Решение № 168 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калинка Георгиева

Членове:

Иванка Шкодрова

В. Чочкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601554 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. В. ЧОЧКОВА

При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА Х. и с участието на ПРОКУРОРА М. Д. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г.а ВНОХД № 1554 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото въззивно (първо поред) производство е за проверка на присъда № 134 от 17.07.2024 г. по НОХД № 3231/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 26-ти състав, с която ПОДСЪДИМИЯТ Н. А. В. с ЕГН ********** е признат, както следва:

За НЕВИНЕН в това за времето от месец май 2012 г. до 27.11.2012 г. в София да е организирал организирана престъпна група (ОПГ) - въоръжена и създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 198 и по чл. 199 от НК, която ръководил и в която участвали И. Т. И. и Г. В. Ж., поради което е ОПРАВДАН по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК;

За НЕВИНЕН в това на 27.11.2012 г. около 17:20 ч. в гр. София, ул. „Чаталджа“ да е 1 бил помагач на съизвършителите Г. Ж., Ю. В. и И. И. в ограбването (чрез сила и заплашване) в изпълнение на решението на ОПГ от Р. Д. Д. на парична сума в големи размери (565 британски паунда; 1 501 щатски долара; 4 895 евро; 18 654 лв.; около 7 500 лв.) – собственост на „Агро Ойл Груп“ ЕООД със собственик и управител В. П. М., поради което е ОПРАВДАН по обвинението, че чрез това е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 5 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

С присъдата по-нататък съдът се е произнесъл по веществени доказателства, като е постановил: отнемане в полза на държавата и последващо унищожаване на парчета стъкло и два чука (иззети при претърсване на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ********); връщане на лицата, от които са били иззети при претърсвания и обиски лични вещи (на Г. Ж.; на И. И.; на Н. В.; на Ю. В.; на И. И.; на Р. В.); изпращане в СДВР на паспорт и лична карта на гражданин на Република Босна и Херцеговина.

Присъдата спрямо подсъдимия В. е произнесена след приключване на наказателното производство спрямо другите трима подсъдими Г. Ж., И. И. и Ю. В. чрез подписване от всеки от тях на след това одобрено от съда на 01.11.2017 г. споразумение за решаване на наказателното дело (НОХД, л. 1089 - 1107). Съобразно съдържанието на всяко от трите споразумения в открито съдебно заседание на 01.11.2017 г., следва да се считат за виновни, както следва: Ж., И. и В. – в извършването на 27.11.2012 г. в съучастие между тях на грабеж по чл. 199, ал. 1 вр. чл. 198, ал. 1 от НК; Ж. и И. – в приготовление в съизвършителство между тях от май 2012 г. до 27.11.2012 г. към (друг) грабеж по чл. 199 от НК; Ж. и И. – в престъпление по чл. 321 от НК чрез участието им от май 2012 г. до 27.11.2012 г. в организирана престъпна група (ОПГ) – те като членове, а Н. В. като ръководител; И. – в извършено на 27.11.2012 г. престъпление по чл. 345 от НК чрез служенето с табели с регистрационни номера, издадени за друго моторно превозно средство. Признаването на Ж. и И. за виновни в участието на всеки от тях в ОПГ с ръководител Н. В. няма обвързваща сила конкретно спрямо В.; признаването на Ж., И. и В. всеки от тях за виновен в грабеж на 27.11.2012 г. с участието и на Н. В. няма обвързваща сила спрямо В..) Присъдата е протестирана, в срок, с искане за признаване на подсъдимия Н. В. за виновен по обвиненията за двете престъпления.

Прокурорът смята, че определени доказателствени средства доказват, че подсъдимият В. е извършител на деянията, за което се позовава на: свидетелски показания (на Б. Т.; Б. С.;

Р. Д., В. М., Б. Т. и В. А.; Л. Г.; А. Н., П. Т. и Б. Й.; Ц. С., Г. Ж., И. И. и Ю. В.; Г. Г. и Н. Н.; Т.

