Решение № 7 от 08.01.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Шумен, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500591 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от М. А. Т., действащ чрез пълномощника си – адв. Н. Д. от ШАК срещу решение № 516/30.06.2025 г. по гр.д. № 442/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която е обявен за окончателен разделителен протокол на имотите.

Жалбоподателят счита, че решението на ШРС е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, постановено при непълнота на доказателствата. Сочи, че първоинстанционният съд, по време на първата фаза на делбеното производство, не изискал становище от Община Шумен по реда на чл. 201 от ЗУТ. Едва във втората фаза такова било изискано, но неправилно административният орган отговорил на съда, а не на съделителите. Налице било явно противоречие между решението, с което делбата била допусната, тъй като в него фигурирало и дворното място, а в обсъжданото понастоящем делбата на същото не била извършена, въпреки становището на вещото лице за неговата поделяемост. Поддържа направения пред ШОС отказ от иска за делба. Моли това решение да бъде отменено, като съдът разпореди извършването на необходимите процесуални действия за приключване на производството. В съдебно заседание и в представената писмена защита, пълномощникът на жалбоподателя настоява, че въз основа на направения от него отказ от иска, съдът следва да прекрати производството по делото. Претендира извършените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – С. А. Т. не подава отговор на 1 депозираната жалба. В съдебно заседание заявява, че решението на ШРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, след проведено производство по чл. 267, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

С решение № 983/19.12.2023 г., влязло в сила на 15.02.2024 г., Районен съд – Шумен е допуснал до делба следните недвижими имоти: дворно място с площ 1560 кв.м, а по скица 1566 кв.м, находящо се в парцел IV от кв.4 по плана на с. ....., обл. Шумен, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съседи ***, ***,

***, ***, *** и ***, ведно с построените в него сграда с идентификатор *** със застроена площ 30 кв.м, на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м, на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *** с измерена на място застроена площ 24 кв.м, на един етаж, с предназначение селскостопанска постройка; постройка на допълващо застрояване, представляваща масивен тухлен навес, отворен от южната страна, с изградена под навеса пещ и застроена площ на навеса 19 кв.м; паянтов навес, отворен от юг и изток от лека метална конструкция със застроена площ 23 кв.м и паянтов навес, отворен от всички страни от лека метална конструкция със застроена площ 12 кв.м, при квоти на участието в съсобствеността: 1/2 ид. част за М. А. Т. и 1/2 ид. част за С. А. Т..

Първоинстанционният съд, с определение, постановено в публично съдебно заседание на 06.06.2025 г., съставил и предявил на страните проект за разделителен протокол със съставени два дяла.

Пълномощникът на ищеца заявил, че делбата следва да се извърши чрез разделяне на дворното място на два урегулирани поземлени имота, като становището на Община Шумен в обратния смисъл не било правилно.

Ответникът не взема ясно становище относно способа, по който следва да се извърши делбата на имотите.

Първоинстанционният съд, по искане на ищеца М. Т., открил производство по сметките в негова полза срещу ответника за заплащане на сумата 28268,00 лв., представляваща подобрения с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в недвижимия имот.

Районен съд – Шумен приел, че съсобственото между страните дворно място представлява обща част, като обслужва жилищната сграда, изградена в него, в която всеки от съделителите притежава по един жилищен етаж. Поради това заключил, че същото е неподеляемо. В съответствие с принципа за получаване на реален дял от всеки съделител и съобразно равенството на дяловете, намерил, че способът, по който следва да се извърши 2 делбата е теглене на жребий. Поради това, обявил за окончателен предявения на страните проект за разделителен протокол на допуснатите до делба сгради.

Досежно приетото за съвместно разглеждане искане по сметките, първоинстанционният съд намерил за доказано извършването на подобрения в недвижимия имот от страна на М. Т.. Квалифицирайки искането като такова с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и позовавайки се на заключението по изготвената СТЕ заключил, че общата стойност на подобренията възлиза на 955,81 лв. Поради това, с решението си ШРС осъдил ответника да заплати на ищеца тази сума. Предявеният иск, в останалата му част, до пълния предявен размер, бил отхвърлен.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от нотариален акт № ....1993 г. на ШРС е, че родителите на М. А. Т. и С. А. Т. им дарили недвижим имот – дворно място с площ 1560 кв.м, представляващо парцел IV от кв. 4 по плана на с. ....., с построената в него сграда, като дарили на М. Т. първия етаж от сградата, а на С. Т. – втория етаж от сградата. Според скица № 15-111618/02.02.2023 г., изд. от СГКК-Шумен, понастоящем имотът представлява поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ....., ул. „9-ти септември“ № 6а с площ 1566 кв.м, като в него попадат сгради, както следва: еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** със застроена площ 76 кв.м; постройка на допълващо застрояване на един етаж с идентификатор *** с площ 30 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м и и селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза от 11.10.2024 г., пазарната стойност на допуснатите до делба имоти възлиза общо на 91246,28 лв. Според вещото лице имотите, вкл. дворното място са поделяеми съобразно квотите на страните, като били предложени варианти за разделянето им. Изготвено е и заключение по СТЕ от 25.11.2024 г., в което бил предложен трети вариант за извършване на разделянето на имотите. След указания на съда, дадени по реда на чл. 201 от ЗУТ, на 20.01.2025 г. по делото е постъпило писмо от Община Шумен, в което се сочи, че не могат да бъдат обособени два поземлени имота, тъй като е изключена площта, върху която попада сграда № 1 и при разделяне на дворното място тя ще остане в единия от двата новообособени имота. С определение от 22.04.2025 г. съдът повторно изискал становище от администрацията на Община Шумен касателно поделяемостта на имота, в съответствие с нормата на чл. 201 от ЗУТ. С писмо вх. № 8467/16.05.2025 г., подписано от Кмета на Община Шумен е отговорено, че случаят е разгледан на заседание на Общински съвет по устройство на територията.

