Решение № 2201 от 02.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2201 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110103082 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. М. И., действащ в лично качество и като баща и законен представител на детето К. Н. И., ЕГН **********, родено на * г., против Й. Ж. И., в която са обективирани следните искания с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 вр. чл. 127, ал. 2 от СК: за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, за определяне местоживеене на детето при майката на посочен от ищцовата страна адрес; за определяне н а режим на лични контакти с другия родител; за осъждането на бащата да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на по 300.00 лева месечно, с падеж на пето число на съответния месец, считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

В исковата молба ищецът Н. И. твърди, че от съвместното съжителство с ответницата Й. И. имат дете - К. И., родено * г. Сочи, че от края на м. октомври 2024 г. са във фактическа раздяла, като в течение на времето са правили няколко опита да съберат семейството си, завършили без успех. Ищецът споделя, че по молба на ответницата било образувано производство по реда на ЗЗДН, с оглед твърденията й за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, част от които извършени пред детето. Производството приключило поради извършеното от насрещната страна оттегляне на молбата, в резултат на което родителите дори решили да посетят семеен консултант за изглаждане на съществуващите между тях различия. Детето отказало да присъства, като ответницата споделила на ищеца, че то се страхува от него. Излага се, че К. изпада в емоционални кризи, причината за които бащата не знае, но навежда предположения, че се корени в настъпилата раздяла на родителите. В тази връзка, сочи, че детето отказвало да посещава семейното жилище, което са обитавали преди разрива в отношенията между страните, но в крайна сметка майка му го склонила и семейството прекарало Бъдни вечер заедно. След това, ищецът бил поканен да гостува в дома на родителите на ответницата, където живеела с детето, като първоначално вечерта протичала нормално, докато не направил забележка на К. да си ляга, което много го разстроило. На следващия ден след работа бащата посетил отново детето, което му споделило, че е разстроено, защото е изоставил него и майка му. След това, 1 ответницата се обадила на ищеца и му заявила, че детето не желае повече да се среща с баща си.

Независимо от горното, родителите решили да си дадат още един шанс, което било съобщено на К. и родителите на ответницата на 01.01.2025 г. Посочено е, че реакцията на последните била остра, а детето категорично отказало да се върне в семейното жилище, защото се страхувало. Твърди се, че през м. януари 2025 г. страните по делото се срещали регулярно, но без детето, основание за което ответницата сочила, че бил изпитвания от К. страх от баща му. Излага се, че от началото на м. февруари ответницата е блокирала входящите обаждания на ищеца, блокирала го е в социалните мрежи, а при опити да се срещне с нея и детето в дома им, не отваряла вратата. Това принудило бащата да посети ответницата на работното й място, като при срещата им се държала отдръпнато и му заявила, че детето не желае да се среща с него. Посочено е от бащата, че при среща с класния ръководител на К., му било съобщено, че детето не посещава училище, за което били издадени два болнични листа. Последното страната намира за особено притеснително, доколкото въведените от ответницата ограничения в комуникацията им не му дава възможност да разбере какво е здравословното състояние на детето и какво се случва с него.

Посоченото страната счита, че неминуемо ще доведе до трайни негативни последици в отношенията му с детето и изградената им емоционална връзка. Навежда твърдения за оказван психически натиск от ответницата или нейни близки спрямо К., довел до отчуждаването му с детето.

В исковата си молба ищецът сочи, че няма против родителските права да бъдат предоставени на майката, както и детето да живее при нея, но държи да упражнява режим на лични отношения с К., като както се среща с него, така и да осъществяват контакт през останалото време по телефона. Намира, че издръжка в размер на 300 лв. в полза на детето би покрила разходите за месечните му нужди.