С. и Б. Д.; поемните лица Н. О., В. Б., Д. Н., Д. С., С. Б., Ж. Ж., Р. С., Д. К., А. Й., С. М., Й. Г., Л. И.; М. Д. и К. Л. Г.); изготвени ВДС за СРС - ДП, т. 2: разговори № 23 от 06.11.2012 г., № 30 от 07.11.2012 г. и № 2 от 10.09.2012 г.; текстови съобщения № 6, № 7 и № 8 – всички от 02.10.2010 г., и № 14 и № 15 – и двете от 04.10.2010 г.; на справки (неуточнено кои); на протоколи за претърсвания и изземвания и лични обиски (неуточнено кои); и на експертизи (неуточнено кои).

В протеста няма изявление относно това какви наказания прокурорът смята за справедливи; няма и доказателствени искания.

Във въззивните съдебни прения прокурорът от САП заяви, че не поддържа протеста – тъй като смята обвинителната теза за недоказана по изискуемия от чл. 303 от НПК несъмнен начин, а защитникът адв. М. помоли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт поради провеждането на изчерпателно съдебно следствие и постановяване на оправдателната присъда при изрядното й и пълно мотивиране относно недоказаността подсъдимият В. да е извършил вменените му престъпления.

Подсъдимият В. не взе участие във въззивното производство поради отсъствието му от България; бяха събрани данни от издирващите го полицейски органи, че той се намира в Северен Кипър (Севернокипърска турска република) – която не е страна членка на МОПКИнтерпол и не е призната официално от държавите членки на ЕС (включително от 2

България). Поради липса на обективна възможност за официално международно сътрудничество с властта в Северен Кипър, не беше установен по официален начин адрес на В. там – поради което и предвид статута на Северен Кипър призоваването на подсъдимия оттам беше невъзможно; бяха изчерпани и възможностите за откриване на В. в България, където продължава общодържавното му издирване по друго дело с влязла в сила през 2013 г. осъдителна присъда (ВНОХД, л. 40-57). Поради това и въззивното производство (също като първоинстанционното) беше проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 (б. „а“ и б.

„б“) от НПК.

За проверка на протестираната присъда изцяло - съобразно изискването на чл. 314 от НПК, настоящият въззивен състав отчете релевираните конкретно срещу Н. В. факти в обвинителния акт. Доказаността им беше изследвана при проучване на всички доказателствени средства, след което съдържанието на всяко едно от тях беше подложено на анализ, а съдържанието на всички в съвкупност – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд формира извод за правилност на протестираната присъда – поради обосноваността й (вследствие съобразеността й с действителното съдържание на доказателствените средства) и законосъобразността й (поради съответствието й като оправдателна с изискванията на закона за предпоставки за признаването на обвинено лице за невинно или виновно).

По делото срещу Н. В. първоначално са били предявени (с внесения обвинителен акт) обвинения за три престъпления.

Във връзка с обвинението за престъпление по чл. 200 от НК е постановено прекратително за наказателното производство определение в протокола за открито разпоредително съдебно заседание (НОХД, т. 1, л. 63). За това СГС се е позовал на изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, отчитайки, че съобразно твърденията в обвинителния акт (ОА) става въпрос за деяние, приключващо на 27.11.2012 г. Наказанието за престъпление по чл. 200 вр. чл. 199 (ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 2) от НК е лишаване от свобода до три години; давността за наказателно преследване при такава наказуемост е съобразно чл.

80, ал. 1, т. 4 от НК пет години; абсолютната давност за наказателно преследване на такова престъпление съобразно чл. 81, ал. 3 (вр. чл. 80, ал. 1, т. 4) от НК е седем години и половина.

Т.е. абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла на 27.05.2020 г. Неправилно СГС е указал, че конкретно това определение, наред с останалите (за прекратяване на съдебно производство и по МН) подлежи на обжалване в 7-дневен срок по реда на глава двадесет и втора от НПК; прекратително за наказателното производство определение в разпоредително съдебно заседание подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК - чл. 250, ал. 4 от НПК. Поради липсата на протест срещу прекратяването на наказателното производство за обвинението по чл. 200 от НК, независимо от указания пократък срок за протестиране и обжалване и неправилно указаната процедура за обжалване, това определение е влязло в сила. Отделно от това, предвид гореизложеното за вменено престъпление по конкретна норма на НК и правилата за давност за наказателно преследване, прекратяването на наказателното производство по това обвинение е и изцяло правилно.

