Решение № 440 от 02.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Благоевград, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500754 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл.258 – чл.273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от СТР. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, със съдебен адрес: с.Ц., общ.Благоевград, чрез адв.Д.Б., против Решение №904880 от 23.06.2021 г., постановено по гр.д.№3272/2019 г. по описа на РС-Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с Определение №905027 от 06.07.2021 г., по гр.д.№3272/2019 г. по описа на РС-Благоевград.

С атакуваното решение се задължава СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо молителката И.. ЕФР. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7.

С атакуваното решение се отстранява СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, от съвместно обитаваното жилище с молителката, находящо се на адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, за срок от 6 (шест) месеца).

1

С атакуваното решение също така се забранява на СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, да приближава жилището, находящо се на адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, както и местоработата на молителката – И.. ЕФР. С., ЕГН **********, находяща се на адрес: гр.Благоевград, ул.“...“ №1а, ет.7, офис №1 и местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката, за срок от 6 (шест) месеца.

С атакуваното решение е наложена на СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Благоевград.

Не на последно място, с атакуваното решение жалбоподателят СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, е осъден да заплати по сметка на РС-Благоевград 25 лв. държавна такса по делото и 5 лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а също така е осъден да заплати на молителката И.. ЕФР. С. сумата от 500 лв., представляваща сторени от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Недоволен от атакуваното решение е останал жалбоподателят, който счита, че същото е незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва се, че в случая при анализа на събрания в хода на процеса доказателствен материал съдът е възприел нереална фактическа обстановка и е достигнал до погрешни изводи относно установеното правно положение на страните спрямо предмета на разглеждане на повдигнатия спор. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява безспорно, че на 04.12.2019 г. спрямо И.С. е осъществено такова психическо и емоционално насилие от страна на съпруга й, като без значение в случая били предхождащите отношения между страните, евентуално провокиращи насилието ситуации, за които сочели водените от молителката свидетели. Твърди се, че е недоказано в процеса, че жалбоподателят С. е отправял заплахи за телесни увреждания или е посегнал на жена си и с това да е осъществил психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

Твърди се, че при анализа на доказателствата за установяването или оборването на декларираните от молителката обстоятелства, съдът не е приложил съответната критичност при кредитиране на свидетелските показания на всички разпитани свидетели и тяхното ценене съобразно евентуалната им пристрастност по смисъла на чл.172 ГПК, за да се стигне до препращане към събраната с тях информация, като установяваща наведената с молбата фактическа обстановка. Видимо било пренебрегнато от съда, че в голямата си част свидетелските показания не пресъздавали факти от преки възприятия върху развилите се на 04.12.2019 г. отношения между страните, предмет на делото, а обрисуват ситуации от миналото или такива, пресъздадени по думи на самата С.. Видимо било също така и противоречието на свидетелските показания с други доказателства в процеса, вкл. и относно очертаване личността на жалбоподателя, доколкото не почивали на лични впечатления за личността или поведението му към меродавния период. Твърди се, че по делото липсвали 2 данни за същинско осъществявано насилие от ответника към съпругата му, на което сочило волеизявление на непълнолетния им син М. С. в открито съдебно заседание по делото на 29.04.2021 г. Твърди се, че не е отдадено действителното правно значение от съда на показанията на единствения очевидец на пресъздадената в молбата ситуация и на недопустимите родителски поведенчески прояви на самата С., установени в Постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр.№2361/2020 г. на РПБлагоевград, респ. че същата е причинила лека телесна повреда на децата си, което било квалифицирано като престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, вр. с чл.130, ал.2, пр.1 НК.

Твърди се, че показанията на непълнолетното на страните дете – очевидец на ситуацията от 04.12.2019 г. съставляват същинско оборване на презюмираната и изрично декларирана фактология от молителката. Посочва се още, че характеристични данни за съпруга се извличат и от представеното по делото съдебно решение, постановено в брачния процес между страните, според което именно на жалбоподателя се възлагат упражняването на родителските права върху непълнолетното дете, респ. същият разполага с нужните качества и капацитет, в които не се включва осъществяване на домашно насилие и лош пример.

