Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1833 от 08.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1112/2024
Вид
Протокол № 1833
Подписан
08.10.2024
В сила
08.10.2024
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1833 гр. Пазарджик, 08.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101112 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът С. В. Н., редовно призован, чрез пълномощника си адв. М. З., се явява лично.

Не се явява ищцата А. Н. Н., също редовно призовА., чрез пълномощника си адв. М. З..

И за двамата ищци се явява пълномощникът им адв. М. З., с пълномощно приложено по делото.

Не се явява ответникът Н. В. Н., редовно призован, чрез пълномощника си адв. П. Г.. Същият не се представлява. От вторият му процесуален представител – адв. Левичаров, е постъпило становище, с което се моли да се даде ход на делото. Заявено е, че поддържа подадения писмен отговор по предявения иск от ищците С. В. Н. и а Н. Н. по чл. 109 и съображенията изложени в отговора. Поддържа и исканията за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят твърденията на ответника за различни периоди и различни обстоятелства, с цел доказване неоснователността на иска. Отправена е молба до съда, свидетелите да бъдат разпитани след изготвяне на допуснатото заключение, съвместно със свидетелите на ищците в следващото съдебно заседание, което съдът насрочи.

Във връзка с изложеното становище пълномощникът на ответника уведомява съда, че е влязъл в контакт с пълномощника на ищците – адв. М. З., която също е изразила съгласие за съвместен разпит на свидетелите в следващото съдебно заседание, след като се запознали, че няма да бъде изготвено 1 заключение на вещото лице. Моли съдът, да му дадете възможност да представи и други доказателства.

Не се явява вещото лице Б. Г.. От същия е постъпила молба вх.

№23970/01.10.2024 г., с която моли да му се даде възможност да изготви заключение, тъй като не е получил необходимите материали от Община Пазарджик.

Не се явяват допуснатите по делото свидетели.

АДВ. З.: - Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа стрА..

АДВ. З.: - Уважаема госпожо председател, аз поддържам исковата молба. По доказателствата, във връзка с направени в отговора оспорвания, представям извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, от което се вижда, че съседът п п п, който се твърди, че е дал съгласие за построяване на този гараж, е стА.л собственик едва 97-а година, а в отговора, се твърди, че е от 86-а година. Също така, аз възразявам по приемането на снимките, които са представили ответниците, в случай, че ги приемете представям и наши 11 броя снимки, с препис за ответната стрА.. Възразявам срещу приемането им, защото считам, че снимковият материал е недопустимо доказателство. Аз също ще моля свидетелите да бъдат разпитани в следващото съдебно заседание, тогава, когато е изготвена експертизата, за съвместен разпит в случай, че се наложи някакво доуточняване или противоречия, както и ще моля да бъдат разпитани в едно съдебно заседание с другите свидетели, пак по същата причина.

Съдът, при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В подадената искова молба от С. В. Н., ЕГН ********** и съпругата му а Н. Н. ЕГН **********, и двамата от адрес в град Пазарджик , с адрес за призоваване и съобщения чрез адвокат М. Г. К.-З. - АК -Пазарджик, личен номер на адвокат **, с адрес за връчване на съобщения и призовки град Пазарджик, ул. „**“ 11, против Н. В. Н., ЕГН **********,с поС.ен адрес град Пазарджик , ул. „**“ 16, се твърди, че били собственици по силата на СИО на 2/3 ид.ч./ две трети идеални части/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** 2

/ пет , пет, едно,пет,пет, точка пет, нула, шест, точка осем едно /, град Пазарджик кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед номер РД-18-97/28.10.2008 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 03.10.2017 година, адрес на поземления имот :град Пазарджик, ул. ** 16, площ: 559 кв.м. / петстотин петдесет и девет квадратни метра /, трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м / предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 99987, квартал 22 .съседи: **.

Твърди се, че ответникът Н. В. Н. е собственик на 1/6 ид. част / една шеста идеална част/. Посочва, че с влязло в сила съдебно решение № 651 от 12.06.2023 година, постановено по гр.д. 132/ 2023 година по описа на Районен съд Пазарджик е разпределен начина на ползване на имота между съсобствениците като за ищците реалното ползване е 284,62 кв.м, за ответника 4, 62 кв.м. и за общо ползване - 130, 76 кв.м. Твърди се, че в имота ответникът бил построил железобетонен навес с площ от 20 кв.м. без тяхното съгласие, както и че тази постройка била напълно незаконна и недопустима, реализирА. без строителни книжа и в нарушение на правилата и нормативите за устройство на територията, като същата пречила на упражняване на правото им на собственост, като освен това заемала по-голяма част от дворното място, отколкото притежавал ответникът. Твърди се, че постройката се използвала за гараж и за склад едновременно, покрита била с бетонна плоча, като за стени на постройката била използвА. оградата, която отделяла имота от съседния и гаража на ищците, като покривът бил закрепен непосредствено върху оградата и за гаража на ищците, като създавал опасност от срутване. Твърди се още, че ответникът често оставял пред пространството пред тази постройка различни предмети - бидони, варели и други подобни, складирал дърва и паркирал колата си, като по този начин ограничавал достъпа на ищците и възпрепятствал преминаването им до мястото, което ползват те, включително не можели да ползват гаража си по предназначение, тъй като минаването ставало невъзможно. Моли се съдът да постановите съдебно решение, с което да осъди ответника Н. В. Н. ,ЕГН **********, с поС.ен адрес град Пазарджик , ул. „**“ 16 да прекрати неоснователните си действия, които пречат на ищците да упражняват пълноценно своето право на собственост, като премахне за своя сметка изградената едноетажна постройка използваема като гараж и склад, както и да осъди ответника да заплати на ищците всички сторени от него съдебни разноски по делото. Сочат се доказателства.

Формулирани са доказателствени искания.

По делото, в изпълнение на Определение № 773/ 20.03.2024 година постановено по настоящото дело, с уточнителна молба от ищците, чрез техния 3 процесуален представител, е направено уточнение че в исковата молба се касае за железобетонен навес с площ от 20 кв.м., който се използвал от ответника за склад и гараж едновременно, като се твърди, че на скицата, представена като доказателство по делото е била отразена като гараж и индивидуализирА. с идентификатор **. 2. Твърди се, че ответникът използвал предимно за склад тази постройка и под предлог, че е негова ползвал пространството пред нея, като оставял пред пространството пред тази постройка различни предмети - бидони, варели и други подобни, складирал дърва, както и паркирал колата си там, а не вътре нея, и по този начин ограничавал достъпа на ищците и възпрепятствал преминаването им до мястото, което ползвали те, включително не можели да ползват гаража си по предназначение, тъй като минаването ставало невъзможно. Посочва, че от друга стрА., покривът на незаконно построената, според ищците, постройка бил закрепен върху стената на гаража им и върху оградата, която отделяла техния имот от съседния, и така използвала стените им за стени на своята постройка. Твърди се, че това създавало опасност от срутване на стените, както и, че не е било спазено необходимото отС.ие от три метра и не е било взето съгласието на съседите.

В изпълнение на последващо Определение № 773/ 20.03.2024 година на съда по настоящото дело, с което отново исковата молба е оставена без движение, в допълнителна молба, ищците, чрез своя процесуален представител уточняват, че с използването на незаконно построената сграда се нарушавало правото им да използват в пълен обем собствеността си, както и, че след направеното разпределение за реално ползване било видно, че тази сграда не е била разпределена за ползване между съсобствениците. Твърди се, че използвайки тази сграда ответникът увеличавал площта си за реално ползване, а за ищците се намалявала. Твърди се, че въпросната постройка не представлявала търпим обект съгласно разпоредбите на ЗУТ, че същата била построена на регулационната линия, без необходимото съгласие на собствениците на съседния имот. Твърди се още, че като собственици на законно построения гараж ищците нямали достъп до западната стена на същия. Твърди се, че тази стена служела и за стена на незаконния, според ищците, гараж, както и че в нея ответникът бил пробил дупки, в които били забити два Г- образни метални профила, на които се крепял навесът. Сочи, че това било така, защото нямал собствени колони и основи и стени. Твърди се, че в следствие на голямото натоварване на стената им, в западната част на конструкцията се била напукала , а плочата от източната стрА. се била отлепила от стената. Твърди се, че западната стена на ищците имала теч, но не им се разрешавало оглед и достъп, за да могат да ремонтират. Твърди се, че общите части пред постройката се обсебвали и те не можели да ги ползват, а 4 мотивът на ответника бил, че се намирал пред собствения си гараж, и по този начин ограничавал достъпа им и възпрепятствал преминаването им до мястото, което ползвали те, включително не могли да ползват гаража си по предназначение, тъй като минаването ставало невъзможно.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба с изложени подробни възражения. В подадения писмен отговор от ответника Н.

В. Н., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „**“ № 16, община Пазарджик, чрез адв. Ве**в, АК - Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик , ул. „**дв. П. М. Г., АК - Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. ** 4, и съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.

„**, чрез адв. Ве**в, на исковата молба, се заявява, че се оспорва предявеният иск, като неоснователен, и моли съдът да го отхвърлите, ведно с присъждане на разноските по делото. твърди, че съгласно притежаваните от страните документи за собственост приложени към ИМ, същите били съсобственици на ПИ с идентификатор ** по КККР на гр. Пазарджик съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД- 18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 03.10.2017г., с административен адрес на имота: гр. Пазарджик, ул. „**“ № 16, целия с площ от 559 кв. метра , с трайно предназначение на територията: урбанизирА. и начин па трайно ползване: - ниско застрояване (до 10 т), с номер по предходен план 9998, кв. 22 при съседи: ***; 551*9. Твърди се, че сграда с идентификатор **.1 - гараж била построена от баща му през 1982 г., като не му било известно да е имало строителни книжа, и това бил гаражът, който е собственост на ищците. Твърди се, че сграда с идентификатор **.2 е била изградена през 1986г. от бащата им, в Н., като за изграждането бил помагал и ответникът, като процесният склад е бил изграден на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот и е долепен на калката стена на построен от съседа, п п п, гараж в съответствие с изискванията на чл. 42, ал.2 от ЗУТ.

Поддържа становище, че това фактическо положение съществувало в имота от 1986 г. до настоящия момент, т.е 38 години, и до настоящия момент процесната сграда не била пречила по никакъв начин на брат му и снаха му да упражняват правото си на собственост върху дворното място и/или гаража построен през 1982 г. и заснет с идентификатор **.3. Поддържа се становище, че настоящата сграда е търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ДР на ЗУТ, както и че построяването на незаконна сграда в съсобствен имот от един или повече от съсобствениците само по себе си не представлявало неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, тъй като всяко лице, което притежавало право на собственост върху дворно място, разполагало с правото и да го застроява, още повече, че съгласно чл. 92 ЗС построеното е било собственост на всички собственици на земята по приращение. Твърди се, че от изложените твърдения в ИМ и в допълнителната молба не ставало ясно, с какво им пречела сградата да упражняват правата си в пълен обем, тъй като, според ответника, реално ищците не били възпрепятствани да упражняват правата си върху притежавА.та от тях 2/3 ид. ч. от дворното място. Посочва се, че не се твърдяло от ищците, площта, върху която постройката е изградена, преди застрояването трайно да се е ползвала от тях за други цели - например за паркиране, за засаждане и отглеждане на плодове и зеленчуци и др. Сочи се, 5 че в тази връзка, ответникът със свидетели ще установява, че от началото на 2023г. не поставял движими вещи, подобни на посочените в ИМ пред склада/гараж и не паркирал колата си пред сградата, като изразява становище, че счита, че не бил дал никакъв повод за завеждане на настоящото дело, а напротив, твърди, че брат му имал три леки автомобила с марки * комби, за които прилага снимки, от които било видно, че в частта за общо ползване било празно, че ищците имали спокоен достъп до техните идеални части определени за реално ползване със съдебното решение, като дори в определената за общо ползване част от началото на годината, ищците били направили по дължината й леха и били засадили цветя, с което сбили намалили размера на определената със съдебното решение част от общо ползване от всички съсобственици. Твърди се, че отношенията им се влошили, след като починал техният баща, в Н. в на 12.01.2022г., който живеел сам на приземния (първи) етаж в жилищната сграда, която била с един единствен вход. Твърди се, че по документи за собственост жилищната сграда се състояла от два редовни жилищни етажа и един приземен, но след заснемането й в КК на гр. Пазарджик същата била заснета, като многофамилна жилищна сграда на три етажа, и при проверка на място в Служба по ГКК Пазарджик ответникът твърди, че бил установил, че приземният етаж отговарял на техническите изисквания за редовен жилищен етаж и бил заснет като такъв, поради което жилищната сграда се състояла от три редовни жилищни етажа (скица № 15-1361991 от 23.11.2022т на СГКК Пазарджик). Ответникът твърди, че той и семейството му живеели на третия етаж, а ищците живеели на втория жилищен етаж, като след смъртта на баща му се били настанили изцяло и ползвали заедно с майка им, ** ва, целия първи етаж, като ответникът, макар да имал права на собственост по наследство върху първия етаж, нямал достъп до него. Ответникът оспорвам твърденията на ищците, че съществува реална опасност от срутване на процесната сграда, както и оспорва твърденията, че покривът на процесната сграда бил закрепен непосредствено върху гаража на ищците. Оспорва и твърдението, че покривът на процесната сграда заплашва от срутване стената на гаража на ищците, респективно оградата. Посочва, че тези твърдения били голословни, тъй като цялото строителство е било осъществено от него и от баща му, и е било извършено със съгласие, както на ищеца в Н., който до настоящия момент не бил имал подобни претенции, така и със съгласието на съседите. Оспорва се твърдението, че не било взето съгласие на съседа му П. п при построяването й. твърди, че същият бил помагал при изграждането й, и били в добри съседски отношения. Отделно от това, поддържа, че са неоснователни твърденията на ищците, че съществува опасност от срутване на сграда с идентификатор **.2.