Решение № 263462 от 09.12.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№…………. Гр.София, ………… г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Розалина Ботева при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7473 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 42839/ 17.02.2020г. , постановено по гр.дело № 28507/2019г. на СРС, 125 състав, с което Е.И.К. е осъдена да заплати на Й.К.Д., на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД – сумата от 3 632, 84лв., представляваща ½ от заплатена от ищеца Й.К.Д. през 2013г. сума по договор за универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /22.06.2018г./ - до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 593,19лв. С решението е отхвърлен предявеният от Й.К.Д. срещу Е.И.К. иск с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 3 632,84лв.- до пълния предявен размер от 8 922,34лв., като Й.К.Д. е осъден да заплати на Е.И.К. направените от нея разноски по делото в размер на 378,23лв.

Решението се обжалва от двете страни по делото.

Въззивникът-ищец

Й.К.Д. атакува първоинстанционното решение в частта на отхвърлената му претенция по чл.127,ал.2 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 3 62,84лв.- до пълния предявен размер от 8 922,34лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на ответницата разноските по делото в размер на 378,23лв.

Въззивникът-ищец поддържа доводи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд подробно е изложил в обжалваното решение фактите и доказателствата по делото, но неправилно е анализирал същите, като правните изводи не съответстват на обстоятелствата, установени с писмените доказателства. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с което е прието, че като последица от подписания между него и банката анекс към договор за ипотечен кредит, с който ответницата отпада като длъжник по договора за кредит, тя не дължи връщане на внесените от него суми по договора за кредит.

Твърди, че по делото са представени доказателства, неоспорени от ответницата, от които се установява, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане, поради което всички негови действия /на въззивника-ищец/ като солидарен длъжник са били насочени към погасяване на задължението по този договор. Намира за неправилен извода, приет с обжалваното решение- за за новация, по силата на която по волята на кредитора ответницата е била освободена от внасяне на задълженията по кредита. Твърди, че в конкретния случай за банката е без значение кой от солидарните длъжници ще плаща задължението по кредита. Въззивникът-ищец

,обаче, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като към момента на отпускане на кредита са били налице основанията по чл.32,ал.2 от СК. Моли в тази връзка настоящата инстанция да съобрази факта, че в съдебното заседание на 30.01.2020г. от СРС е обявен за безспорен между страните фактът, че с влязло в сила решение по делбено дело между страните, ипотекираният имот е възложен в негов дял, като той е осъден да заплати на ответницата сума за уравнение на дела. Твърди, че доколкото към момента на получаване на процесния кредит той е бил използван за нуждите за семейството, ако искът му не бъде уважен ще се стигне до правна последица той /ищецът/ два пъти да плати стойността на сумата- веднъж като уравнение на дела на ответницата, а втория път - с плащането на банката- кредитор, с което би бил нарушен принципът за забрана на неоснователното обогатяване. Поддържа, че след като от съда е прието за доказано изключването на презумпцията за съвместен принос от м.12.2012г. и за цялата 2013г. и е прието, че задълженията по кредита са платени с негови лични средства, както и извършените плащания по анекса обслужват процесния кредит, то ответницата следва да заплати пълния претендиран от него размер, представляващ 1/2 от заплатените от негова страна вноски по кредита. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и постановяването на друго от въззивната инстанция, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер с присъждане на направените по делото разноски.

Въззивницата-ответник,

Е.И.К. обжалва решението на първата инстанция в частта на уважения срещу нея иск по чл.127,ал.2 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски на ищеца, съответни на уважената част от претенцията му. Поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно установени факти по делото от първата инстанция, в резултат на неправилен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Възразява, че от събраните по делото доказателства не се установява фактът, че от страна на ищеца са извършвани плащания по процесния кредит през 2013г. Поддържа, че от приетата по делото ССЕ не е видно каква е била месечната погасителна вноска и какъв размер от тази месечна вноска е изплащан от ищеца. Намира за необоснован извода на първата инстанция, с който е прието, че от ищеца е заплащана в срок цялата месечна вноска по кредита, тъй като доказателства за това обстоятелство липсват по делото.

Възразява, че по делото не е представен в цялост първоначалният договор за кредит, както и подписаният впоследствие от ищеца погасителен план, за да се установи какви са били дължимите месечни вноски. Моли съда да вземе предвид факта, че до 2013г. не е била уведомявана от ищеца за наличието на негови претенции във връзка с процесния договор за кредит, както и за сключени нови договори за кредит. Възразява, че от експертното заключение на ССЕ се установява, че част от платената през 2013г. сума в размер на 890,70лв. е лихва за просрочие на главницата и лихва. Твърди, че тези плащания са извършани от ищеца доброволно и без протест, като тези плащания са нерегулярни и епизодични , без да е установено дали съответстват на погасителния план по кредита. Счита, че само в случай на доказана изрядност от ищеца при плащането на цялата дължима месечна вноска, той бил имал правно основание да претендира ½ от платеното от него вместо нея. Позовава е на изтекла погасителна давност за сумите, дължими за 2013г., като твърди, че за те са били установени едва с приетата по делото ССЕ като факт, за който исковата молба е била нередовна, поради което и заявеното с въззивната жалба възражение за давност не се явява преклудирано.

