Решение № 56 от 05.04.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Радомир, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100698 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, съединени с иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ., том ., рег. № ., дело № . от . г. на нотариус М.Д.., с район на действие - Районен съд – Радомир, двамата ищци, в качеството им на наследници на С. М. М., били признати за собственици на урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел . за имот с планоснимачен номер ., в кв. 17 по плана на с. Е., община К., обл. Перник, при граници: от две страни улици, УПИ . и УПИ ..

От придобиването на имота двамата ищци го владеели непрекъснато и необезпокоявано, без други лица да оспорват или да се противопоставят на правото им на собственост. Заплащали и всички дължими данъци и такси. Имотът бил заграден от тях с ограда от мрежа и имал поставена входна врата.

През месец юни 2022 г. ищците, отивайки до имота си, установили, че някой е премахнал поставената от тях в годините назад ограда. След извършени справки установили, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № № ., том ., рег. № ., дело № . от . от . г. на нотариус М.Д.., с район на действие - Районен съд – Радомир, ответницата Т. С. С. била призната за собственик на поземлен имот с площ от 872 кв. м, за който е отреден парцел . за имот с планоснимачен номер ., в кв. .по плана на с. Е., община К., обл. Перник, при граници: поземлен имот с планоснимачен № ., имот - общинска собственост и зад него - улица с ОК ., поземлен имот с планоснимачен № ., имот - общинска собственост и зад него поземлен имот с планоснимачен № 148.

Впоследствие, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том ., рег. № ., дело № . от .. от . г. на нотариус М.Д.., с район на действие - Районен съд – Радомир, Т. С. продала 1 на ответника така описания недвижим имот за сумата от 1740 лева.

Ищците твърдят, че констативният нотариален акт, с които първата ответница се снабдила през 2021 г., не удостоверявал действителното правно положение и като такъв бил неверен.

Разпореждайки се с имота и легитимирайки се с този нотариален акт, ответницата се разпоредила с права, които не притежавала, поради което и приобретателят по сделката - вторият ответник, не е придобил права. Тази продажба не можело да бъде противопоставена на ищците. Въпреки това, те били лишени от владение върху процесният имот.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Т. С. С. и К. А. К., че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и при условията на евентуалност – на основание давностно владение, на следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел . за имот с планоснимачен номер ., в кв. 17 по плана на с. Е., община К., обл. Перник, при граници: от две страни улици, УПИ . и УПИ ., да бъде осъден ответникът К. К. да предаде владението върху така описания имот на ищците, както и да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № № ., том ., рег. № ., дело № . от . от . г. на нотариус М.Д.., с район на действие - Районен съд – Радомир.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата Т. С., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, с твърдения, че процесният имот е бил посещаван единствено от ответницата и нейната м., като имотът имал наследствен характер и ищците били част от всички наследници на имота. Имотът бил деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ от м.та на ищцата, която заплащала данъци още от 1998 г.

Не отговаряло на действителното положение твърдението на ищците, че от 2002 г. са владели имота, тъй като до 2021 г. същият представлявал обрасло с трева и храсти място, като входната врата била неизползваема и се влизало през част от оградата.

Тъй като с годините за ответницата ставало все по-трудно да поддържа имота, същата решила да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, след което продала същия на съсед от селото – ответника К. А. К..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника К. К., в който се сочи, че ищците не са владели процесния недвижим имот постоянно, непрекъснато несъмнително и спокойно.

Наред с това, ответникът бил добросъвестен владелец по смисъла на закона, тъй като не знаел, че продавачът не е собственик на имота и като такъв не подлежал на евикция.

С оглед изложеното, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен представител поддържат предявените искове.

Ответницата Т. С., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ответникът К. К. чрез упълномощен представител оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници, с изх. № . г., издадено от Община К., че ищците П. С. М. и Е. С. М. са наследници на С. С. М. и Д.М. М.а, а ответницата Т.

С. С. е наследник на Р.С.В..

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том ., рег.

№ ., дело № ./. г. на нотариус М.Д.., с район на действие – РС - Радомир, по силата на който и на основание чл. 483 ГПК (отм.) ищците Е. С. М. и П. С. М. са признати за собственици по давностно владение и наследство на урегулиран поземлен имот, с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел . за имот с планоснимачен номер ., в кв. 17 по плана на с. Е., община К., обл. Перник, при граници: от две страни улици, УПИ . и УПИ ..

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М.Д.., с район на действие – РС - Радомир, се установява, че ответницата Т. С. С. е призната на основание чл. 587 ГПК за собственик по наследство и давностно владение на урегулиран поземлен имот, с площ от 872 кв. м, за който е отреден парцел . за имот с планоснимачен номер ., в кв. 17 по плана на с. Е., община К., обл. Перник, при граници: от две страни улици, УПИ . и УПИ ..

