Решение № 939 от 12.05.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 939

Търговище, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20267250700136 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. П. П., [ЕГН], адрес: гр. Омуртаг, [улица], против ЗППАМ № GPAM-1869706/21.03.2026г. Твърди, че към момента на проверката автомобилът бил с поставени регистрационни табели и притежавал свидетелство за регистрация на МПС. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, във връзка с чл. 18 „б“, ал. 2 от НАРЕДБА № 1-45 от 24 МАРТ 2000 г. да го уведоми за извършената служебна дерегистрация. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС, управлението на МПС с прекратена служебно регистрация не съставлява нарушение, ако водачът не е бил надлежно уведомен за това. Тъй като липсва виновно поведение счита, че налагането на ПАМ е лишено от правно основание. Отделно от това счита, че мярката е прекомерна, тъй като целта на ПАМ е превантивна, а в случая се превръща в наказание за обстоятелство, за което не е знаел и не е могъл да узнае. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от гл.юрк.М., която оспорва жалбата. Представя подробна писмена защита. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от мл. автоконтрольор към РУ - Търговище към ОДМВР - Търговище, е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.з) гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 21.03.2026г. в като водач на лек автомобил - Хюндай И 40, с peг. № [рег. номер] , в град Търговище, управлява собствения си лек автомобил, със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025 година, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2026 година, във връзка с чл. 143 ал. от ЗДвП. ЗППАМ е връчена на адресата ѝ на 21.03.2026г.

При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по различни от изложените в нея съображения.

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган: Заповед №363з-1773/05.09.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР-Търговище и Заповед № 8121з-1632 на Министъра на вътрешните работи.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. Тези обстоятелства не се оспорват от страна на жалбоподател. Противното на изложеното в жалбата, оспореният административен акт е мотивиран, като е посочено словесно извършеното административно нарушение.

Приобщени към доказателствата са: АУАН серия GA № 4826459/21.03.2026г.; АУАН серия GA № 4826460/21.03.2026г.; Разписка с вх.№ 363000-7365/ 23.03.2026г.; Справка за нарушител/водач; Удостоверение с рег. № 363000-9935/17.04.2026 г. на ОДМВР – Търговище, Справки от АИС КАТ по история на регистрацията на МПС и за прекратяване на регистрацията на превозното средство; Справка от Гаранционния фонд за това, че към 21.03.2026 г. за управляваното МПС няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; Справка от Гаранционния фонд, от която е видно, че сключеният на 10.06.2025 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег.№ с peг. № [рег. номер] е прекратен на 26.09.2025 г.; Справка от Гаранционния фонд за сключения на 23.03.2026 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег.№ с peг. № [рег. номер] ; Справка от АИС АНД - Картон на акт, от която е видно, че към настоящия момент по АУАН серия GA № 4826460 от 21.03.2026 г. няма издадено и влязло в сила наказателно постановление, писмо от Гаранционен фонд с рег. № 363000-9058 от 06.04.2026 г.; Уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането с № 021956/05.10.2025 г.; Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите (ГОА), „Гражданска отговорност“ за автомобилистите и „Злополука“ на пътниците (ГОА и ЗП) по рег. № и Справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по регист.

Нарушението е извършено на 21.03.2026 г. От разпечатките от сайта на ГФ е видно че преди проверката последната действаща застраховка ГО е действала до 04.11.2025 г.,а новата е сключена малко след установяване на нарушението (активна е от 23.03.2026г.).

Дали Гаранционният фонд е спазил процедурата по чл. 574, ал. 10 КЗ и е уведомил собственика на МПС за изтеклия договор, е въпрос, който излиза извън предмета на настоящото дело, доколкото се касае за различна и самостоятелна процедура между информационния център на Гаранционния фонд и собствениците на МПС, която не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед. Обстоятелството, че процесното МПС е с прекратена регистрация на към датата а издаване на акта, означава, че към тази дата органите на МВР са били уведомени от Гаранционния фонд да прекратят регистрацията по аргумент от чл. 574, ал. 11 КЗ и чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Не намира приложение цитираното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС, тъй като нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП е изменена (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) и за органите на МВР не съществува задължение да уведомяват собствениците на МПС за прекратена регистрация. С оглед отпадналото значение на тълкувателното постановление и настъпилата законова промяна нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП се явява съставомерно и безспорно доказано. Още повече, че извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно, който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила. В тежест на жалбоподателката е да обори тази доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше направено.

Следователно по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. ”з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Уведомяването за изтеклия договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или за прекратената регистрация на автомобила не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. ”з”, подб. „гг“ ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка, поради което и липсата на такова уведомяване не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед. Уведомяването ще е предмет на изследване евентуално в един бъдещ административнонаказателен процес, който е самостоятелно производство и няма връзка с настоящото производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт. Т.е., не е налице нарушение нито на материалния закон, нито на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед.

Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност собственикът да направи искане за възстановяване на служебно прекратената регистрация след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, гарантира защита на правата и законните интереси на жалбоподателя, но общественият интерес и охраняваните обществени отношения, целящи запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, изискват налагането на принудителната административна мярка да предхожда процедурата по възстановяване на регистрацията на МПС с цел да се предотврати извършването на нови нарушения от същия вид от страна на жалбоподателя. В този смисъл е спазена целта на закона и не е налице нарушение на принципа за съразмерност.

Липса на уведомяване за изтеклия договор на застраховката "Гражданска отговорност" и за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, са в посока на субективния елемент на описаното в процесната ЗППАМ нарушение. Както вече бе посочено по-горе в настоящото производство не се изследва субективната страна на нарушението, а се следи за обективните признаци на същото, които в случая са на лице.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. "з“) гг") от ЗДвП, като самата мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Именно поради това преценката за съразмерност между размера на наказанието и извършеното нарушение е неприложима в производството по налагане на ПАМ. Същото се отнася и за преценката дали извършеното нарушение представлява маловажност на случая. Спрямо водача на нерегистрираното МПС е приложената конкретно посочената в чл. 171, т. 1, б. "з“) гг") от ЗДвП принудителна административна мярка и органът няма възможност да избира алтернативно.

Жалбоподателят е коригирал неправомерното си поведение, но този факт е настъпил след постановяване на акта, предвид обективната невъзможност, с оглед часа на извършване на нарушението това да се случи на по-ранен етап и двата почивни дни, като това не води до промяна на по-горните изводи.

Действително бързите законодателни промени и то не в цялост като уредба, водят до разнообразна и противоречива съдебна практика, а в случая тя е налице.

Настоящият състав приема, че АО е съотнесъл извършеното към чл.182, ал.5 ЗДвП и който текст е напълно неотносим. В настоящия случай, административният акт е постановен до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и по-скоро принудителната административна мярка, може да бъде наложена заради допуснато нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Видно от разпоредителната част, ПАМ не е приложена до представяне на информация за сключена валидна застраховка.

От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти е сключена непосредствено след проверката, от който момент и на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. При задължение за служебно възстановяване на регистрацията, ПАМ не следва да се налага до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.