Решение № 51 от 24.09.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Тополовград, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. в присъствието на прокурора А. Ив. С. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20232320100184 по описа за 2023 година

Първоначално производството е образувано по искова молба на М. И. Д. от ***********, против Окръжен съд-Бургас, *********** и Министерство на Правосъдието, ***********.

Многократно исковата претенция на ищеца е оставяна без движение като нередовна и последния е подавал множество уточняващи молби. Така в уточняваща молба с вх.№ 8870/20.02.2020 г., ищеца изрично посочва иска да се счита подаден само за причинени неимуществени вреди в поискания размер от 5500 лева, но твърди, че има причинени и имуществени вреди в размер на 6101 лева, които ще претендира след приключване на гр.д. № 2196/2017 г. по описа на БРС. В уточняваща молба с вх.№ 4206/09.06.2020 г., ищеца посочва, че претендира както имуществени, така и неимуществени вреди, като общия размер на имуществените вреди е в размер на 6101 лева частично от цялостния размер от 9868 лева, понеже е налице висящо производство пред БРС по гр.д. № 2196/2017 г. В тази уточняваща молба се претендира за солидарно осъждане поравно, съответно към БОС – претенцията е за обезщетение на имуществени вреди в размер на 3050,50 лева и неимуществени в размер на 2250 лева и към Министерство на правосъдието също - имуществени вреди в размер на 3050,50 лева и неимуществени в 1 размер на 2250 лева. В поредната уточняваща молба с вх.№ 114/08.02.2022 г., твърди, че претенцията му е за имуществени и неимуществени вреди, като допълва, че тази претенция е уточнена с уточняваща молба с вх.№ 4206/09.06.2020 г. по адм.дело № 957/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, т.е. след няколко уточняващи молби приложени към първоначалната искова молба по гр.д.№ 803/2020 г. на РС-Бургас, в крайна сметка ищеца претендира за солидарно осъждане на ответниците, като претенциите са за имуществени и неимуществени вреди уточнени по размер в уточняваща молба с вх.№ 4206/09.06.2020 г. по адм.дело № 957/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, като това е изрично посочено в последната уточняваща молба до ТгРС от 08.02.2022 г.

С определение № 27/10.02.2022 г., съдът е изготвил доклад по чл.140 от ГПК и е насрочил първото открито заседание за 14.03.2022 г.

С оглед постъпили становища от ответниците по постановеното определение на съда и направени възражения, съдът с определение № 38/23.02.2022 г. е изпратил на ответниците препис от уточняващата молба на ищеца с вх.№ 4206/09.06.2020 г. по адм.д.№ 957/2020 г. по описа на Административен съд Бургас за писмен отговор по чл.131 от ГПК в едномесечен срок и е отменил насроченото открито съдебно заседание от 14.03.2022 г. В едномесечния срок са постъпили допълнителни писмени отговори от ответниците с оглед на които, съдът в етапа на произнасяне с определение-доклад по чл.140 от ГПК е постановил определение № 71/14.04.2022 г., с което за пореден път е оставил без движение исковата молба, като е задължил ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите. В изпълнение на дадените указания ищеца в едноседмичния срок е представил уточняваща молба с вх.№ 406/17.05.2022 г., в която се уточнява претенцията за имуществените вреди и се оттегля исковата претенция срещу Окръжен съд Бургас, като се претендира ответник по делото да остане само Министерство на Правосъдието.

С оглед на тези обстоятелства съдът е постановил определение № 95/18.05.2022 г., с което прекратява частично производството поради оттегляне на исковата молба по отношение на ответника Окръжен съд Бургас; приема уточняващата молба на ищеца от 17.05.2022 г. и изпраща препис от нея на ответника МП София за отговор. Съответно този ответник в 2 законоустановения е депозирал становище с вх.№ 515/21.06.2022 г., в което заявява, че предвид сложността на делото и оттегляне на иска срещу Окръжен съд Бургас и направеното уточнение в молбата на ищеца от 17.05.2022 г. , искът спрямо МП се явява недопустим, поради липсата на пасивна процесуална легитимация и се претендира прекратяване на производството.

С определение № 127/23.06.2022 г., съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковата претенция и по отношение на втория ответник – МП София. По повод постъпила жалба против определението е образувано възз.ч.гр.д.№ 367/2022 г. по описа на ЯОС. С определение № 537/19.09.2022 г., ЯОС е отменил определението на първоинстанционния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводстовото и за разглеждане на спора по същество. След което е изготвен допълнителен доклад по чл.140 от ГПК, постановено е определение № 235/26.09.2022 г., с което е насрочено отново открито съдебно заседание по същество на делото.

С оглед множеството уточнения на исковата претенция, в крайна сметка последната е срещу Министерство на правосъдието за причинени имуществени и неимуществени вреди от контролна дейност на този ответник – неосъществена в съответствие със закона проверка на дейността на ЧСИ по изпълнително дело № 20157080400070 по описа на ЧСИ Т.К..