Навежда се още, че неадекватни на процесната фактология се явяват определените от съда конкретни мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 ЗЗДН, независимо че съдът не е обвързан от искането на сезиращия го субект по чл.8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. Твърди се, че постановените от съда мерки по отношение на С. не кореспондират по тежест с възприетото за извършено от него домашно насилие, което се твърди, че продължава и към настоящия момент, тъй като същите са за твърде продължителен период, надхвърлящ законово гарантирания максимален такъв, така и постигнат с предварително издадения от съда акт за незабавна защита. Твърди се, че наложената административна санкция и присъдени разноски са също необосновани, тъй като се явяват прекомерни за тежестта на възприетото за извършено действие на домашно насилие и осъщественото процесуално представителство. Навеждат се и съображения, че първоинстанционният съд неправилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право правна квалификация на исковите претенции, а именно като такива по чл.8 ЗЗДН. Иска се от съда постановяване на решение, с което атакуваният съдебен акт да се отмени, а претенцията на молителката за защита от домашно насилие да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.Ц.Р., в качеството на процесуален представител на И.а С.. В него се поддържат съображения, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства (писмени и гласни, в т.ч. и социалните доклади и становища), които недвусмислено доказват основателността на молбата за защита от домашно насилие и верността на приложената към нея декларация от С.. Видно било от гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели, че на сочената дата (04.12.2019 г.) И.С. е била обект на домашно насилие от страна на нейния съпруг С.С.. Твърди се, че 3 правилно районният съд е приел, че молбата е доказана и основателна, поради което се моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят С.С., редовно призован, явява се лично и с адв.Д.Б.. По съществото на делото, адв.Б. заявява, че поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения и иска отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно. Твърди, че при анализа на доказателствения материал, БлРС не е обсъдил всестранно, в съвкупност и във взаимовръзка всички доказателства по делото, като е мотивирал акта си единствено и само на база на косвени доказателства, без възприятия на очевидец.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата И.С., редовно призована, явява се лично. Същата заявява, че жалбоподателят е отправял към нея актове на домашно насилие пред свидетели, като и към момента, въпреки че С. имал ограничителна заповед, все още продължавал да я „плюва“ на публични места, във връзка с което е подала жалба във 02 РУ.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка по делото:

Първоинстанционното дело е образувано по молба, подадена от И.. ЕФР. С., ЕГН **********, против СТР. М. С., ЕГН **********, с искане за вземане на мерки за защита по ЗЗДН срещу ответника по реда на чл.8, т.1 и т.2 от ЗЗДН, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.4 от ЗЗДН.

Като акт на домашно насилие в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката описва, че на 04.12.2019 г. около 03.00 часа през нощта на вратата на апартамента им започнало да се бута и тропа. Молителката отворила, децата се събудили, ответникът влязъл в жилището и още с влизането си, ответникът започнал да крещи и отправя обиди спрямо молителката, използвайки нецензурни изрази, груби и обидни изрази и квалификации, като това, че е “ курва и боклук“, обърнал се към децата им с думи: „майка ви е курва и сега ще отидем в полицията да се разведем“, едновременно с което с арогантен жест посягал с ръка и бутал молителката по носа и плюел в лицето, че е курва и боклук. Както и че, през това време, докато обиждал молителката, с арогантен жест посягал с ръка и я бутал по носа, наричайки я с думите „цайсарка“ и плюейки я в лицето. Викал й „свиркаджийка“, и отправил нецензурни изрази „всички знаят, че се ебеш в гъза“. За случилото се посочва, че както молителката, така и децата стояли вцепенени, тъй като знаели на какво е способен ответникът. Описва се, че молителката се страхувала дори да влезе до тоалетната за да не бъде последвана и заключена там от ответника, за което получила и помощта на сина си, който успял да убеди бащата да излезе. След което останали всички отново в коридора, тъй като молителката изпитвала страх да влезе в някоя от стаите и да бъде заключена от ответника. Описва, се, че до 6.00 – 6.15 часа стояли в коридора по пижами, като ответникът продължил да унижава молителката, говорейки цинизми за нея пред децата й, обиждайки я, 4 че е луда и заплашвайки я с физическа разправа. Изложени са обстоятелства, че за да спечели време и за да са сред хора, на публично място, молителката поискала първо да отидат на кафе и да поговорят, като цялото семейство отишли в квартално кафе и там молителката изплашена, успяла да избяга от заведението, като обяснила и причината на децата си защо, като отишла в наетата квартира от нея. В този ден не ходила на работа, защото знаела, че ответникът я търси, а тя изпитвала ужас от възможна среща с него. Твърди се, че поведението на ответника, изразяващо се в непрекъснат тормоз вече станало нетърпимо, и това, че агресията на ответника датирала от продължителен период от време, с ескалиране от случайни поводи и от словесни обиди, като често прераствала и във физическа саморазправа, създало основателен страх за живота и здравето на молителката.