито и да е било доказателства, че в качеството си на търговец, 1 чрез премълчаване, прикрива съществена информация. Навежда твърдения, че цената на процесните артикули от менюто е съвсем коректно отбелязана, поради което и не може да се приеме, че заблуждава потребителите, които посещават заведението, което стопансива. Акцентира във въззивната жалба, че за същото нарушение е била издадена принудителна административна мярка – Заповед забраняваща прилагане на нелоялна търговска практика, като подчертава, че националната ни правна уредба, която принципно позволява кумулиране на мярка за административна принуда и административно – наказателно производство е несъвместима с правото на ЕС – дело С – 97/ 21 на СЕС. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В проведеното на 04.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3932 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Бивалвия – СД“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. И. С. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като допълва в своята пледоария, че представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че е било разпоредено на св. М. А. А. да състави АУАН, както и подчертава, че с Решение № 2523 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2235 по описа за 2023 г. на Административен съд Варна, заповедта на Председателя на Комисията за защита на потребителите за забрана при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща, нелоялна практика, е била отменена по съдебен ред. В обобщение, адв. И. С. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира да бъдат заплатени в полза на въззивното дружество, сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 04.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3932 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София и за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

2

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 18.07.2023 г. св. М. А. А. – гл. инспектор в Комисията за защита на потребителите извършила проверка по спазване на законодателството в сферата на потребителските права в снек – бар „Мазу“, находящ се в гр. Варна, Морски плаж „Буните – 2“, обект № 2, стопанисван от дружеството „Бивалвия – СД“ ЕООД, с ЕИК: 202817138, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Даме Груев“ № 34.

Конкретен повод за проверката бил нашумял видеоклип в социалните мрежи, в който на клиент в снек – бар „Мазу“ се представя фискален бон за консумация на обща стойност 649. 81 лева. При въпрос от негова страна защо е толкова висока сумата и защо са били маркирани 14 бр. стекове, сервитьорката в заведението отговаря, че цената в менюто на стековете е обявена за грамаж. Пояснява, че една порция от поръчания стек е с тегло между 400 грама и 500 грама и в конкретния случай общото количество, което е било поръчано е възлизало на 1 400 грама в суров вид, като от съдържанието на фискалния касов бон се установява, че е бил маркиран говежди рибай стек 14 бр. х 35.00 лева, възлизащ на сума в размер на 490 лева.

Св. А. установила, че по време на нейната проверка на 18.07.2023 г. търговския обект функционира нормално и посреща клиенти, като заведението имало богато меню, предлагащо за консумация различни видове топли, безалкохолни и алкохолни напитки, салата, разядки, предястия, супи, морски специалитети, BBQ, риба, гарнитури и др. с обявени цени в български лева за съответен грамаж с изключение на пет артикула, за които цената в менюто била посочена по следния начин:

- Говежди чък Ай стек Блек Ангъс/ 100 грама – 18.00 лева - Говежди рибай стек Блек Ангъс/ 100 грама – 35.00 лева - Свинска вратна пържола „Дюрок“/ 100 грама – 7.30 лева - Свински котлет Томахоук/ 100 грама – 6.20 лева

- Риба Фагри/ 100 грама – 14.00 лева.

Св. А. разговаряла с управителя на снек – бар „Мазу“, който пред нея уточнил, че обявените цени за тези пет на брой артикули се отнасят за количество от 100 грама в суров вид и обслужващия сервитьор при приемане на поръчката уточнява с клиентите какво количество от поръчания продукт 3 следва да се приготви.

Св. А. описала своите фактически констатации в Констативен протокол, който бил изпратен в централното управление на Комисията за защита на потребителите в гр. София, откъдето впоследствие било указано от неустановено по делото лице на св. А. да състави акт за установяване на административно нарушение на дружеството „Бивалвия – СД“ ЕООД за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 68е, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

На 03.10.2024 г. св. М. А. А., в качеството си на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите, съставила Акт № 004364 за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството „Бивалвия – СД“ ЕООД за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 68е, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 16.08.2023 г.

Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 210а от Закона за защита на потребителите, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 68е, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая липсва спор между страните, че в менюто на снек – бар „Мазу“, 4 стопанисван от въззивното дружество „Бивалвия – СД“ ЕООД цената на пет броя артикула (съвсем конкретно на Говежди чък Ай стек Блек Ангъс, на Говежди рибай стек, на Свинска вратна пържола „Дюрок“, на Свински котлет Томахоук и на риба Фагри) е посочена не за конкретна порция, а за грамаж – конкретно за количество 100 грама.

Този факт обаче според съда не изпълва фактическия състав на чл. 68е, ал.

2, предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Съгласно цитираните разпоредби нелоялната търговска практика е забранена и когато Комисията за защита на потребителите установи такава, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането й.

За да се квалифицира една търговска практика като нелоялна е необходимо в условията на кумулативност същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. Легална дефиниция на понятието „заблуждаваща търговска практика“ и критериите за преценка дали една практика e такава се съдържат в чл.68г ал.1 от ЗЗП. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейекия Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл.68е, ал.1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В българското законодателство не съществува легална дефиниция на понятието „среден потребител“. § 13а, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП въвежда 5 разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Съгласно т.18 на преамбюла на тази Директива „средния потребител“ е този потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и лингвистични фактори.

В случая съвсем коректно в менюто е отбелязана цената на артикулите, поради което и съдът не вижда по какъв начин дружеството е заблудило потребителите, поради което и съдът приема, че поведението на дружеството е несъставомерно от обективна страна.

Още повече, че процесната Заповед № 877 от 18.09.2023 г. на Председателя на Комсиията за защита на потребителите, с която на дружеството е било забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща, нелоялна търговска практика е била отменена с влязло в сила Решение № 2523 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2235 по описа за 2023 г. на Административен съд Варна.

Съдът не може да не отбележи, че представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че АУАН е съставен след изрично разпореждане на висш служител от Комисията за защита на потребителите, а не защото актосъставителката св. А. е преценила, че е налице нарушение на разпоредбите на разпоредбата на чл. 68е, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, което е абсолютно недопустимо поведение и опорочава издаденото наказателно постановление до степен, изискваща безусловна отмяна на наказателното постановление.