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус М.Д.., с район на действие – РС – Радомир е, че Т. С.

С. е продала така описания по-горе недвижим имот на ответника К. А. К..

По делото са представени и приходни квитанции за заплащани от Р.С.В., както и от Е. С.

М. и П. С. М. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за земя и сграда, находящи се в с.

Е., общ. К., обл. Перник.

Представена е и декларация от 26.05.1998 г., с която Р.С.В. е декларирала процесния недвижим имот пред Община К..

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели.

От показанията на свидетелката С. М.а, която е съпруга на ищеца Е. М., се установява, че съпругът ú притежава имот в с. Е., който се намира в центъра на селото. Имотът не е застроен, но е заграден от родителите на ищеца, като още приживе същите засаждали зеленчуци, но се оказало, че мястото е сухо и безводно и по тази причина се отказали след 1 – 2 години. Засадили и няколко плодни дръвчета в долната част на двора. Според свидетелката процесният имот е бил поделен доброволно между бащата на ищеца и неговия брат, като са заплатили парично обезщетение на тяхната сестра. След смъртта на бащата на ищеца, последният заедно със съпругата му и неговият брат поели грижата за имота, като имали планове да построят семейна вила, но постепенно от него започнали да изчезват вещи, като бил правен и опит за влизане от трети лица, вследствие на което една част от мрежа, ограждаща дворното място, била повредена. През 2021 г. констатирали, че в имота е влизано с взлом, във връзка с което сигнализирали органите на МВР и подали жалба в кметство, с. Е.. След инцидента провели среща с родителите на ответника К. К., които заявили, че не желаят синът им и техният внук да живеят в процесния имот, който е придобит по нечестен начин и по тази причина ще предприемат действия за разваляне на договора за покупко – продажба. Помолили свидетелката и нейният съпруг да оттеглят подадената жалба. Впоследствие променили становището си, като уведомили ищеца Е. М., че синът им е придобил имота на валидно правно основание и е пълноправен собственик на последния.

От показанията на свидетелката С.П., която е дъщеря на ищеца Е. М. и племенница на 3 ищеца П. М., се установява, че родителите на ищците са садили зеленчуци в имота, както и плодни дръвчета, но мястото било много сухо и се налагало да носят туби с вода, за да ги поливат. Имотът бил ограден, с поставена входна врата, която се заключвала с катинар, който неколкократно бил разбиван. Случвало се да бъдат обирани от външни лица и плодните дръвчета в имота. В имота имало построена от ищеца П. М. и неговия баща дървена барака, в която се съхранявали инструменти, но в периода от 2007 г. до 2012 г. същите започнали постепенно да изчезват. Сочи, че с родителите на ответника К. К. имали уговорка имотът да бъде прехвърлен обратно на ищците, но впоследствие те се отказали, като заявили, че синът им е пълноправен собственик на процесния имот.

От показанията на свидетеля Д.В., който е брат на ответницата Т. С., се установява, че процесното дворно място е било собственост на дядо му С. М., който е починал около 1970 г. Не си спомня в имота да е имало построена дървена барака. Последно е посещавал имота преди години с неговата сестра и дъщеря ú. В имота имало плодни дръвчета, посадени от дядо му. Имали роднини в селото, които берели плодовете, с тяхно разрешение. Допреди 1 – 2 години почиствали храсти в имота, като влизали покрай оградата, която била паднала, тъй като входната врата била заключена с катинар. Сочи, че не си спомня в кои периоди от време е посещавал имота.

От показанията на свидетелката В. Г., която е дъщеря на ответницата Т. С., се установява, че процесното дворно място е собственост на баба ú Р. С.. Твърди, че е посещавала рядко имота – веднъж, два пъти в годината, за последно преди около 5 – 6 години и при посещенията си не е виждала никой в имота, нито някой е препятствал достъпа им. В имота влизали през оградата и събирали джанки с м. ú. Не знае кой ползва имота, но когато е ходила за последно, същият е бил неподдържан. В имота е имало барака, която вероятно била изградена от масивен материал.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, преценявайки ги и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищците, което ответницата Т. С. е осъществила със съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ., том ., рег.№ ., дело №./.1 г. на нотариус М.Д.., с район на действие – РС - Радомир, както и предвид последващата продажба на процесния имот от ответницата Т. С. на ответника К. К., обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус М.Д.., с район на действие – РС – Радомир, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на правата на ищците, поради което предявеният положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесните имоти.

Разпечатката съдържа 44 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f563d5e0-d15f-4b56-80e9-1b27dd0f7674