Поради това въззивната проверка се съсредоточава само върху обвиненията, по които СГС се е произнесъл с присъдата – по чл. 321 и по чл. 199 от НК, само спрямо Н. В..

Във връзка с обвинението за „организиране“ и ръководство на ОПГ от страна на Н. В. в ОА се твърди конкретно относно Н. В.: че през месец май 2012 г. в София се срещнал с Г.

Ж., на когото В. възложил да намери още един подходящ човек, за да извършват тримата кражби или грабежи на пунктове, сборни за големи парични суми (пощенски клонове, обменни бюра, големи магазини, инкасови автомобили и други подобни); че през месец май 2012 г. Ж. завел И. И. в жилището на Н. В. в София, ж.к. „Красно село“ под предлог И. да го ремонтира и тогава В. одобрил И. като участник в групата; че В. се познавал с Ю. В.

3 отпреди (неуточнено изрично спрямо кое събитие или време); че неуточнено кога, но след предната среща през май 2012 г. (и преди следващата среща на В. с Ж. в МОЛ в София), а също и неуточнено къде, В. разпределил ролите, а Ж. и И. се съгласили, съответно: В. да ръководи групата, Ж. да прилага силата по време на грабежите, а И. да подготвя средствата, да проучва обектите и да шофира по време на грабежите; че през май 2012 г. В. извикал при себе си в един от МОЛ-овете в София (неуточнено кой) Г. Ж., като тогава В. обяснил на Ж. за обичайното време всеки месец на събирането на пари за пенсии в пощенската станция в Пирдоп, възложил му да я проучи и наблюдава и да му докладва, а също и В. дал на Ж. пари (неуточнено в ОА какви и колко) за закупуване на кола за грабежите, горИ., огнестрелни оръжия и „всякакви други неща, необходими за намислените деяния“; че „два-три дни след това“ (което е след 07.11.2012 г. и преди 10.11.2012 г. преценено спрямо съдържанието на предходните абзаци в ОА) В. отново извикал Ж. в един от МОЛ-овете на София, като тогава му казал да свършат „фасулската работа“ по ограбване на чейндж-бюрото в София (на бул.

„Дондуков“) и същевременно да продължават подготовката на „удара в Пирдоп“; че „след това“ (неуточнено дори спрямо предното „два-три дни след това“) В. се свързал (неуточнено как) с Ю. В., при което му разказал за „новия план“ (вероятно се има предвид чейнджбюрото на бул. „Дондуков“ в София) и му възложил да се уточни с Г. Ж. за точните ден и начин на грабежа.

Дори при абстрахиране от недостатъчно точното посочване в обстоятелствената част на ОА на време, място и начин на осъществяване на твърдените събития конкретно относно Н. В., се обуславя извод за необоснованост на тези твърдения – поради липсата на съответна доказателствена подкрепа. Предвид естеството на твърденията относно извършени от Н. В. определени действия, свързани с посочени определени лица, от събраните по делото доказателствени средства с пълноценна доказателствена сила за тези твърдения в ОА биха могли да бъдат само показанията на Г. Ж., И. И. и Ю. В.. Тримата са разпитани като свидетели по делото съобразно възможността по чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК (НОХД: т. 2, л.

716-717 – Ж.; т. 1, л. 274 гръб-276 – И.; т. 2, л. 370 – В.).

Г. Ж. свидетелства, че са се познавали с В. и си имали взаимно телефонните номера, като е възможно да са се свързвали; отрича да са обсъждали с В. съвместното извършване на грабежи (т.е. включително и на пощенската станция в Пирдоп, и на чейндж-бюрото в София, бул. „Дондуков“ - които са конкретно инкриминираните по делото) и отрича да е получавал пари от В. за такава съвместна престъпна дейност; допуска да е запознавал В. с И., но не помни добре; заявява, че е извършил грабежа на чейндж-бюрото (в София, на бул.