Решение № 578 от 09.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Б. Й. А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 22-0769-003152 от 05.12.2022 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и моли неговата отмяна. Поддържа, че при съставяне на АУАН не е бил спазен предвиденият в чл. 34 ЗАНН срок. Сочи, че не му е връчена покана за съставяне на АУАН. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа приложено в преписката писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С автоматизирано техническо средство –ATCC TFR1-M е било установено, че на 11.11.2021 г. в 10:20 часа автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на К.А.К., е бил управляван в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+850 до магазин „Е“ в посока от *** с 1 наказуема скорост при отчетен толеранс -3 % от 104 км/ч при максимално допустима за движение в населено място скорост до 50 км/ч.

На 16.08.2022 г. собственикът К.А.К. подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на 11.11.2021 г. в 10:20 процесният автомобил е бил управляван от жалбоподателя Б. Й. А.. Предвид установения в преписката адрес на жалбоподателя в гр.

Варна, АНО изпратил за връчване на жалбоподателя покана за съставяне на АУАН и декларация по чл. 188 ЗДвП, които не били попълнени от жалбоподателя. Срещу жалбоподателя в негово отсъствие бил съставен от свидетеля Д. АУАН, който бил изпратен за връчване в гр. Варна чрез органите на МВР. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя на 20.09.2022 г. Впоследствие на 05.12.2022 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, което е било връчено на жалбоподателя на 27.02.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя С.

Д. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания в настоящото производство акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съглансо Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В тази връзка на първо място съдът намира за неоснователно възражението, че АУАН е съставен извън срока по чл. 34 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите 2 на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти , Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране , част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

От представена по делото декларация (л.10 от делото) се установява, че на 16.08.2022 г. собственикът на автомобила К.А.К. е декларирал, че на процесните дата и час (11.11.2021 г. в 10:20 часа) процесното МПС е било управлявано от жалбоподателя А., като се посочват в декларацията данните на жалбоподателя (три имена, ЕГН, адрес, телефонен номер и номер на СУМПС). Следователно от тази дата (16.08.2022 г.) жалбоподателят е станал известен на контролните органи като нарушител и от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН. Срокът е изтекъл на 17.11.2022 г.

Видно от АУАН, приложен в преписката, същият е издаден на 30.08.2022 г., следователно в рамките на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

На следващо място съдът не споделя и поддържаното от жалбоподателя възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а именно липсата на изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН. От преписката се установява, че покана е била изпратена, но не е била връчена на жалбоподателя. По тази причина АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Независимо от това АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя, като жалбоподателят не е подал възражение в предвидения 3-дневен срок. В тази връзка съдът не споделя поддържаната защитна теза, че предвид липсата на връчена покана, жалбоподателят не е могъл да декларира, че автомобилът е бил управляван от друго лице. Тези твърдения са били изложени едва в жалбата срещу издаденото наказателно постановление. В случай, че жалбоподателят не е управлявал автомобила логично би било това свое възражение да го изложи срещу издадения АУАН, а не едва за първи път да твърди това в жалбата срещу наказателното постановление.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се 3 установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал на 11.11.2021 г. в 10:20 часа, в гр.

Бургас, ПП I-6, км. 494+850 до магазин „Е“ в посока от ***, лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, с наказуема скорост 104 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка от 16.06.2021 г.) При използване на автоматизираното техническо средство е бил съставен от контролния орган Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който е надлежно попълнен (л. 26 от делото). В преписката е налична и снимка на техническото средство, както и клип на процесния автомобил в деня на нарушението.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Законодателят е предвидил единствено възможност за собственика на автомобила да посочи, кой е управлявал, като по този начин да се освободи от отговорност. За да бъде ангажирана отговорността на ползвателя, който е действителният нарушител, няма нормативно предвидено изискване, ползвателят отделно да декларира, че той е управлявал автомобила в деня и часа на нарушението.

В декларация по чл. 188 ЗДвП собственикът на автомобила е посочил, че на 11.11.2021 г. в 10:20 часа жалбоподателят е управлявал автомобила, като по тази причина правилно са били издадени именно срещу него АУАН и НП за процесното нарушение.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на нарушението (11.11.2021 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание „глоба“ 700 лв. и три месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя е била наложена „глоба“ в размер на 700 лева при правилно изчисляване от страна на наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003152 от 05.12.2022 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Б. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5