Заключава се, че не могат да бъдат обособени два поземлени имота, тъй като при наличието на съсобствена сграда, тя ще остане в единия от двата. „Не съществува техническа възможност за разделяне на процесния поземлен имот съобразно вариантите по изготвената 3

СТЕ при съобразяване и с чл. 19 от ЗУТ за изискванията за лице към улица и повърхнина, както и отстояние от съседни парцели, и между тях.“.

В хода на производството са разпитани и свидетели във връзка с установяване на обстоятелства, касаещи предявения иск по сметките.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Независимо от произнасянето с определение № 1461/10.10.2025 г. на настоящия съд по основното възражение във въззивната жалба, с довода, че производството по делото следвало да бъде прекратено предвид направения отказ от иска от страна на М. Т., ШОС отново следва да обсъди това оплакване, тъй като същото е развито подробно в хода на устните състезания от пълномощника на последния. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че е недопустим отказ от иск за делба, обоснована с материално правната норма на чл. 34, ал. 1 от ЗС, че всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, въпреки уговорка в противен смисъл, а отказът от предявен иск за делба представлява именно такова изявление, той е равнозначен с уговорка за неизвършване на делба, поради което и такъв отказ не може да има действие. Съсобственикът по един или друг ред може да се откаже от своите права в съсобствеността, но след като не се е отказал от тези свои права, той не може да се откаже от правото да иска делба на общата вещ. Поради това, след образуване на производство за съдебна делба съделителят не може да се откаже от предявения иск. Това заключение е още повече приложимо, когато отказът от иска за делба се прави след като тя е вече допусната и е пристъпено към втората фаза по извършване на делбата. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че направения в случая отказ от иск няма правно действие. Позоваването от жалбоподателя на ТР № 99/1979 г от 09.07.1979 г. на ОСГК на ВС е неотносимо, тъй като постановките в този съдебен акт касаят извършен отказ от иска в първата фаза на делбата. Последващата практика на ВКС е категорична, че отказ от иск във втората фаза на делбата е недопустим /решение № 433/11.02.1983 г. по гр.д. № 3811/1982 г., I г.о. на ВС, определение № 180/17.11.2016 г. по гр.д. № 4096/2016 г., II г.о. на ВКС, определение № 185/05.04.2016 г. по гр.д. № 1107/2016 г., II г.о. на ВКС, определение № 582/25.11.2013 г. по гр.д. № 4538/2013 г., I г.о. на ВКС и други/.

Относно способа за извършване на делбата:

Съдът счита, че делбата на имотите, представляващи сгради, изградени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ....., правилно е извършена чрез съставяне на окончателен разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и за теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК. Съгласно чл. 353 от ГПК, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Невъзможността е налице когато не е възможно да се съставят толкова дялове, колкото са съделителите, за да се тегли жребий. Неудобство съществува, когато частите на страните са неравни и при теглене на жребий имотите следва да се раздробят твърде много. Съдът счита, че в конкретния случай цитираните предпоставки не са налице, предвид обстоятелството, че дяловете на страните са 4 равни и има достатъчно имоти и единствено тегленето на жребий би осигурило спазването на принципа по чл. 9 от ГПК за равенство на страните-съделители. Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно предявеният проект за разделителен протокол, съставен въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза от 14.10.2024 г. следва да бъде обявен за окончателен.

Възражението на жалбоподателя е, че атакуваното решение е в противоречие с решението по допускане на делбата, тъй като в него до делба било допуснато и дворното място. Настоящият състав намира, че същото се явява неоснователно. Безспорно е, че при сгради, в които етажи принадлежат на различни собственици, освен правото на собственост върху самостоятелните обекти, съществува и съпритежание на общите части. Общите части в етажната собственост са изрично изброените в разпоредбата на чл. 38 от ЗС – земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите . . . . , както и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.