Моли се за уважаване на така заявените претенции.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Й. И. депозира отговор на исковата молба, с който поддържа доводи за нейната допустимост и частична основателност. Не се спори, че с ищеца са родители на К., роден на * г., в резултат на съвместното им съжителство на семейни начала. Твърди се от страната, че ищецът е упражнявал спрямо нея психически и физическо насилие, свидетел на които е ставало детето К.. В резултат на това детето станало тревожно и започнали проблеми със съня, които продължавали и до днес. Ответницата споделя за случай, при който след употребата от страна на ищеца на алкохол и наркотици, станал агресивен и започнал да крещи на нея и детето, като дори се заканил, че ще ги заколи. След като К. заспал, насрещната страна взела нож и го опряла в гърлото на ответницата, която с виковете си събудила детето, но ищецът се отдръпнал и то не станало свидетел на случилото се. На следващия ден майката и детето напуснали жилището и отишли при родителите й. Била подадена жалба и в тяхна полза била издадена ограничителна заповед, която ищецът многократно нарушавал, като ходел до училището на детето, а след тези срещи то изпадало в емоционални кризи. В резултат на опитите на бащата семейството да се събере, ответницата най-накрая склонила да му да де още една възможност, поради което образуваното срещу него производство по ЗЗДН било прекратено, а родителите посетили психолог. По препоръка на експерта постепенно започнали да прекарват време тримата с детето, дори били заедно на Бъдни вечер, но К. споделил на майка си, че не иска баща му повече да ходи при тях. Сочи се от ответницата, че с детето били категорично против да се връщат в обитаваното преди раздялата семейно жилище, предвид преживените в него негативни емоции и болка. Споделя, че на 05.01.2025 г. ищецът и К. отишли на обяд, по време на който бащата крещял на детето в опитите си да го убеди да се върнат с майка му в семейното жилище. След това отишли да вземат ответницата от работа, като ищецът трябвало да я остави с детето в апартамента, в който живеели с родителите й, но вместо това отишли в апартамента на ищеца, на който правил ремонт, като през цялото време се карали, защото майката и детето не желаели да ходят там. Сочи се, че с К. избягали оттам и отишли при бащата на ищеца, но той омаловажил случилото се и се обадил на сина си, който пристигнал с родителите на ответницата. Твърди се, че след случилото се страните по делото не поддържат връзка, а детето категорично отказва да се среща с баща си, защото се страхува от него. Посочено е, че ищецът продължава да 2 преследва и наблюдава ответницата и К. – нея на работното й място, а детето – на училище, което обаче му влияе негативно и често се налагало да отсъства, доколкото често страда от главоболие и болки в корема. Плачело много и дори имало суицидни мисли, като срещите с баща му допълнително влошавали състоянието му.

При така изложеното, майката счита, че контактите на детето с бащата следва да бъдат извършвани в контролирана среда в присъствието на специалисти и в по-ограничен обем. Претендира заплащането на издръжка в размер на 500.00 лева месечно, платима на пето число на съответния месец, считано от датата на постановяване на определението, с което съдът е определил привременни мерки /28.03.2025 г./ до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

В хода на откритото съдебно заседание Н. И. и Й. И. , редовно призовани, явявта се лично и съответно се представляват от адв. М. Ж. и адв. М. Н., чрез които поддържат исковата молба и писмения отговор. В рамките на последното открито съдебно заседание страните заявяват поотделно, че са постигнали общо съгласие за това, че майката ще упражнява родителските права над детето; местоживеенето на детето ще е при нея в нейното домакинство, а на бащата ще се определи режим на личен контакт, както следва: всяка четна седмица в сряда от 16.00 часа до 17.30 часа, както и всяка първа нечетна събота в месеца, като за първа нечетна събота се смята седмицата, в която има първи понеделник, от 10.00 часа до 12.00 часа, като срещите се осъществяват в ЦОП-*, в присъствие на социален работник, педагог или психолог, за първите шест месеца от влизане в сила на решението.

След това – първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 12.00 часа, за следващите шест месеца, и след изтичане следващите шест месеца, т.е. една година от влизане в сила на решението – първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа.

Спорният момент между страните е размерът на издръжката, като бащата изразява готовност да плаща месечна издръжка в размер от по 200,00 евро, а майката от името на детето претендира 250,00 евро.

Контролираща страна ДСП – гр. Варна не се представлява в о.с.з.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

По делото не се спори и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че Н. И. и Й. И. са родители на детето К. И.; че то е родено от съвместното им съпружеско съжителстване на * г.; че към момента родителите са във фактическа раздяла, считано от месец октомври 2024 г.; че след раздялата майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето; че е в интерес на същото статуквото да се запази, като то продължи да се отглежда от неговата майка в позната и усвоена среда.

По делото страните не спорят и относно режима на личен конаткт между бащата и детето.

Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.

Относно спорният въпрос за дължимата в полза на детето издръжка за бъдеще време:

Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т. е.

3 задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ по арг. от чл. 144 от СК.

По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата, както и обществено – икономическата обстановка в страната.