Решение № 260026 от 12.02.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е №260026 гр.Кюстендил,

12.02.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева гр.д.№322/2020г. по описа на

Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на Д.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.Ц. ***, против Прокуратурата на Република България, гр.София бул.“Витоша” №2.

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ****** лева, представляваща обезщетение за претърпените от Г. неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне на доброто му име в обществото, накърняване на честта и достойнството му, изпадане в депресия, нарушаване на съня, раздразнителност, безпокойство, влошаване на здравословното му състояние, настъпили, в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.311 ал.1 от НК, за което Г. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №806/2016г. по описа на РС-Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2018г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано досъдебно производство (ДП) с №64/2012г. по описа на РУ-Бобов дол, по което е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.311 ал.1 от НК, въз основа на което е било образувано НОХД №806/2016г. по описа на РС-Д., по което с присъда от 22.06.2018г. е бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Присъдата по това дело била потвърдена с решение №149/19.10.2018г., постановена по ВНОХД №464/2018г. по описа на ОС-Кюстендил.

Ищецът сочи, че в следствие на извършените спрямо него незаконни действия от страна на прокуратурата по повдигането, поддържането и внасянето в съд на обвинение за престъпление, което не е извършил е претърпял сериозни неимуществени вреди, а именно: било е злепоставено доброто му име в обществото, както и честта и достойнството му; почувствал е обида и болка от накърняването на безупречната му репутация на дългогодишен служител в Министерство на земеделеието и горите; изпаднал в депресия; не можел да спи спокойно; станал раздразнителен и това породило напрежение в семейството му; започнал да приема успокоителни лекарства; имал усещане за изолираност, самота, безпокойство, гняв от несправедливото обвинение и страх; изпитвал чувство на непълноценност. Наред с посочените прояви, Г. твърди, че се е влошило и здравословното му състояние, което е било добро, но няколко месеца след започване на делото рязко започнало да се повишава кръвното му налягане, появили се проблеми със сърцето и се наложило да постъпи в болница. Кризите му започвали няколко дни преди всяко съдебно заседание и трудно отшумявали след приключването му, като за две години били проведени повече от 14 съдебни заседания, на които ищецът винаги е присъствал. Наложил се прием на медикаменти, както и ползване на отпуски по болест.

Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни болки и страдания, от които все още не е в състояние да се отърси, представляващи неимуществени вреди, биха могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в размер на претендираната сума от ****** лева.

Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при ОП-Кюстендил, оспорва основателността на предявения иск.

Аргументира разбиране за недоказаност на твърдението на ищеца да е претърпял описаните в исковата молба вреди и същите да се намират в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Изтъква, че прокуратурата не е давала официално публичност на воденото досъдебно производство, поради което не би могла да носи отговорност за формирането на обществено мнение по темата.

Ответникът изтъква и факта, че същият не следва да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй като след приключване на досъдебното такова и внасянето на материалите в съда, ръководно-решаващият орган е друг и от неговите действия и поведението на другите участници в процеса зависи до голяма степен продължителността на съдебната фаза на процеса.

Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за вредите сума, стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство (ДП) с №64/2012г. по описа на

РУ-Бобов дол е било образувано на 04.05.2012г. за престъпление по чл.235 ал.1 от НК, като в хода на разследването, с постановление за привличане на обвиняем от 21.12.2016г. на Д.В.Г. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.311 ал.1 от НК за това, че на 28.12.2011г. е землището на с.Голема фуча, общ.бобов дол, в качеството му на длъжностно лице – старши лесничей при ТП „******“ – гр.Д. в кръга на службата си е съставил официален документ – констативен протокол за освидетелстване на сечище с №********/28.12.2011г., в който е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.

На 10.06.2016г. районна прокуратура-Д. е внесла в

Районен съд-Д. за разглеждане обвинителен акт срещу Д.Г. за престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Образувано е било НОХД №806/2016г. по описа на съда. За периода от 18.07.2016г. (датата на първото насрочено открито съдебно заседание) до 22.06.2018г. пред районния съд са били проведени общо четиринадесет открити съдебни заседания, за всяко от които Д.Г. се е явявал лично, с изключение само на второто съдебно заседание, насрочено за 20.10.2016г.

На 22.06.2018г. първоинстанционният съд е постановил присъда с №69/22.06.2018г., с която е признал Д.В.Г. за невиновен в това на 28.12.2011г. в сградата на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” гр.Д., в качеството му на длъжностно лице – „старши лесничей” при Териториално поделение „Държавно горско стопанство” гр.Д., в кръга на службата си да е съставил официален документ – констативен протокол за освидетелстване на сечище №0014695/28.12.2011г., в който да е удостоверил неверни обстоятелства по време на сечта в отдел 398К от Държавен горски фонд - „Няма допуснати нарушения”, в т.2 следвало да се отбележат допуснатите нарушения, но не е отбелязано нищо (въпреки наличието на отсечени и извозени немаркирани дървета), с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл.311 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

По подаден протест от РП-Д. пред Окръжен съд-Кюстендил е било образувано ВНОХД №464/2018г. по описа на съда. Проведено е било съдебно заседание на 04.10.2018г., на което Д.Г. е присъствал. С решение №149 от 19.10.2018г. въззивната инстанция е потвърдила оправдателната присъда, като решението й е било окончателно.

