Решение № 1023 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110103080 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Варна е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника В. Я. Г., ЕГН **********, че последният дължи на ищеца сумата от 1956,05 лв.

(1000,11 евро), представляваща незаплатена цена за ползвани В и К услуги за периода от 02.04.2020 г. до 04.06.** г. за обект на потребление с аб. №**, находящ се в гр. Варна, ул. „**-**, ап. 46, ведно със законната лихва, считано от 16.07.** г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 580,99 лв.(297,06 евро), представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата, изчислено за периода от 06.06.2020 г. до 16.06.** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № ***/17.07.**г. по ч.гр.д. № 8901/** г. по описа на РС – Варна. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че е предоставил ВиК услуги на В. Я. Г., която ги получавала и ползвала за имот с адрес: гр. Варна, ул. „**-**, ап. 46. Подробно описва реално доставените и отчетени чрез електронен карнет (таблет) В и К услуги по партида с аб. № **, чийто титуляр била Г.. Твърди, че Г. като ползвател на ВиК услуги не заплатила начислените суми в 30-дневен срок след датата на фактурирането и след изтичането на този срок изпаднала в забава. Излага, че по депозирано от него заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 8901/** г. по описа на РС – Варна. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят бил събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК в постъпил отговор на искова молба от от ответника В. Я. Г., с който, чрез адв. К., оспорва предявените искове като неоснователни. Изтъква, че към датата на образуване на частното гражданско производство и до края на м. октомври ** г. живеела и работела във ***.

Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главниците и лихвите за периода от 07.05.2020г. до 12.03.2022г., евентуално – тези за периода от 07.05.2020г. до 06.07.2021г. Оспорва сторените от ищеца в заповедното производство разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Отправя искане за отхвърляне на исковете за главница и лихва за периода от 07.05.2020 г. до 12.03.2022 г., евентуално – за периода от 07.05.2020 г. до 06.07.2021 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8901/** г. по описа на РС – Варна, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.

Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена заповед № ***/17.07.**г.

Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно 2 основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обект на потребление с аб. № **, находящ се в гр. Варна, ул. „**-**, ап. 46, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В случая ответникът не оспорва и от представените по делото писмени доказателства се установява, че В. Г. притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги, респ. има задължението да заплаща потребените услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

На следващо място, по делото се установи, а и ответникът не оспори, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 02.04.2020г. до 04.06.**г. за обект на потребление с аб.

№**, находящ се в гр. Варна, ул. „**-**, ап. 46, поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Варна.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ, всички ВиК оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най 3 малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Ответницата не твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове, общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че в рамките на исковия период ответницата е имала качеството "потребител" на Ви К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като е била обвързана от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респективно именно ответницата се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени ВиК услуги за процесния период.

От приетата по делото ССчЕ, се установява, че за процесния период общият размер на месечните задължения за посочения абонатен номер възлиза на 1 956,05 лева (1000,11 евро), като към 15.12.2025г. няма извършени плащания по описаните фактури. Според вещото лице размерът на лихвата за забава върху установените месечни задължения е общо 579,88 лева (296,49 евро). При извършен оглед на място водомерът е отчел потребени 2002 куб.м. вода. Съгласно експертното заключение, от проверените документи при ищеца няма данни за извършени плащания по процесните фактури.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, даващо отговор на поставените задачи.

От изложеното следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за доказаност по основание на предявената главна претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, следва да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане. С оглед на това и на основание чл. 86 ЗЗД, 4 акцесорната претенция за мораторна лихва също се явява доказана по основание.

На следващо място, основателно се явява възражението на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответницата за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за период на фактуриране 06.07.2021г.-07.06.**г. (отчетен период 02.06.2021г.-04.06.**г.) възлизат на 885,69 лева (452,85 евро), а обезщетението за забава за същия период – на 155,11 лева (79,31 евро). До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, за период на фактуриране 07.05.2020г.-03.06.2021г. или отчетен период 02.04.2020г.-02.06.2021г., следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Не се споделя възражението на ответника за недължимост на разноските в заповедното производство, поради невъзможност да бъде депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение. Дори и при депозирането на такова, ответникът дължи сторените от насрещната страна разноски, съобразно уважената искова претенция. И двете страни са възразили своевременно по отношение на размера на претендирания адвокатски хонорар на насрещната страна, като съдът намира тези възражения за основателни. Съобразявайки фактическата и правна 5 сложност на делото, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца се определя, както следва: за заповедното производство – 100 евро, за исковото производство – 200 евро. Ето защо, съобразно уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 232,22 евро, от която: 26,22 евро – държавна такса за исково и заповедно производство; 120 евро – адвокатско възнаграждение за исково и заповедно производство; 61,35 евро – възнаграждение за вещо лице;

24,65 – призоваване чрез ЧСИ. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и на отхвърлената част от исковата претенция, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 101,28 евро – адвокатско възнаграждение и държавна такса за съд.удостоверение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

Я. Г., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация ”– гр. Варна ООД, ЕИК: 103002253, следните суми: сумата от 885,69 лева (452,85 евро), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за период на фактуриране 06.07.2021г.-07.06.**г. (отчетен период 02.06.2021г.-04.06.**г.) за обект на потребление с аб. №**, находящ се в гр.