Това дело гр.д.№ 380/2021 г. е приключило с решение на 16.12.2022 г., като същото е било обжалвано от ищеца и същия е обезсилил решението по делото с Решение № 297/19.05.2023г. по възз.гр.д.№ 151/2023 г., като решението по това дело е било обезсилено, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ и разясненията по т.15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато легитимирания по чл.7, ал.1 от ЗОДОВ ответник не е Прокуратурата на Република България както е в настоящия случай производството пред съда задължително участва прокурор. Постановките на това тълкувателно решение търпят прецизиране досежно качеството за тези случаи прокурора следва да участва в делото, тъй като в ГПК в сила от 01.03.2008 г. по реда на който е разгледан иска не съществува фигурата на контролираща страна. В действащия ГПК съществува текста на чл.26, ал.3, съгласно който прокурора може да участва в исковото производство с права на страните в случаите предвидени в закон, както това е 3 предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, като предпоставка за това е да има предявен иск срещу някой от легитимираните съгласно чл.7 ЗОДОВ лица различно от прокуратурата. Тази разпоредба изисква задължителното му участие по тези дела, което означава че съда е длъжен да конституира съответната прокуратура по делото по аргумент от чл.26, ал.3 от ГПК. Поради това решението по това дело е било обезсилено и е върнато на РС – Тополовград за ново разглеждане от друг състав при задължителното участие на прокурор. След връщането на делото бе образувано настоящото гр.д.№ 184/2023 г. на ТгРС.

Обстоятелствата на които ищеца основава претендираните права и предявения иск, са следните:

Твърди се в исковата молба и в няколкото уточняващи такива, че е налице съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяването на проверка от страна на Министерство на правосъдието по изп.дело № 70/2015 г. по описа на ЧСИ Т.К..

В последната уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда относно уточняване на конкретните действия и бездействия извършени от ответника, които не са уточнени детайлно в какво се изразяват, но се твърди, че са довели до нарушаването на всяка една от цитираните в исковата молба норми на правото на ЕС/чл.1, чл.20, чл.21 ал.1 и чл.47 от Харта на основните права на ЕС, чл.6 ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, чл.4 ал.1-6 от Европейската Харта за местното самоуправление/, респ. довели до твърдените от ищеца вреди.

Ищеца уточнява, че тези нарушения са довели до серия принудителни изпълнения срещу него, както от страна на ЧСИ К., така и в полза на гражданското лице К., като твърди, че принудата е унижение на човешкото достойнство.

В уточняващата молба се посочва също, че вредите са възникнали от момента на отнемане на средствата на ищеца принудително през 2015 г., но се претендират лихви от момента на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г.

Твърди се, че принудителните действия са довели до сериозен дискомфорт и вредите се изразяват в това, че ищеца получава здравословни проблеми – високо кръвно налягане като му е изписан медикамент за това; налаганите запори върху трудовото му възнаграждение и банковите сметки са довели до нарушено отношение към него на работното му място и променено отношение 4 на обслужващата го тогава банка, като той е бил въведен в рисков списък и е бил принуден да смени банката. Ищеца е бил съсипан и относно семейните му отношения, тъй като липсата на средства, в следствие принудителното изпълнение са довели семейството му почти до разпад за дълъг период от време от 22.10.2015 г., когато е изпратено запорното съобщение от ЧСИ К. до 07.01.2022 г. – датата на постановяване на окончателното решение по възз.гр.д.№ 1130/2021 г. по описа на БОС. Твърди се, че това е довело до изключителни ментални изменения в психиката на ищеца и в загуба на доверие в държавата и съда.

Относно уточняване на фактите и обстоятелствата от които произтича отговорността на ответника, ищеца е посочил, че в изпълнение на задълженията си не се е съобразил в достатъчна степен с компетентностите и легитимацията на Председателя на Общински съвет – Бургас да участва в гражданския оборот - да образува изпълнителни дела и да възлага принудителни действия от името на нелегитимния Общински съвет. Тези два факта ищеца твърди, че са достатъчни за ангажиране на отговорността на ответника съгласно чл.7 от Конституцията.

С оглед на всичко изложено ищеца претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер на 3050,50 лева и неимуществени вреди в размер на 2250 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В настоящото дело отново бе направено искане за конституиране и на ОС-Бургас като ответник, като същото бе отхвърлено от съда с определение поради това, че ищеца оттегля молбата си срещу ОС – Бургас.

В законоустановения едномесечен срок ответника по иска- МП София е подал отговор, включително и допълнителен такъв в който оспорва основателността на иска и обстоятелствата на които се основава, като се твърди, че в случая не е налице нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. не е налице и нито един от елементите на отговорността по чл.4, §3 от ДЕС и подробно в писмения отговор са изложили мотивите си. Поради което претендира да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан и на основание 5 чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да им бъдат присъдени разноските по делото.

В хода на настоящото дело ищеца направи предложение искане за внасяне на жалба до Конституционния съд на РБ, като на страните бе даден срок за становище. Съдът отхвърли искането за внасяне на конституционна жалба до Конституционния съд на РБ като неоснователно.

Ищеца редовно призован се явява в съдебно заседание, поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, като претендира разноски по списък за адвокатски хонорар, държавни такси и пътни разходи общо в размер на 1251 лева.

Процесуалния представител на прокуратурата в съдебно заседание счита, че предявения иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено поради липса на процесуална легитимация поради това, че иск по чл.2в от ЗОДОВ и така изложените обстоятелства с исковата претенция на ищеца не предполагат водене на производство срещу Министерство на правосъдието. Процесуалния представител на МП пледира, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат оставени без уважение.

Ищеца чрез процесуалния си представител адв.С. Х. представя писмена защита по делото.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание изпълнителен лист № 223/24.07.2015 г., издаден по Адм.д.