Решение № 7422 от 26.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27264/2024
- Вид
- Решение № 7422
- Подписан
- 26.04.2025
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 7422 гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110127264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) (фирма)а ищцовото дружество сумата в размер на 1614,98 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), абонатен № ****, за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 14.05.2024 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 220,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 01.11.2022 г. до 25.04.2024г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Г. А. поддържа, че в погашение на процесните задължения в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата в размер на 2062,74 лева, като в подкрепа на поддържаните твърдения е представен препис от фискален бон.
С молба от 28.02.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт 1
Кънева признава извършеното от ответника в хода на делото плащане, с което са погасени претендираните вземания, законната лихва и част от сторените разноски, като претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между (фирма) и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е доставена енергия на посочената в исковата молба стойност, като поради забава е начислено и обезщетение за забава в размер на законната лихва. При съобразяване на твърденията на ищеца съдът намира, че с извършени в хода на делото плащания процесните задълженията са погасени, поради което и при съобразяване на обстоятелствата по чл. 235, ал. 3 ГПК исковата претенция следва да бъде отхвърлена
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство 2 съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), срещу С. С. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1614,98 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), абонатен № ****, за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 14.05.2024 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 220,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 01.11.2022 г. до 25.04.2024г., поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3