С изложените доводи въззивницата-ответник от своя страна мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната от нея част и вместо него - постановяване на друго от въззивната инстанция, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

По жалбите и на двете страни са постъпили писмени отговори в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с които всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна , с искане за отхвърлянето й като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби и по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок и от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледана по същество. При извършената от съда проверка по реда на чл.269,пред.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269,пред.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.127,ал.2, изр.1 от ЗЗД- за сумата от 8 922,34лв., претендирана от ищеца като дължима от ответницата ½ от платена от ищеца в качеството му на солидарен длъжник на ответницата сума по договор за универсален ипотечен кредит от 22.08.2007г.

Настоящият съдебен състав намира иска за частично основателен, но по размер и мотиви, различни от приетите от първата инстанция.

Между страните по делото няма спор по част от фактите, а те се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, а именно: Страните са сключили брак на 03.11.1985г., който е прекратен с решение на СРС, ІV състав от 05.12.2013г. по гр.дело № 2306/2013г., влязло в сила на 03.01.2014г. , като фактическата раздяла между страните е настъпила през 2012г. По време на брака между страните е бил изтеглен процесният ипотечен кредит в размер на

25 000,00лв., съгласно сключен договор за универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007г. Договорът за кредит е сключен от двете страни по делото в качеството им на кредитополучатели и банка „А.Б.Б.“ АД. Кредитът е изтеглен за покриване текущи нужди на кредитополучателите и е с краен срок за издължаване- 25.08.2014г..

На

21.12.2013г. между ищеца Й.Д. и „А.Б.Б.“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 42163/ 21.12.2013г. , като сумата на отпуснатия на ищеца кредит е в размер на 3 700,00лв. Кредитът е отпуснат като целеви- за цялостно погасяване на просрочени задължения по процесния договор за ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007г. Договораният краен срок за погасяване на кредита е 21.12.2021г.

На 02.01.2014г. между ищеца и банка „А.Б.Б.“ АД е подписан анекс към процесния договор за универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007г., в който банката и ищецът са постигнали съгласие за „отпадане“ на ответницата Е. Данчева като кредитополучател по процесния договор за универсален ипотечен кредит. С анекса е продължен срокът на действие на договора за универсален ипотечен кредит, изготвен е нов погасителен план за издължаване на преструктурираната главница и преквалифициран на експозицията в група „редовни“. Изрично страните по анекса са договорили, че той влиза в сила от момента на подписването му- 02.01.2014г.

От представената по делото банкова референция от 20.04.2018г., издадена от „А.Б.Б.“ АД и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че през 2012г. от ищеца по процесния договор за универсален ипотечен кредит е погасена сумата от 1 900,00лв.; от изтеглената от ищеца с горепосочения потребителския кредит сума от 3 700,00лв.- след приспадане на банковите такси , за погасяване на процесния ипотечен кредит е постъпила сумата от 3 605,68лв. , като общо през 2013г. е заплатена сума от 7 265,00лв. от страна на ищеца, през 2014г. от ищеца е заплатена сумата от 1 510,08л., през 2015г.- сумата от 1 510,43лв., през 2016г.- сумата от 1 511,08лв., през 2017г.- сумата от 1 510,39лв., през 2018г.- сумата от 1 510,37лв. и през 2019г.- до датата на предявяване на исковата молба / 29.10.2019г./ - сумата от 1 126,64лв. Или всички внесени от ищеца сума за периода 2012г. – до датата на предявяване на исковата молба възлизат на сумата от 17 844,67лв.

От представената по делото банкова референция се установява, че от ищеца ежемесечно са внасяни дължимите суми по погасителните вноски по договора за потребителски кредит от 2014г., като плащанията са както следва: за 2014г.- 731,34лв., за 2015г.- 731,11лв., за 2016г.- 730,45лв., за 2017г.- 730,39лв., за 2018г.- 729,97лв. и за 2019г.-608,20лв.

При така установените факти по делото, настоящият съдебен състав от правна страна приема следното:

Спорът между страните по делото е правен и той е относно правното значение и правните последици на сключения анекс от ищеца анекс през 2014г. към процесния догово за универсален ипотечен кредит, както и относно правните последици и правното значение за процесния договор за ипотечен кредит, на сключения от ищеца договор за потребителски кредит 21.12. 2013г.

На първо място, настоящият съдебен състав приема, че след като процесният договор за ипотечен кредит е сключен по време на брака между страните по настоящото дело за текущи нужди / на семейството/ , като ищецът и ответницата са страни по този договор – в качеството на кредитополучатели, то страните по настоящото дело имат качеството на солидарни длъжници по този договор, на основание чл.25,ал.2 от СК от 1985г./ отм., но приложим към датата на сключване на процесния договор/ и съгласно идентичната разпоредба на 32,ал.2 от СК- в сила от 01.10.2009г./.