Горните факти са установими от материалите по приложеното НОХД №806.2016г. по описа на ДнРС, част от които съставляват и приложения към исковата молба.

Ищецът е представил три броя амбулаторни листове за извършени прегледи. От амбулаторен лист с №006101/15.12.2016г. се установява, че Г. е бил прегледан от кардиолог, като според снетата анамнеза пациентът се е оплаквал от главоболие, стягане в тила и покачване на артериалното налягане, появили се след психо-емоционален стрес; назначена е била медикаментозна терапия. От амбулаторен лист с №*****/21.12.2016г. е видно, че на Г. е бил извършен преглед, поради оплакване от кашлица, сухота в гърлото и главоболие, предимно вечер. Според амбулаторен лист с №*****/01.11.2017г. ищецът е бил прегледан с оплаквания от болки в сърдечната област, пристъп на задух, усилващ се в легнало положение, безсилие, сърцебиене, изпотяване, прескачане на сърцето, отоци по долните крайници; посочено е, че пациентът се хоспитализира.

Последното е видно и от представена епикриза, издадена от МБАЛ „**********“ ЕООД-гр.Д., според която Г. е бил настанен за болнично лечение във ***** отделение –Кардиологични легла в болницата за периода от 01.11.2017г. до 06.11.2017г. с поставена окончателна диагноза: ОЛСН ФК II по Killip. Астма кардинале. АХ – гр. I-II. Съдови кризи. ИБС. САП ФК II. Видно от представените болнични листове, след изписване от болницата, Г. е бил в отпуск, поради временна неработоспособност до 15.01.2018г., поради общо заболяване „застойна сърдечна недостатъчност“

По делото са разпитани свидетелите Т.А.Г., съпруга на ищеца, и Я.К.Ц..

Според свидетелката Г., от самото начало на повдигане на обвинението спрямо ищеца, той е знаел, че е невинен и при все това силно се е притеснил и първата нощ не е спал, когато е разбрал, че за престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Свидетелката сочи, че Г. най-тежко изживял призоваването му като подсъдим, след предаването му на съд – притеснявал се какво биха си казали неговите близки, познати и приятели, а също и неговите служебни ръководители. Според Г., ищецът станал раздразнителен, избухлив, замислен, блуждаещ, особено преди дните на съдебните заседания. Влошило се здравословното му състояние – главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние, загуба на апетит, които се задълбочавали преди всяко заседание; наложило се да постъпи в болница. Свидетелката твърди, че по анонимен сигнал се стигнало и до отстраняването му от работа – заемал длъжността „*****“ на природен парк ,,Рилски манастир“, като в последствие бил възстановен от съда. Г. отказвал да се събира с хора, избягвал контактите с приятели. След оправдателната присъда психичното му състояние се подобрило, но продължил да пие медикаменти за високо кръвно налягане.

Свидетелят Я.Ц., който се е намирал в колегиални, а понастоящем - в приятелски отношения с ищеца, твърди, че познава Г. като добър човек – весел, контактен, разговорлив, с чувство за хумор, и като добър професионалист. През есента на 2016г. при случайна среща с него му направило впечатление, че ищецът се е променил – разговорът вървял трудно и свидетелят останал с усещането, че Г. иска да го отбегне по-бързо. Свидетелят сочи, че си е помислил, че ищецът е болен и споделил с колеги, от които научил, че Г. бил подведен под отговорност и бил подсъдим, като според него в малкия град тази информация бързо достигала до хората. Няколко месеца по-късно двамата разговаряли, при което Г. му споделил, че има проблеми със съдебните власти и, че не се чувства добре здравословно – тревожност, главоболие, нервност, безсъние. Според свидетеля, Г. правел впечатление на един потиснат човек; притеснявал се за мнението на хората, страхувал се да не загуби работата си на „*****“ на природен парк ,,*******“. Според свидетеля, всички служители в системата знаели, че Г. е бил обвинен в престъпление, че е уволнен от работа в последствие, а някои били доволни от това.

При така установените по делото факти, съдът формира извод за частична основателност на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано

За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на главно, пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение на ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано наказателно производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди – неимуществени (предвид конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди – последните да са пряка и непосредствена последица на първото. Отговорността на държавата при наличието на горните предпоставки е обективна, а липсата или наличието на вина у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна.