Решение № 494 от 08.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120102628 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.

Ястребец № 23Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против Р. А. П. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., з а ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: 1304, 62 лева – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., с абонатен номер **, за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането; 188, 54 лева – мораторна лихва за забава върху главницата от 1304, 62 лева за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г.; 71, 03 лева – главница за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С., с абонатен номер **, за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 9, 96 лева – мораторна лихва върху главницата от 71, 03 лева за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., за които суми е издадена заповед № 779 от 20.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, поправена с разпореждане № 1163 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № **/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на ползвател е потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. С., с абонатен номер **, поради което дължи на ищеца процесните суми за посочения период на основание публично известни общи условия и съгласно месечни фактури за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение, издадени за горепосочените периоди.

Твърди се още, че за отчетния период разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово 1 разпределение при наличието на договор, сключен с „Бруната България” ООД. Иска се „Бруната България” ООД да бъде привлечено като трето лице – помагач на ищеца предвид обстоятелството, че при отхвърляне на предявените искове поради неправилно извършено дялово разпределение дружеството би понесло регресна отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора за извършване на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Ч., която оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че ответницата не е живяла в топлоснабдения имот е не е ползвала топлинна енергия, тъй като поради заболяване е настанена в специализирана институция. Твърди се, че от 1997 г. собственик на топлоснабдения имот е Д.Н.П., който заедно с Р.С.-П. е учредил вещно право на ползване на Н. и Р. П. с нотариален акт от 2000 г. Сочи се, че процесните фактури от 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. са издадени на собственика на апартамента – Д.П.. Посочва се, че на името на ответницата не е открита партида. Отбелязва се, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като не е била уведомена за претенциите на ищцовото дружество. Направено е евентуално възражение за погасителна давност.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „БРУНАТА” ООД, ЕИК 041029500 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, е конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца предвид договорните отношения помежду им и евентуалната регресна отговорност на третото лице към ищеца в случай на отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С писмен молба моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание третото лице – помагач на ищеца не се представлява и не взема становище.

В съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа отговора на исковата молба. В изпълнение на дадените от съда указания заявява, че не оспорва обстоятелствата, че ищецът е предоставил на ответницата топлинна енергия на претендираната цена, както и че на ответницата е била предоставена услуга „дялово разпределение“ на претендираната цена. Уточнява, че погасени по давност са вземанията с отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., като 3-годишната погасителна давност тече от 30-число на съответния месец.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № **/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас , е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2175 от 20.07.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Р. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Б., общ. Бургас, обл. Бургас да заплати на заявителя ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:

831609046 и адрес: гр. София, Община Красно село, следните суми: сумата от 1304,62 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в гр. С., аб. № ** за отчетен период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 188, 54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 71,03 лева, представляваща главница за дялово разпределение в обект на потребление, 2 находящ се в гр. С., аб. № ** за отчетен период от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 9,96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., както и сумата от 81,48 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви срещу длъжника искова молба за установяване на вземанията си. В срока по чл.

415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил против длъжника настоящите положителни установителни искове.

С разпореждане № 1163 от 30.01.2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка Заповед за изпълнение № 779/20.03.2023 г. по ч. гр. д. № **/2023 г. на РС - Бургас, като в частта относно главницата за потребена топлинна енергия вместо изписания период да се чете: „м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г.“.

Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице законовите процесуални предпоставки за разглеждане на предявените положителни установителни искове.

По основателността на предявените искове:

За уважаването на предявените искове следва да се установи наличието на следните материални предпоставки

(юридически факти): 1.Наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена; 2. Ищецът да е предоставил на ответницата топлинна енергия на определена цена, както и че на ответницата е била предоставена услуга „дялово разпределение“ на определена цена; 3. Неизпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия и за предоставена услуга „дялово разпределение“; 4. Изпадане на ответницата в забава за определен период.

По първата предпоставка:

От представените писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. С., е бил придобит от Д.Н.П. по силата на договор за покупко-продажба от 15.04.1997 г. в режим на СИО със съпругата му Р.С.С., като на 28.07.2000 г. двамата съпрузи са учредили пожизнено вещно право на ползване върху имота в полза на родителите на първия – Н. П.П. и ответницата Р. А. П.. По делото не се установява, а и не се твърди към датата на процесния исков период от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. да са настъпили обстоятелства, представляващи основания за прекратяване на вещното право на ползване на ответницата. От служебно изготвената справка се установява, че Н. П.П. е починал на ** г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация“ ЕАД на клиенти в град София, приети с протокол № 7 от 23.10.2014г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор” на 11.07.2016 г. На основание чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се 3 публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение. На основание чл. 57, ал. 1, пр. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.

От езиковото и логическо тълкуване на посочените разпоредби може да се направи извод, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на съюза „или” не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика да бъде потребител на топлинна енергия. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофицираното дружество е само вещният ползвател. При учредено вещно право на ползване титулярът на това право ползва вещта и извлича ползите от същата, като на основание чл. 57, ал. 1 ЗС той е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването . Заплащането на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването на този имот. Ето защо при наличие на учредено вещно право на ползване по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за ползването на имота, включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния ползвател (в този смисъл е постановено и решение от 20.07.2020 г. по гр. д. № 8011 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, чиито изводи се споделят от настоящия съдебен състав).

Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

По втората предпоставка:

Съгласно чл. 19 от ОУ отчитането на показанията на топломера в абонатната станция на СЕС за всеки отчетен период се извършва от продавача при спазване на изискванията на НТ (Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването), а съгласно чл. 22, ал. 1 дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Представен е по делото договор, сключен между трето лице-помагач на ищеца и упълномощен за това представител на етажната собственост, от която е част процесния топлоснабден имот, за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Установява, се от приложения по делото договор, че „Топлофикация София” ЕАД е сключила на основание чл. 139в от ЗЕ договор с третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградите – етажна собственост или сградите с повече от един клиент в град София.